Дипломатическото „шоу“ на Махмуд Ахмадинеджад постави Иран в изолация
Франс прес
От 2005 г. насам Иран се изолира на международната сцена заради ядрената си политика, спорните изявления на своя президент Махмуд Ахмадинеджад и още повече след избухването на конфликта в Сирия, където Техеран афишира неизменна подкрепа за режима, смятат анализаторите.
„Външната политика не е в правомощията на президента. В действителност Ахмадинеджад е само изпълнител на волята на върховния водач аятолах Али Хаменей“, първият човек в страната, обяснява анализаторът Али Ваез, който работи в Брюксел за мозъчния тръст „Интернешънъл крайсис груп“ (Международна кризисна група).
„Ахмадинеджад не успя да постигне целите си във външната политика заради начина, по който искаше да прилага тази политика, разчитайки на лозунги, вместо да заеме ясна позиция по важните въпроси“, смята Мохамед Салех Седгиан, ръководител на Арабския център за ирански изследвания в Техеран. „Това беше по-скоро политическо шоу, отколкото истинска стратегия“, смята анализаторът.
От 2003 г. Техеран води преговори за уреждането на иранската ядрена криза не само с Международната агенция за атомна енергия, но и с големите световни сили.
След идването на Ахмадинеджад на власт през 2005 г., между 2006 и 2010 г. Съветът за сигурност на ООН прие цели шест резолюции, четири от които придружени със санкции срещу Иран. Ахмадинеджад нарече резолюциите „парчета хартия“ и отказа категорично да прекрати спорната ядрена програма на Техеран.
В началото на 2012 г. САЩ и Европейският съюз засилиха тези мерки, въвеждайки собствени икономически санкции срещу иранския петролен и банков отрасъл. Наказателните мерки доведоха до тежка икономическа и финансова криза в страната, като официално признатата инфлация достигна 31 процента, а местната валута се обезцени с близо 80 на сто спрямо долара. Ахмадинеджад обаче чака чак до средата на 2010 г., за да признае, че санкциите „създават проблеми“ на иранската икономика.
Той разгневи международната общност и с многобройните си изявления, в които подложи на съмнение съществуването на Холокоста или призова заклетият враг на Техеран, Израел, да бъде „изличен от картата“.
„Изявленията на Ахмадинеджад поставиха Иран в затруднено положение. Той можеше и да не говори за Холокоста, който не засяга Иран“, казва Седгиян.
„Изказванията на президента за Холокоста или по ядрения въпрос доведоха единствено до налагането на повече санкции на Иран“, отбелязва анализаторът реформатор Мохамад Садег Джавадихесар.
„Ахмадинеджад избра войнствения тон и противопоставянето. Риториката му го превърна в радиоактивен държавен лидер, будещ резерви у западните висши представители, принудени да преговарят с него“, посочва Ваез.
Иран не признава съществуването на Израел, а иранските висши ръководители определят еврейската държава като „нелегитимен ционистки режим“. Техеран се изживява и като защитник на правата на палестинците, наред с ливанското шиитско движение Хизбула и Сирия – друга причина за търкания със Запада.
След избухването на конфликта в Сирия през март 2011 г. изявленията на Ахмадинеджад в подкрепа на режима на сирийския президент Башар Асад зачестиха, като той твърди, че падането на Асад от власт ще застраши сигурността в целия район.
Исторически съюзник на Сирия, Ислямската република е обвинявана както от сирийските бунтовници, така и от западните и арабските държави, че доставя оръжие и оказва военна помощ на режима.
По този въпрос, както и по отношение на протестното движение в Бахрейн, Иран се отчужди и от сунитските монархии в Персийския залив.
Според Джавадихесар „Ахмадинеджад би могъл да действа и по-адекватно. Той се държи като човек, който току-що е завършил университета и смята, че може да прави каквото си ще, дори да уволнява външен министър, докато той е на официално посещение в чужбина“. През 2010 г. ръководителят на иранската дипломация Манушер Мотаки чу, че е уволнен, от устата на президента на Сенегал, където беше на официална визита, както съобщиха по онова време медиите.
