Из „Бунтът на ситите“ от Велислава Дърева
…
Те не се притесняват за тока и хляба. Не им пука за парното, детските, пенсиите. Те имат своята прекрасна работа и европейски заплати, те са сигурни и осигурени, лъскави и блестящи, с фамозни CV-та, с оня преуспял курикулум вите, наченат някога в тоталитарните коридори на властта.
Те извират в юнската жега из своите офиси, бюра, дирекции, фондации, агенции и администрации, прииждат към площада с музика и барабани, с кларинети, тимпани, латерни, флигорни, тромбони, тръби, тъпани и вувузели, с ролери, скейтбордове, колела, кучета, бебета. Все гении, таланти, оратори, оператори, агитатори, фабриканти, писатели, тук-таме генерали, поети, съдържатели на локали, музиканти, програмисти, артисти и всякакви пиар специалисти.
Те идват за своя пореден купон, за своята весела променада из софийските улици – едно празнично шествие с дечица на рамо (да свалят комуняги от малки), една разходчица на любимото куче, малко рисунки по асфалта, после – мощно свиркане, после химна, малко хорца, малко ръченици, тук прехвръкне камъче, там пльокне яйчице, ето, слънцето се претъркулнало, станало хладно, сенчесто, време приятно за един тегел по стъргалото на протеста – състудент ще срещнеш, с приятели ще побъбриш, срещу червените боклуци ще повикаш, ей тъй, да ти се отпусне душата…
Медиите преливат от умиление, задавят се от възторг, сини динозаври хлипат от щастие в крупен план, репортерките са тъй вдъхновени, сякаш отново са пипнали Борисов по бицепса…
„Февруари не е юни“, каза една млада дама, „случайно“ поканена в телевизора. „Защото, каза дамата (доскорошна пиарка на служебното правителство), това е протест на нормалността, на младите, красивите, истинските, интелигентните, вдъхновените“. От което следва, че ония, февруарците, са невежествени смотаняци, тълпа ненормалници, кухавелници, грозни, отвратителни и даже фалшиви.
Така беше начертана една демаркационна линия между юни и февруари, между ситите и гладните, преуспелите и премазаните, между елит и простолюдие. Нарцистично и високомерно.
Те са успешни, другите са лузъри.
Те са добрият материал, другите са лошият мат`рял.
…
Виж целия текст във в. „Дума“
Виж също отговора на Манол Пейков