На фона на демонстрантите Ердоган разиграва картата на жертва

Франс прес

Ердоган говори пред привърженици в Диарбекир. Снимка: заман

На фона на демонстрациите, които поставят под въпрос неговата власт, турският премиер Реджеп Тайип Ердоган избра да играе с картата на жертва, която някога му донесе успех, но днес изглежда изтъркана и издава неговата паника, смятат анализаторите.

В неделя – ден маратон, по време на който той говори на най-малко шест митинга, Ердоган обеща на своите привърженици, че ще устои на „мародерите“ и другите „екстремисти“, настояващи за неговата оставка, които той обвинява, че са манипулирани от опозицията или от мистериозни сили като „лобито на лихвените проценти“.

„Нацията ни доведе на власт и тя е единствената, която ще ни свали“, заяви той пред множеството, което скандираше „Турция е горда с теб!“.

Ислямо-консервативният премиер направи също асоциация между сегашните вълнения и епохата, когато армията в качеството си на пазител на светските институции в Турция, се намесваше без колебание в политическия живот тя свали от власт четири правителства между 1960 и 1997 г. .

„Днес ние сме в ситуацията от 27 април 2007 г.“, зяви той в неделя на летището в Анкара. Той намекваше за ултимативното предупреждение, публикувано на тази дата от генералния щаб на армията, който заплаши правителството, че ще се намеси, ако то не наложи спазване на светските принципи, а след това предизвика масови демонстрации срещу властта.

Това вмешателство на военните бе тежко санкционирано от избирателите на парламентарните избори през юли 2007 г., на които Партията на справедливостта и развитието на Ердоган събра 47 процента от гласовете.

„Ердоган разиграва картата на жертва. Това винаги е действало добре за него в миналото“, отбелязва Амберин Заман, известна анализаторка от либералния ежедневник „Тараф“. „Той се представя като жертва на така наречени тъмни сили, които се опитват да го отслабят и искат да потопят отново Турция в мрачните дни“.

Премиерът се надява да извлече печелба от своя политически номер на общинските избори през март 2014 г. и на президентските избори, без съмнение през август същата година, за които се очаква неговата кандидатура.

Но този път Ердоган може би е закъснял, още повече че той самият е този, който постави армията и привържениците на светските принципи на колене през последните години във връзка с шумните процеси за заговори, смята Заман.

„Когато гледаш демонстрантите, е почти комично да ги определиш, както прави той (…) Да говориш за демократично избрано правителство на фона на така наречени пучисти, това не е сериозно“, казва анализаторката.

„Ердоган няма никаква възможност да разбере какво се случва“, допълва Дженгиз Актар, политолог в истанбулския университет „Бахчешехир“.

Той не разбира това спонтанно движение, излязло от средните и образовани класи на големите градове, които отхвърлят неговия авторитаризъм, защото той „никога не е виждал подобен протест. Досега протестът бе класически, на кемалистите“, тъй като властващият елит защитаваше със зъби и нокти привилегиите си на фона на надигащата се класа на ПСР Партията на справедливостта и развитето , посочва Актар.

За Нурай Мерт, политоложка в университета в Истанбул, поведението на премиера излиза извън границите на едно погрешно разбиране на ситуацията и издава истинско объркване.

„Този път той реагира по много неестествен начин. Не знам дали някога изобщо сте виждали в света един премиер да прави шест обръщения в един ден. Това е защото, той се чувства застрашен. При интереса, който демонстрира чуждестранният печат, той се поддаде на страха от своя собствен близък край“, коментира г-жа Мерт.

Университетската преподавателка вижда като доказателство неотдавнашните споменавания от Ердоган на бившите премиери либерали Аднан Мендерес, обесен след военен преврат от 1960 г., и Тургут Йозал, чиято съмнителна смърт през 1993 г. стана причина за започване на разследване по подозрение за отравяне.

„Много неща станаха в тази страна, в някои епохи бесеха, отравяха“, заяви премиерът на 3 юни.

