Какво отказва да види прокуратурата в скандалния разговор и защо?
Официалното съобщение на Софийска градска прокуратура, че няма престъпление в записа на разговора Борисов – Кокинов – Найденов предизвика вълна от коментари и на експерти, и на обикновени хора, които още не са изгубили здравия си разум. Дори сегашната прокуратура да приключи този случай, той неминуемо ще бъде отворен отново след години и може да се разшири с разследване кой в прокуратурата е разпъвал чадър над тримата участници в разговора.
Ето ги накратко най-главните възражения срещу сегашното измиване на ръце от страна на прокуратурата.
Най-напред, прокурорите, които са работили по делото би трябвало да си направят отвод и то да се възложи на друга прокуратура или да се командироват прокурори от друг град. Защото тези, които са работили по случая, са били подчинени на единия участник в разговора – градския прокурор в оставка Кокинов. Това е нарушение на НПК.
Обяснението, че записът на разговора е незаконен и не може да се прилага като доказателство от СРС е несъстоятелен. Записите от охранителните камери също не са СРС, но се използват като доказателства в съда. В случая има запис, чиято автентичност не оспорва никой от участниците. Дори единият – Кокинов – подаде оставка, поради явното си компрометиране с този запис. Може да се използва в съда като доказателство.
В разговора се съдържат явни данни за престъпления, които най-добре са обобщени от адвоката Минчо Спасов (виж тук). Ето ги по-важните нарушения:
– градският прокурор се явява на среща, поканен от бившия премиер, да обсъждат как да измъкнат разследван бивш министър.
– градския прокурор предава на бившия премиер данни от резултатите за проверка на сигнала за подслушването.
– градският прокурор разкрива на разследван бивш министър, че неговата приятелка е сътрудник на правосъдието.
– градският прокурор подчертава пред бившия премиер, че той е избрал главния прокурор и дискретно търси подкрепа от него за нова работа – като апелативен прокурор. Изтъква като важен детайл, че на тази длъжност ще гледа делата на три граници – в обсега на апелативният прокурор попадат делата за контрабанда.
– бившият премиер предупреждава разследвания Найденов да се пази от разследване за еврофондове, по които рови ОЛАФ, а за националните фондове не му е проблем.
– бившият министър търси помощ от бившия премиер да го срещне с прокурор и да помогнат как да го измъкнат. Разкрива, че са раздавани пари на медии, с които е осигурявано благоприятно отношение към правителството. Разкрива, че има нередности при раздаване на пари от фондове на земеделското министерство.
– бившият премиер се среща с човек от разузнаването (може би шефът?), което показва, че има паралелна власт в държавата.
– бившият премиер се заканва по телефона, съобщавайки за резултатите от проверката на прокуратурата, на човек от МВР, който е „пропял“.
Ето и някои цитати от разговора Борисов – Кокинов – Найденов, който не съдържал данни за престъпления, според прокуратурата:
Мирослав Найденов:
„Знаеш ли кое е лошото, като са го разпитвали тоя Симеонов (бившия шеф на фонд „Земеделие“, дал показания срещу Найденов и пратен заради това аташе в Брюксел), те са го питали вътре: Борисов ли ти предложи да отидеш в Брюксел… Я си представи, че утре го вкарат в зала т’ва и тоя го изправят пред 100 човека и той ще каже – ми те ме викнаха горе и ми предложиха да отида в Брюксел, за да си мълча.“
Борисов:
„Това да ти е проблемът, не е тоя човек, който пет пъти е сменял показания. Той не ти е проблем. Проблем е тая, която може да те накисне по най-безобразния начин (бившата пиарка на Агенцията по храните Кристина Спасова). Там отивай и се оправяй… “
Найденов:
„Притеснението ми е, ако продължават да ровят там, утре, като почнат да ги викат, някой от тия да не издъни“?
Борисов:
„Аз съм го (Боян Томов – съветник на служебния транспортния министър) изгонил преди, като бях главен секретар, от мене 60 000 лв. събра за деца сираци и ги открадна. От мое име ги беше събрал“.
Борисов говори по телефона, очевидно на Цветанов, обяснява му какви са резултатите от проверката на прокуратурата и казва:
„И ако тоя, където казваш, дали заместник или нещо (явно служител от МВР – бел. ред.), е знаел за нещо нередно и им е казал, не го знам кой е, маминката му да…“.
