Пътят на заложниците до дома
Българските медици, които бяха арестувани в Бенгази на 9 февруари 1999 г., се върнаха в България след драматични 8-годишни преговори с либийския диктатор Кадафи.
За това време обществото у нас недоволстваше и винеше едно след друго всички правителства и външни министри на България, че “нищо не правят”. Тъжната истина беше, че Кадафи си взе заложници и никакви български дипломати, президенти и правителства не бяха в състояние да направят каквото и да било, преди либийският диктатор да изтъргува сестрите със Запада. Сестрите кацнаха в София със самолета на френския президент, придружени от съпругата му Сесилия Саркози и комисарката по външните работи на ЕС Бенита Фереро-Валднер. Българският президент и външен министър изглеждаха като статисти-посрещачи на пистата на летище София.
Как протече драмата за тези 8 години?
Медицинските сестри Кристияна Вълчева, Нася Ненова, Валентина Сиропуло, Валя Червеняшка и Снежана Димитрова, както и съпругът на Кристияна – д-р Здравко Георгиев, заедно с палестинския студент по медицина Ашраф ал-Хаджудж, бяха арестувани на 9 февруари 1999 г. по времето на кабинета Костов. Няколко дни преди това от България баха изтеглени всички либийски дипломати със семействата им. БНТ показа в репортаж странното заминаване и никой не знаеше причината.
За самите арести Външно министерство научи със закъснение. Започнаха драматични и объркани опити на неопитната външна министърка Надежда Михайлова да постигне някакъв дипломатически успех в преговори с либийската страна. В България избухна недоволство, шоуменът Слави Трифонов събра спонтанен митинг пред либийското посолство и беше обвинен от правителството, че проваля дипломатическите му усилия и рискува съдбата на медиците. Премиерът Костов се изказа неочаквано странно по повод всеобщото недоволство с фразата: “Ами ако са виновни?”, което вероятно му коства най-голямата загуба на доверие по време на неговото управление.
През 2000 г. медиците бяха обвинени официално в умишлено причиняване на епидемия от СПИН в Бенгази с цел дестабилизация на либийската държава. Първоначално имаше обвинения за участие на израелските служби в “конспирацията”, които впоследствие бяха оттеглени и бяха обвинени българските служби.
През 2002 г. медиците бяха оправдани по обвинението в заговор срещу държавата. Останаха обвиненията в умисъл, отровителство, прелюбодеяние, употреба на алкохол, незаконни трансфери на валута.
На 6 май 2004 г. медицинските сестри и Ашраф получиха смъртни присъди чрез разстрел. Здравко Георгиев бе осъден само по по-леките обвинения.
През 2005 г. Върховният съд на Либия отмени постановените смъртни присъди и върна делото за ново разглеждане.
През 2006 г. присъдите бяха потвърдени от Апелативния съд, а на 11 юли 2007 г. – окончателно потвърдени от Върховния съд.
Междувременно Европейският съюз и САЩ приеха като кауза освобождаването на медиците и употребиха всички възможни дипломатически лостове, натиск и персонални срещи с диктатора Кадафи да отърват от смъртните присъди медиците. Лекари и юристи от Европа и САЩ и над 100 нобелови лауреати поведоха кампания и събираха подписи в подкрепа на медиците. В този процес не участваше само Русия, чийто президент запази мълчание до самия край на драмата, въпреки че обеща подкрепа при срещата си с българския премиер тази година.
На 17 юли 2007 г. смъртните присъди на българите бяха заменени с доживотен затвор от Висшия съдебен съвет на Либия, а след като френският президент изпрати съпругата си Сесилия Саркози на финални преговори в Триполи, заедно с комисарката по външните работи на ЕС Бенита Фереро-Валднер, сестрите бяха освободени.