Мълчанието на Ахмадинеджад след репресиите над протестното движение, последвало преизбирането му през юни 2009 г., също беше заклеймено от международната общност.
„Сега, през 2013 г., Иран има на международната арена по-малко приятели и на Запад, и в района, отколкото през 2005 г., когато Ахмадинеджад пое президентския пост“, твърди Седгиан. БТА
Още по темата: Аятолах Али Хаменей не желае никой да разклати властта му в Иран след президентските избори
Маркъс Джордж, Ройтерс
Оставащите броени дни до президентските избори в Иран са опънали нервите на аятолах Али Хаменей, който в качеството си на едва втория Върховен лидер в 34-годишната история на Ислямската република отговаря само пред Бог, а не пред гласоподавателите.
Шиитският духовник пострада от протестите, които избухнаха след преизбирането на Махмуд Ахмадинеджад през 2009 г., след което бе оскърбен от необузданите амбиции на мъжа, чиято победа бе подкрепил.
Сега Хаменей заяви, че желае висока избирателна активност на 14 юни, за да укрепи легитимността на вота, като същевременно предупреди осмината кандидати, оцелели след процес на пресяване, който той контролира, да не предлагат никакви отстъпки на САЩ.
Сред недопуснатите до надпреварата е бившият президент Акбар Хашеми Рафсанджани, политик тежка категория и дългогодишен съперник на Хаменей. Влиянието на Рафсанджани отслабна, откакто Хаменей наследи основателя на Ислямската република аятолах Рухола Хомейни като върховен лидер през 1989 г.
Оттогава Хаменей, който по онова време не бе дори аятолах, живее в сянката на благодетеля си Хомейни. Борейки се да наложи религиозната си власт, той вместо това изгради внушителен апарат по сигурността, за да разшири властта си.
Изключването на видни кандидати „обезцени“ вота в очите на младото и неспокойно население от 75 милиона души. Мнозина иранци не споделят идеологическата конфронтация на Хаменей със Запада и ядрената политика, която повлече тежки санкции срещу жизнените енергийни сектори на Иран.
И все пак 73-годишният лидер се оказа доста издържлив през четирите години, последвали жестоко потушените следизборни вълнения – най-големите в историята на Ислямската република.
Както и през 2009 г., Хаменей може да се обърне за помощ към обиграната структура на службите си за сигурност – твърдолинейния Корпус на гвардейците на ислямската революция и басиджите, полувоенна и религиозна сила от стотици хиляди доброволци, за да смачка нови протести.
И макар Хаменей и Гвардейците да твърдят, че не фаворизират нито един кандидат, зад кулисите апаратът по сигурността може би отново стяга редици, за да окаже натиск върху строго ограничената форма на демокрация в Иран и да гарантира избирането на лоялен, послушен хардлайнер. „КОНЦЕНТРАЦИЯ НА ВЛАСТ“
„И през 2005, и през 2009 година теократичната природа на режима възтържествува на фона на обвинения в изборни манипулации. Сигурността вероятно ще надцака легитимността и през 2013 г.,“ заяви базираната в САЩ специалистка по Иран Ясмин Алем.
„Като създаде колосална бюрокрация и установи паралелни институции, Хаменей се постара да концентрира властта в канцеларията си,“ подчерта тя.
Влиянието на Хаменей върху важните политически и икономически отношения тръгва от наброяващия 4000 души персонал, нает изцяло от Гвардейците или тайните служби, който работи в неговата „Бейт-и-рахбар“, или къщата на лидера.
Според изтекли американски дипломатически грами, Бейт служи като могъщ център на нервна система за вътрешното ядро на военните, правоохранителните и разузнавателните шефове на Гвардейците и на твърдолинейните духовници в Кум.
Самият Хаменей обаче остава енигма – избягва да го интервюират и да пътува в чужбина. Синът му Моджтаба контролира достъпа до него.
„Понеже Хаменей не разполагаше с духовните акредитиви на Хомейни, той потърси легитимност в казармите, а не в семинарията,“ отбеляза карим Саджадпур, наблюдател на Иран във Фонда за международния мир Карнеги, имайки предвид връзките на новия лидер с Корпуса на гвардейците веднага след войната с Ирак (1980-1988 г.)