Обобщени от Минчо Спасов данните за закононарушения изглеждат така:
Чл. 288 от НК, осуетяване на наказателно преследване
Чл. 289 от НК, склоняване към осуетяване на наказателно преследване
Чл. 357 от НК, разгласяване на държавна тайна
Чл. 212 от НК, злоупотреби с европейски фондове
Чл. 304 Б, търговия с влияние
Чл. 339 А, незаконно събиране на информация
Ето още един коментар от блога на Асен Генов:
За правната логика и здравия разум
Асен Генов
Според Софийска градска прокуратура, “поведението на тримата участници [Борисов, Кокинов и Найденов] в разговора може да не е престъпление, но е морално укоримо”.
Мирела Веселинова, гл. редактор на списанието “Правен свят“, от своя страна, коментира за “24 часа”:
…Не пречи той да бъде приобщен към делото не като СРС, а като веществено доказателство, съдържащо насочващи данни за извършено престъпление
Пиша без претенции за юридически анализ. Интересува ме логиката на нещата и, ако правната логика противоречи на здравия разум, мисля, че нещо трябва да се промени.
Ако не променим правната логика, явно ще останем без здрав разум.
Какво се случва онази вечер в къщата на екс-премиера Борисов? С две думи, събират се бивш премиер, обвиняем министър и представител на обвинението. Събират се и, най-общо казано, бистрят разследването срещу екс-министъра, при това, явно в контекста на това, какво може да се замете и какво може да се предотврати като евентуални щетѝ…
Да, но за прокуратурата няма проблем. Поведението им било укоримо от морална гледна точка. Не и от правна. Може. Но не ми се вързва логически.
Да кажем, разследват ме мен, че съм гепил едни държавни и европейски кинти. Примерно. Има и повдигнато обвинение. Да речем, че бившият вътрешен министър ми е приятел. Събираме се една вечер в дома му аз, Градският прокурор и кротко и напоително избистряме основните аспекти от обвинението срещу мен. Обсъждаме кой и как може да ме накисне и кой кого може да провери в хода на досъдебното производство…
Дали е престъпно?
Че е морално укоримо е ясно. Но ако не е и наказуемо по Закон, значи правната логика противоречи на здравия разум. Поне на мен, без претенции за юридически анализ, така ми се струва…
И, за да не каже някой, че контекстът бил не знам си какъв, ето няколко цитата:
Н. Кокинов към М. Найденов: Братко, дишат ти във врата. Кой ти диша, не знам. Познай от три пъти. Големият началник да каже…
Б.Б.: Кой?
Н.К.: Ти. Попитай главния (прокурор), какво му се върти в главата, на мен не ми каза. Какво да ти кажа. Разбирам се с него, но много повратлив е, много бързо си сменя позицията.
Освен това, записът показва, че като екс-премиер, Борисов има среща и с човек от разузнаването. Това пък ни вкарва в конспиративни теории за паралелна на официалната власт:
М.Н.: Значи шефе, тя няма да ме издъни. Въпросът е, че тя е работила с разни капути други. Значи хората на Диана, значи те като бяха с Ани Русчева
Непознат глас 1 : Миро, другият гост е тука.
Б.Б.: Кой?
Непознат глас 1: Разузнаването.
Б.Б.: Свършваме.
Съмненията за паралелна на официалната власт се подхранват и от факта, че Борисов обсъжда с някого по телефона възможната позиция на прокуратурата пред СДОТО:
Б.Б.: (Не се разбира.) С Бареков как беше, тоя капут?
(Продължителна тишина.)
Б.Б: Той за Тотев явно го …
(Чува се неидентифициран глас, може би от телефон.)
Б.Б.: (Говори по телефона с неизвестно лице.) Тея днеска ще обявяват това от подслушването и горе долу знам какво е излезло. Значи единият началник на екип е на 50-годишнина е имал и е отишъл и е изтрил всичко в деня, в който е обявена проверката, вечерта.
Имам… А-а?.. Да, да, да – става въпрос те ше им повдигат на тех, просто да знаеш като реакция. Не съвпадат, а те мое ли да са ни слушали нас?
Не щото, те са излизали, примерно не им съвпадат пътните листове със, пише че колата не е излизала, е харчи 30 литра бензин. Това може на шофьорите да са си изписвали гориво, само че няма да прозвучи много добре, според мене…
Всичко това обаче, въпреки че според логиката на здравия разум е недопустимо, според правната логика на прокуратурата не представлява неправомерно поведение…
Както казах по-горе, ако правната логика противоречи на разума, но се направим, че не виждаме това, рискуваме да заживеем в общество без здрав разум.
Оставаме в нормата на правото, но излизаме от нормата в психологията…