„Съществува (…) идеята за големи турски лидери, които работят за благото на Турция, но които са унищожени от врагове на страната вътре или вън от нея. Ясно е, че Ердоган има този начин на мислене и това се повтаря веднага щом нещата тръгнат зле“, обяснява г-жа Мерт.

Още по темата: Историята на военните преврати в Турция тегне над протестите

Ралф Боултън, Париса Хафези
Ройтерс

Турските „паши“ – генералите, които някога караха политиците да треперят само от намек за неодобрение, мълчат, докато протести се обхванали страната. Днес думите „военен преврат“ няма къде да бъдат чути, което вероятно се дължи на премиера, обвиняван сега в потъпкване на демокрацията.

До неотдавна турските генерали често се освобождаваха от политици, които не ги удовлетворяваха или които се показваха като неспособни да се справят с вълнения. През 1960 г. те свалиха премиер и по-късно го обесиха; още три преврата станаха за 40 години.

Днешният премиер Тайип Ердоган обаче намали властта на армията и дори смята своя екзекутиран предшественик за политически пример.

След първата си изборна победа преди десетилетие Ердоган реформира Съвета за национална сигурност, който бе на практика паралелно правителство, и наблюдаваше ареста на стотици генерали и висши офицери по твърдения за участие в заговор. Дори бившият началник на генералния щаб на армията гние в затвора.

В делата „Ергенекон“ и „Чук, както и свързаните с тях афери „Русо момиче“ и „Лунна светлина“, прокурорите твърдяха, че офицерите организирали заговор за подклаждане на вълна от протести и улично насилие. Това трябвало да бъде последвано от бомбени нападения и стрелби и да разчисти пътя за военна намеса срещу Ердоган, който има ислямистко минало, на което армията гледа с дълбоко подозрение.

„Целта на този натиск бе да заглуши и парализира армията, тъй като Ердоган се страхува от реакцията й на неговата политика“, каза Армаган Кулоглу, генерал от запаса, близък до затворените офицери. „Голяма част от въоръжените сили все още имат същите възгледи, както и в миналото, но предпочитат да стоят далеч от политиката“.

Тази позиция им беше наложена. Ердоган представи намаляването на влиянието на армията като демократичен процес, но активните привърженици на светския режим виждат в това хитър ход за усмиряване на защитника на светската република срещу ислямисткото управление.

През последните две седмици имаше протести, съсредоточени около истанбулския площад Таксим, на които турци с различни възгледи обвиниха Ердоган в прекаляване с властта, получена с три изборни победи на неговата Партия на справедливостта и развитието. Пашите обаче стоят зад високите стени на казармите.

Някои възприемат постоянно присъстващата ръка на армията в миналото като пречка за развитието на демокрацията по повече от един начин.

Докато пашите се явяваха гаранти на реда, цивилните лидери никога не развиха зрялост за решаване на спорове в политическия процес; „Генералите ще ни спасят“ бе негласната позиция. Тяхното презрение към политическата класа се задълбочи съответно и политиците често изглеждаха в техните очи като каращи се за дреболии младежи.

Почти целият управляващ елит бе прибран при преврата през 1980 г., който дойде след месеци улични сблъсъци между левицата и десницата.

Но във всичко това има ирония за Ердоган, който е обвинен в упражняване на своята власт по твърде безкомпромисен начин, ако не и в потискане на протестите през последните две седмици.

„Ако Ердоган не бе станал по-силен с времето, и ако не беше използвал своята власт по ефективен и възпиращ начин, щеше ли да бъде възможно да се сложи край на системата на военно опекунство?“, попита ученият Мюмтазер Тюркьоне във в. „Заман“.

Не някаква мижитурка може да се захване с турската армия, да я накара да замлъкне и да я изтласка от политическата сцена.

Това, което изглежда бе последният конфликт – опит за „е-преврат“ (електронен преврат), стана през 2007 г., когато генералният щаб на армията качи в страницата си в интернет изявление, предупреждаващо Ердоган срещу издигането на съоснователя на Партията на справедливостта и развитието (ПСР) Абдуллах Гюл за президент. Това, заяви армията, заплашва светския ред и ще я задължи да се намеси.