Официалният уебсайт на Хаменей го описва като човек, който първоначално не бил склонен да поеме поста, цитирайки думите му: „Плаках и умолявах искрено Аллах“ да му спести тази отговорност.
По ирония на съдбата именно Рафсанджани го подкрепи в Събранието на експертите, органа, който избра приемника на Хомейни, понеже Хаменей, за разлика от висшите духовници по онова време, бе ангажиран с доктрината на бившия лидер „Велает-и-факих“ или опека на юриста, която крепи политическата система на Иран.
Чуждестранните учени, които са го изучавали, рисуват картина на потаен идеолог, който е дълбоко настроен против Запада, страхува се от демократичните институции в Иран и е параноичен на тема предателство.
Един от приятелите му от детинство каза нещо подобно. „Той е теоретик на конспирациите и истински антиамериканец,“ твърди Джавад Хадем, министър в правителството на сваления шах.
Малцина иранци си бяха представяли Хаменей в ролята на наследник на Хомейни.
Той е „историческа случайност“, човек, който извървява пътя от „слаб президент до първоначално слаб върховен лидер и най-накрая – до един от петимата най-могъщи иранци през последните 100 години,“ изтъква Саджадпур.
Върховният лидер разчита на Вали Амр – личната си охрана, наброяваща 10 000 души, и носи бронежилетка, когато се появява на публични места, отбелязва Мехди Халаджи, старши научен сътрудник във Вашингтонския институт, който събира материал за биография на Хаменей.
Такова зорко пазене е допринесло за изолацията на човека, който притежава огромна власт, но е мъчен от депресия и е вманиачен по личната си сигурност, посочва Халаджи.
ЛИПСА НА ДОВЕРИЕ
Тази загриженост може да е разбираема за лидер, който не може да използва ръката си след опит за убийство през 1981 г. Докато бе президент от 1981 до 1989 г., Хаменей преживя няколко политически предателства.
„Той няма вяра на нито един човек,“ заяви Халаджи. „Хора са свързани с него, но не и един с друг.“
По силата на иранската конституция, лидерът е главнокомандващ на въоръжените сили, има власт да обявява война, да назначава и да уволнява високопоставени фигури, включително командващите въоръжените сили, съдебните шефове и шефа на държавната медийна мрежа.
Той контролира на практика Съвета на пазителите – органа, който надзирава изборите и пресява кандидатите. Неговата канцелария подхранва клиентелизъм чрез бюрократичния апарат и може да разчита на консервативния парламент да подкрепя решенията й.
Външната и ядрената политика са също прерогатив на върховния лидер, който освен това контролира огромни фондове, не на последно място чрез „бонядите“ – благотворителни фондации с мрежа от бизнес интереси, макар че любителят на поезията Хаменей не е известен като алчен човек и посетителите на резиденцията му твърдят, че живее скромно.
„Хаменей осакати демократичните институции като президентството. Ето как разшири властта си,“ заяви Халаджи. „Това е конфликт между постовете на върховен лидер и президент.“
Изборите за президент и парламент дават легитимност на държавата и прикритие на лидера. Ако възникнат проблеми, винаги може да бъде обвинено правителството, или, както се изрази Саджадпур: „Върховният лидер обича да стои над крамолите. Има отлична способност да упражнява власт, без да дава отчет.“
Хаменей вижда в заплахите на Израел и САЩ да ударят ядрените инсталации на Иран, ако дипломатическите усилия не успеят да разрешат спора, доказателство на убеждението му, че Западът си е наумил да свали управляващия строй в Ислямската република.
С наближаването на президентските избори, почти нищо не намеква, че той е променил възгледите си от 2009 г., когато се обърна към иранците по време на петъчните молитви след триумфа на Ахмадинеджад и им каза, че външни сили подклаждат протестите, разтърсващи нацията.
„Виждате ръцете на врага,“ обяви Хаменей. „Гладните вълци, които са се спотаили, бавно свалят маските на дипломацията и откриват истинските си лица. Вижте ги, не ги отминавайте.“
БТА