Албания гледа към Европа на предстоящите избори

ДПА

Напрежението ще бъде високо, а резултатите – вероятно близки на парламентарните избори в Албания в неделя. Но истинският фокус не е върху това кой ще спечели, а дали бившата комунистическа държава е готова най-накрая да напредне към членство в ЕС.

„Парламентарните избори в Албания през юни са решаващ тест“, бе посочено в съвместно изявление на върховния представител на ЕС за външната политика и сигурността Катрин Аштън и еврокомисаря по разширяването Щефан Фюле.

ЕС ще наблюдава внимателно целия изборен процес, казаха те, подчертавайки че „международните и европейските стандарти“ трябва да бъдат спазени от Албания, която официално подаде молба за членство в ЕС през 2009 година, но оттогава не се е придвижила напред.

Тези стандарти не бяха спазени на изборите през 2005 и през 2009 година, имаше твърдения за фалшификации и случаи на насилие, макар тези избори да бяха също толкова важни за Албания от гледна точка на това дали да се блокират или отблокират усилията за членството й в ЕС.

Министър-председателят Сали Бериша от консервативната Демократическа партия ще се стреми да продължи осемгодишното си управление и отново да победи опозиционните социалисти начело с Еди Рама.

3,3 милиона души са регистрирани да гласуват, за да изберат 140 депутати. Очаква се резултатите да бъдат много близки, въпреки че местните проучвания на общественото мнение изглежда не са много надеждни.

Демократите на Бериша контролират 70 от 140-те места в парламента след като лява партия ги изостави, за да се присъедини към социалистите на Рама.

Въпреки призивите за честни избори, идващи от страна на ЕС, Съединените щати и Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа, които разположиха мисии за наблюдение за изборите, кампанията подклаждаше напрежение между двете основни групи. Техните поддръжници си отправяха остри критики и взаимни обвинения в манипулации, злоупотреби и мошеничество.

Опасенията са подклаждат и от факта, че хора на Бериша доминират в ключовата институция, гарантираща честни и прозрачни избирателни списъци: Централната избирателна комисия, която според закона трябва да бъде съставена от четирима представители от страна на управляващите и трима от опозицията.

Опозицията изтъкна, че големият брой столетници – 288, в избирателните списъци е знак, че нещо не е наред при регистрацията на имащите право на глас. Има 350 000 души в списъците без постоянен адрес. За още почти 25 000 души пък има опасения, че са вписани на две места.

При положение, че изборите не достигат стандартите преди дори да са започнали, наблюдателите казват, че това увеличава изгледите за нови проблеми. След изборите през 2009 година опозицията бойкотира парламента за 18 месеца и се опита да свали Бериша с улични протести.

През януари 2011 година при демонстрации пред кабинета на министър-председателя охраната застреля четирима протестиращи.

Международното признаване на изборите ще помогне на Албания за отблокиране на усилията й за членство в ЕС. Но който и да победи ще трябва да направи реформи. Без тях икономиката ще затъне още в рецесия, предупреди по-рано Международният валутен фонд.

Опозицията направи дълбоките икономически реформи и борбата с корупцията част от кампанията си.

Бериша, от друга страна, се придържаше към популистката рецепта, обещавайки хиляди нови работни места, намаляване на инфлацията и възобновяване на годишните бонуси за служителите.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.