20% от въглерода в атмосферата се дължи на унищожаването на горите

Двама от най-големите производители на дървесина и хартия – Asia Pacific Resources International Holdings Ltd. (APRIL) и Asia Pulp and Paper (APP) – са изпепелили гори близо до Риау, Индонезия. Страната е на трето място в света по емисии на въглероден двуокис. Снимка: Onasia

Нека направим един експеримент – да попитаме експертите по глобалното затопляне коя държава се нарежда след Китай и САЩ по най-голямо количество излъчени в атомсферата газове, предизвикващи парников ефект? Ако кажат, че това е високотехнологичната Япония или индустриална Германия, те грешат. И е много вероятно да се появи холографичният образ на Ал Гор, който да даде точния отговор: това е слабо развитата Индонезия, чиито емисии въглероден двуокис са в размер на 3,3 милиарда тона годишно – и почти всички идват от унищожаването на горите.

Както е известно, дърветата абсорбират въглероден двуокис. Когато бъдат отрязани или изгорени, те освобождават складирания въглерод във въздуха. Дърветат също така поглъщат слънчевата светлина, като затоплят земята, но в тропиците способността им да абсорбират CO2 и да подпомагат събирането на облаци има охлаждащ ефект. Затова изсичането на горите означава по-малко дървета, които да поглъщат въглерода, отделян от индустрията и транспорта. Унищожаването на горите е отговорно за близо 20 процента от емисиите въглерод в световен мащаб, което е повече от всички коли, кораби и самолети на света. По много програми се засаждат дървета, за да компенсират емисиите, но много по-важно е да се спасят вече израсналите гори. „Ще трябва да обърнем сериозно внимение на горите, ако искаме да постигнем напредък за промените в климата”, казва Картър Робъртс, президент на World Wildlife Fund.

Въпреки високите нива емисии, протоколът от Киото не предвижда стимули за тропическите държави, за да запазят горите си – процес, известен като „въздържание от унищожение на горите” (avoided deforestation). Това положение обаче започва да се променя. Световната банка отпусна 250 млн. долара за пилотен проект, който да подкрепя инициативи, насърчаващи правителствата и компаниите в развиващите се страни да плащат, за да се съхраняват дърветата в тропиците. В замяна те получават „въглеродни кредити” (carbon credits), които им позволяват да излъчват в атмосферата определено количетво въглероден двуокис. Тази малка стъпка е един от първите опити да се използва въглеродът, за да се спасят 32 млн. акра гори, които се унищожават всяка година. Съществуващите програми за „въглеродни кредити” са насочени основно към индустриалните емисии, а новата инициатива дава възможност договорките за емисиите въглерод да бъдат разширени до големите количества въглероден двуокис, отделяни при унищожаването на горите. „Ако унищожаването на горите е 20 процента от проблема, то трябва да е и 20 процента от решението”, казва Бено Боске, специалист по биовъглерод към Световната банка, който работи по организацията на проекта.

За стане това факт, защитниците на avoided deforestation (б. р. – предотвратяване на обезлесяването) трябва да променят мнението на скептиците, които не включиха тези проекти в протокола от Киото, когато през 2001 година се съставяше програмата за търговия с емисиите въглерод. Тогава преговарящите се опасяваха, че е много трудно да се изчисли точно количеството въглерод, което се освобождава при изсичане или изгаряне на дърветата и даваха за пример сечта в Амазонския басейн. Те твърдяха, че може страните да получават средства, за да опазват гори, които не съществуват. Оттогава обаче, благодарение на сателитните технологии учените значително подобриха способността си да наблюдават унищожаването на горите.

Ако „въздържанието от унищожение на горите” набере скорост, ползите ще бъдат много по-големи, отколкото от намаляването на индустриалните емисии въглероден двуокис. Тропическите гори са с голямо биологично разнообразие, но досега не беше измислен начин за запазването им. Като се дадат „въглеродни кредити” на тропическите страни за парниковите газове, които не са излъчени чрез запазването на дърветата, ще се определи и пазарната цена за съхраняването на горите. А това ще позволи запазването им да си съперничи икономически с деструктивното изсичане. Вместо да унищожават горите, бедните селски страни ще могат да печелят пари от продажбата на „въглеродни кредити”. „Това е начинът едновроменно да намалим бедността, да запазим биоразнообразието и да се справим с огромните загуби от емисиите въглерод”, смята Марсел Силвиус, старши мениджър за Wetlands International.

Не всички критици обаче са сигурни в очакваните резултати. Юта Кил от групата за съхранение на горите FERN се бои, че богатите държави ще използват тези кредити като извинение и няма да намаляват индустриалните емисии. Сигурно е обаче, че като се насърчи запазването на горите, тропическите държави ще получат жизненоважен стимул в усилията си да забавят промените в климата и няма да бъдат принудени да избират между развитието и околната среда. Индонезия вече лобира запазването на горите да бъде включено като договореност, обвързана с протокола от Киото, на срещата за промените в климата тази зима. И дано успее, защото е време да спасим дърветата, за да могат и те да ни спасят.

Здраве, Наука & Tex
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.