„Гугъл“, „Фейсбук“ и другите… притиснати от тайните служби?

Ройтерс

Американските интернет компании, които желаят да се противопоставят на исканията на правителството да му предават потребителски данни за нуждите на разузнаването, разполагат с ограничени правни възможности заради класифицирания характер на подобни разследвания и забуления в тайна процес на съдебно одобрение за тях.

Гугъл, Фейсбук и Майкрософт са сред големите американски технологични компании, които тази седмица излязоха наяве като ключови източници на информация за Агенцията за национална сигурност АНС в рамките на програма за наблюдение, наричана „Призма“ (Prism) от работещите в шпионската агенция.

И макар че компаниите до една отричат да знаят нещо за „Призма“ и се кълнат, че не са дали на АНС пряк достъп до своите сървъри, официални американски представители потвърждават съществуването на програмата, която президентът Барак Обама защити като „дребно посегателство“ върху личната неприкосновеност, необходимо за опазването на националната сигурност.

Програмата се опира на раздел 702 от променения през 2008 г. Закон за външно разузнавателно наблюдение FISA , който разрешава на правителството да следи електронни комуникации, за да събира разузнавателни данни за цели извън САЩ, представляващи заплаха за националната сигурност.

За доставчиците на електронни услуги, законът гласи, че Съдът за външно разузнавателно наблюдение във Вашингтон може да нареди на дадена компания да предоставя „цялата необходима информация, апаратура или помощ.“ В замяна на това компанията бива обезщетена за усилията си и получава имунитет от потенциални съдебни искове.

Раздел 702 е „широкообхватен инструмент, позволяващ им да получат търсената информация,“ заяви Мат Зимерман, адвокат на „Електроник фронтиър фаундейшън“, организация за защита на гражданските свободи в Сан Франциско, която е критично настроена към закона.

Съдът за външно разузнавателно наблюдение одобрява поголовно молбите по FISA до АНС, както се вижда от доклади на министерството на правосъдието. През 2012 г. съдът е получил 1856 молби за електронно наблюдение и веществен обиск. Всички от тях са били одобрени с изключение на една, която правителството е оттеглило, преди съдът да може да се произнесе.

Всички дела на съда са засекретени, включително решенията му, а на компаниите не се съобщават подробности за разследванията, за които се иска да предоставят информация, казват юристи, запознати с процедурата. Това насърчава спазването й, понеже юристите на корпорациите не желаят да спъват разследвания, които, примерно, биха могли да помогнат за предотвратяване на терористичен акт.

Всяка компания, която не е съгласна със заповедта на даден съдия, може да я обжалва пред Съда за външно разузнавателно наблюдение в пълния му състав, но липсват публични сведения дали изобщо е имало подобни случаи. Законът не позволява по-нататъшно обжалване пред Ревизиращия съд за външно разузнавателно наблюдение FISCR и най-накрая пред Върховния съд на САЩ.

„Възможно е да е имало оспорвания, но дори да е така, те са засекретени,“ отбелязва Алекс Абдо, адвокат на Американския съюз за граждански свободи, който неуспешно се опита да отмени закона от 2008 г. като противоконституционен.

Въпреки че от министерството на правосъдието се изисква да докладва всяка година на Конгреса за броя на молбите, които отправя пред Съда за външно разузнавателно наблюдение, говорител на ведомството заяви в петък, че не са му известни никакви разпоредби, изискващи да разкрие колко са жалбите на компаниите до съда.

ДЪРЖАВНИ ТАЙНИ

Разкриването на тайната и широкообхватна програма на АНС за следене на телефони и имейли, в която са въвлечени големите американски телекомуникационни и интернет компании, накара шефовете в Силициевата долина да поискат по-голяма прозрачност.

„Разбираме, че правителствата на САЩ и други държави трябва да предприемат действия за защита на сигурността на своите граждани, включително понякога чрез наблюдение,“ заявиха в обща декларация изпълнителният директор на Гугъл Лари Пейдж и главният юристконсулт на компанията Дейвид Драмънд. „Но нивото на секретност около сегашните законови процедури подкопава свободите, които всички ние ценим.“

Технологичните компании, включително Епъл, Яху, Скайп собственост на Майкрософт, AOL и PalTalk, заявиха, че досега не са чували за „Призма“. Бивши аналитици от разузнаването посочиха, че това е така, понеже името на програмата е само за вътрешно ползване в АНС.

„Вашингтон пост“ първи съобщи, че компаниите сътрудничат доброволно по „Призма“, но по-късно писа, че те са получили изрични указания да откликват на молбите за помощ от страна на Главния прокурор който е и министър на правосъдието – бел.ред. Вестникът първоначално съобщи, че компаниите са предоставили на официалните лица достъп до сървърите си, но по-късно цитира класифицирана записка, уточняваща, че вместо това аналитиците могат да изпращат querries запитвания за получаване на информация от базите данни чрез специална апаратура, инсталирана при компаниите.

В събота „Ню Йорк таймс“ съобщи, че тази апаратура е била договорена с компаниите след изтощителни преговори и представлява компютърен еквивалент на „заключена стая“ за обмен на информация.

„Чували сме за подобни „партньорства“ и в миналото, разузнаването върши подобни неща от доста отдавна,“ заяви бившият аналитик на АНС Рон Гъла, сега шеф на фирмата за интернет сигурност Тенабъл нетуърк секюрити. „Променил се е само обемът на дейността.“

Мащабът на тази промяна засега остава неизвестен.

СЪДЕБНИ ДЕЛА

Гугъл и Туитър, който очебийно отсъства от диаграмите на презентацията на АНС как функционира „Призма“, публикувани от „Вашингтон пост“, се обърнаха към обикновени съдилища, за да оспорят някои други искания за достъп до информация на техни потребители.

Сред тези искания са писмата за националната сигурност, изпращани от ФБР, които не изискват съдебно разрешение. Макар че 90 процента от тези писма са придружени от забрана за разкриване на съдържанието им, федерален съдия от Сан Франциско реши неотдавна, че това „запушване на устата“ противоречи на конституцията.

Битки като тези обаче са рядкост. Например, раздел 215 от приетия през 2001 г. Патриотичен закон на САЩ изисква от компаниите да осигуряват достъп до деловите си архиви при поискване. Министерството на правосъдието заяви в писмо до Конгреса от 2009 г., че между 2004 и 2007 година нито един получател на такова искане „не е оспорил валидността на тази разпоредба.“

Групите за защита на гражданските свободи, които съдят правителството по повод подозренията за подслушване на телефони и други комуникации, заявиха, че ще използват новите разкрития, за да подсилят съществуващите дела и вероятно за да заведат нови.

По-специално, те планират да оспорят два от главните защитни аргумента на министерството на правосъдието до този момент: че цялостен съдебен процес по тези въпроси би бил невъзможен без разкриване на „държавни тайни“ и че потребителите нямат основание да се обръщат към съда, понеже не могат да покажат какво е въздействието от шпионските програми. Според застъпници на личната неприкосновеност разкритията за „Призма“ пробиват тази защита.

Фактор, който може да се окаже от критично значение за бъдещите оспорвания на програмата за следене на АНС, е какво прави агенцията с информацията, след като я събере.

„АНС събира много“, посочва Стюарт Бейкър, бивш главен юрисконсулт на АНС. „Има някои фактологични схеми, където няма как да заловиш терористи, без да почерпиш от информацията, до която правителството има достъп. Има вероятност да се наложат ограничения не на събирането на информация, а на търсенето в нея.“

БТА