Поколения политици преди отстъпваха при подобен натиск, но ръководството на ПСР, абсолютно наясно с опасностите, излезе с изявление, в което се скара на пашите за тяхната намеса. Нищо не стана. Армията бе изиграла своя коз и загуби.

„Това правителство направи всичко, за да неутрализира армията, защото те знаеха, че когато дойде моментът, като днес, ние ще се намесим, за да защитим турския народ“, каза генерал от запаса, който пожела да не бъде назован. „Но сега, няма армия, няма въоръжени сили…Днес, както виждате, нашият беден народ е на Таксим сам без подкрепата на мощна институция или организация“.

Трудно е да се прецени до каква степен тези възгледи представляват преобладаващото настроение във висшето командване. Ръководството бе щателно преразгледано, а проучването на младите офицери – променено.

Критиците на Ердоган казват, че неговите ранни социални и други реформи, промените в армията и стъпките към ЕС са отворили път за авторитарен стил, натиск върху медиите и липса на толерантност към инакомислещите.

Сред протестиращите са привърженици на светския режим, които биха искали армията да се намеси срещу премиер, когото подозират в кроежи за подкопаване на светския ред, създаден през 1923 г. от гледащия на Запад основател на държавата Мустафа Кемал Ататюрк.

Много протестиращи са твърде млади, за да си спомнят дори последния преврат преди 16 години, да не говорим за насилственото поемане на властта през 1980 г.

„Разбира се, че не си спомням това време, защото дори не съм бил роден, но всеки разказва как нещата са били много по-лоши през 70-те и 80-те“, каза Сехер Гедик, 24 г., която работи в банка. „Ние искаме да вървим напред, а не назад“.

Ердоган, който преди време е прекарал няколко месеца в затвора за рецитиране на поема, определена от съд като подклаждаща към религиозна омраза, отрича да има амбиции за въвеждане на ислямски ред.

Когато дойде на власт той позволи жените със забрадки – символ на женската ислямска набожност, в държавните институции и въведе ограничения върху продажбата на алкохол. И в двете действия има потенциал, който би ядосал армията.

Когато първото ислямистко правителство в Турция бе на власт през 90-те години, премиерът Неджметин Ербакан поканил военното командване на вечеря. Според разказ, широко отразен тогава, когато на един генерал му предложили избор от плодови сокове, той ядосано отказал на келнера с думите: „донеси ми ракъ, момче“.

През 1997 г. Ербакан бе свален в акция, станала известна като „постмодерен преврат“ – координирана кампания на натиск, подкрепена с конвой танкове, преминаващи през един турски град.

Партията на Ербакан, която включваше Ердоган в своите редици, спечели само около 20 процента от гласовете. С Ердоган ПСР печели между 40 и 50 процента на три поредни избори от 2002 г., правейки от самото начало всяка намеса на армията по-трудна.

Извършителите на постмодерния преврат бяха преследвани с особена енергичност от страна на върхушката на ПСР.

Някои коментари на Ердоган внушават, че той не е чак толкова сигурен, че епохата на превратите е отминала. При сегашните вълнения той посочи като политически пример Аднан Мендерес, който като него е бил премиер реформатор, по-късно оценен от критиците като прекалил със своята власт. Това бе мъжът, който армията отстрани през 1960 г. и обеси.

„Ергенекон е нещо, за което той все още мисли“, каза източник, който познава Ердоган. „Армията е нещо, което тече във вените на турския народ. Това няма да бъде разрушено“.

Ердоган не пропуска възможност да поиска лоялност от редовите войници, традиционно наричани „Мехметчик“.

„Бъди радостен, Мехметчик, нашата глава е вдигната високо“, каза той, цитирайки ислямска поема на митинг. „Бъди радостен, независимо дали умираме или се връщаме у дома. Не мисли, че това колело ще затъне в тази бразда. Утрешният ден е наш. Слънцето изгрява, слънцето залязва, вечността е наша“.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.