Съображенията на Русия относно Сирия не са само геополитически
Преди една година бих се замислил два пъти, преди да употребя израза „война чрез посредници“, за да опиша начина, по който руснаците виждат гражданската война в Сирия. Предположенията и мотивите в конфликта изглеждаха прекалено сложни. Сега нещата са още по-сложни: „Хизбула“ е пряк участник. Но сега се чувствам по-уверен да опиша случващото се в Сирия като „война чрез посредници“ между Русия и Запада.
Има голям брой рационални геополитически причини за това защо Владимир Путин е избрал да подкрепя режима на Асад. Все пак Русия е правела добър бизнес със Сирия. И нататък – като отчетем вътрешните проблеми на Русия с ислямисткия терор, президентът може би предпочита познатия ни светски дявол в Дамаск пред потенциалните джихадисти, което не познаваме. Освен това Путин може да иска да покаже на младите дисиденти у дома, че съгласуваната опозиция не е неизбежно успешна, както може да изглежда след Тунис, Египет и Либия.
Но човек не бива да подминава и емоционалните аргументи на Русия да се ангажира в Сирия. Като изпраща наши оръжия на противниците на Запада, Путин дърпа една чувствителна струна у руснаците. Мястото на нашата страна в историята и в света е фикс идеята, която днес обединява Русия.
През съветското време използвахме ленинизма като претекст за проповеди и печелене на влияние където е възможно. Мотивът за тази тенденция не беше идеологическо усърдие, а чувството ни за национална гордост. Един популярен израз, използван често като наздравица на маса, обобщава обичайния съветски подход към външната политика: „Нека те се боят от нас!“
И те се бояха, да речем, до края на Студената война. Днес е в ход възстановяването на част от това минало величие и някои биха измерили успеха в този процес с това доколко предизвикваме страх. Не забравяйте това, когато разсъждавате за това как Путин изпрати войници в Чечения и Грузия. Но работата по възстановяването на някогашната геополитическа мощ на Русия е далеч от своето приключване.
Онова, което сега гневи руснаците, е твърдението, че тяхната страна не е важна. Когато чуя някой западен политик да намеква това, сърцето ми спира. Това звучи като провокация. Мога само да видя изражението на лицето на нашия президент. Според моите представи той просъсква: „Ще ви покажа аз на вас какво значи „не много важна“!“ И знам, че в този момент страната ще застане зад него.
Ето защо руснаците честваха победата на сирийската армия в Кусейр като своя победа. Те не се интересуват много от Сирия и навярно от тежката хуманитарна ситуация. Но голямото поражение на бунтовниците е възприемано като сладка победа над Запада. Сега можете да ги чуете: „Все още ли смятате, че не сме важни?
Трудно е да се каже колко определящ е бил този емоционален подход за руското решение да се ангажира в Сирия, но стремежът към национално величие със сигурност е станал по-важен за Путин напоследък. През двата му първи мандата като президент (от 2000 до 2008 г.) неговият личен авторитет се дължеше до голяма степен на повишаването на жизнените стандарти, въпреки разпространената представа, че това се дължи предимно на нарастването на цените на петрола. Тази ера свърши и сега той трябва да намери нови цели в политическата си платформа.
Не е много ясно докъде ще доведе това, но в него има мрачна ирония. Когато един опозиционен активист научил, че Асад е победил в Кусейр с руско оръжие, казал: „Това е много добре. Западът е обсебен на тема ислямисти и смята Путин за по-малкото зло, като жертва нас, руското демократично недоволство. Когато Западът се страхуваше от Брежнев, дисидентите тук се радваха на цялото му внимание. Така че нека отново се страхува от Русия!“.
Още по темата: Г-8 за уреждането на конфликта в Сирия Лидерите на страните от Г-8 призоваха за уреждане на влошаващия се конфликт в Сирия чрез преговори, но направиха отстъпка към Русия, като не обявиха, че сирийският президент Башар Асад трябва да се оттегли, пише в. „Вашингтон пост“.
Компромисът беше направен с цел да се насърчи процес за спиране на сирийската гражданска война, отнела според ООН живота на най-малко 93 000 души, и същевременно да се избегне основната точка на разногласие, която разделя Русия от САЩ и повечето европейски сили, изтъква изданието.
САЩ и останалите страни от Г-8 прикриха различията по въпроса за Сирия и глобалната икономика в декларации, които обобщиха двудневната годишна среща на техните лидери, отбелязва в. „Ню Йорк таймс“.
По темата за влошаващата се регионална война в Сирия останалите лидери избегнаха сблъсък с президента на Русия Владимир Путин, като не споменаха в декларацията си най-спорните въпроси, които ги разделят, включително съдбата на Асад при мирно уреждане на конфликта с бунтовниците, посочва изданието.
Световните лидери се разбраха да положат усилия за организиране на мирна конференция за Сирия, вероятно в началото на есента, като Западът отчаяно се надява да предизвика промяна отвътре в режима на Асад преди началото на преговорите, пише британският в. „Файненшъл таймс“.
Путин отказа да подкрепи отстраняване на Асад, но се съгласи на декларация, която Западът се надява, че може да насърчи надигане на армията срещу сирийския президент.
Надеждата на Вашингтон, Лондон и Париж е, че Путин ще се наложи над съюзниците в режима на Асад и ще ги убеди да свалят своя лидер и да се включат в преговори в Женева. Но това може да се окаже самозалъгване, тъй като руският президент продължава да държи на „легитимното“ сирийско правителство и на срещата вчера повтори предупрежденията си за екстремистките елементи в опозицията. Според него би било безразсъдно да бъде свален режима на Асад, при положение че Западът няма ясна представа какво правителство може да дойде на негово място, коментира вестникът.
Британски служители смятат, че Путин е готов да приеме отстраняване на Асад, но само ако това доведе до балансирано правителство, а не до опасен вакуум във властта, както стана в Ирак след свалянето на Саддам Хюсеин, пише британският в. „Гардиън“.
Руският президент попречи на каквото и да е споменаване на въпроса за отстраняване на Асад в декларацията на срещата на Г-8, но според британски служители разговорите са отворили пътя към мирно уреждане на конфликта в Сирия, ако може да се направи повече за организирането на опозиционните сили в политически и военен план, отбелязва изданието.
БТА
* Авторът е руски филмов и телевизионен режисьор