Путин мълча за Либия. Защо той е свещена крава за българските медии?

8 години българските вестници обвиняваха всички за бездействие в освобождаването на сестрите, само не и руския президент

Руският президент Путин в резиденцията си край Москва вчера. Той запази мълчание по случая с медицинските сестри в Либия през 8-те години, в които те бяха заложници. През това време руски фирми получиха концесии за петрол в Либия. Снимка: Ройтерс

През декември, когато Върховният съд на Либия потвърди смъртните присъди на сестрите, се случи нещо странно. Докато целият цивилизован свят се възмущаваше, в Москва, на въпрос на журналист как ще коментира присъдите, руският външен министър каза: “Струва ми се, че са прекалено жестоки”. Отговор, който съдържа подтекст – те може и да са виновни, ама чак на смърт не е хубаво да ги осъдят. Това беше коментарът на Русия.

Президентът Путин запази мълчание по повод смъртните присъди – както и през всичките тези 8 години, в които българските медицински сестри бяха заложници.
В онзи момент на президента Първанов се обади американският президент Буш, за да обяви твърдата си подкрепата за медиците. След това Буш направи официално изявление, за да предупреди Кадафи да не му мине през ума да изпълни смъртните присъди.

Спасяването на българските медицински сестри стана кауза на целия цивилизован свят. Юристи и лекари в Европа и САЩ водиха кампания в тяхна защита, над 100 нобелови лауреати събраха специална подписка да се борят за живота им. Активисти и демонстранти в много страни излизаха дори на улицата с плакати. Без да са движени от някакви скрити интереси, просто от солидарност към 6 несправедливо осъдени на смърт медици. Във Франция защитата на сестрите събуди спомена за пламенната подкрепа на несправедливо осъдения капитан Драйфус в началото на миналия век.

Кампанията на Европейският съюз за освобождаването на сестрите беше безпрецедентна. Всички европейски лидери се ангажираха с каузата, няколко от тях разговаряха лично с Кадафи. ЕС дори го покани в централата си в Брюксел.
През всичкото това време Путин мълча, а руски фирми взеха петролни концесии в Либия.

Путин изолира Русия от цивилизования свят. Спасяването на сестрите не беше в неговите приоритети. Какво са 6 живота пред руските интереси? По традиция от сталинизма в Русия човешкият живот по правило никога не е бил поставян над идеологическите цели. От тази гледна точка кампанията на някакви учени в защита на несправедливо осъдени медици е абстрактен хуманизъм. Позицията на руското Външно министерство се изчерпваше с шаблонен дипломатически израз – „за справедливо решение“ на случая с българските медици.

Путин на среща с Първанов. За първия си мандат българският президент се срещна с Путин 7 пъти. През юни се срещна с него на четири очи два пъти в два последователни дни – в Загреб и Истанбул. Снимка: официален сайт на президентството.

Но политиката на Путин си е негова работа. Някой ще каже – какво искате от човека? Да. Но странна е българската политика по отношение на Путин. Президентът Първанов се срещна с него 7 пъти за първия си мандат. Не се чу при тези разговори да е донесъл някаква полза за сестрите и да е обсъждал с Путин подкрепата му. (През юни Първанов извърши нещо уникално, което остана без коментар в медиите – срещна се с Путин на четири очи 2 пъти в 2 последователни дни на различни форуми в Загреб и Истанбул).

Премиерът Станишев поиска помощ от Путин за сестрите тази година при посещението си в Москва. Всички български вестници надълго и нашироко обявиха как руският президент ще помогне. Но той отново запази мълчание, както през последните 8 години. Тоест обещанието беше пропагандна лъжа, която българските вестници раздухаха.

Ако отвори човек вестниците отпреди 3-4 години, ще види много коментари, които подиграват българското правителство, че нищо не прави за сестрите в Либия. Имаше коментари, които упрекват и Европейския съюз, че се ангажира само на думи. Но няма нито един ред с въпрос защо Путин мълчи за Либия. Години наред това беше като тема табу*. Българските вестници са пълни примерно с подигравки с Буш, дори по време на официалното му посещение (виж тук заглавията). Но никога, по никакъв повод не имало и малка закачка с Путин. Защо? Тривиалните обяснения за традиционна дружба между двата славянски народа не е достатъчно обяснение в случая.

В България има два вестника, които на практика са руска собственост. Единият е в. “Сега”, който се издава от дъщерна фирма на руската компания “Газпром”. Не че вестникът води някаква руска пропаганда, но някак неудобно е, когато работиш в такова издание, да пишеш против “Газпром” и руските интереси тук.
Другият вестник е “Стандарт” – бивша собственост на руския олигарх-изгнаник Михаил Чорни, сега издаван от неговия адвокат и пълномощник в България Тодор Батков.

Няколко медии (сп. “Тема” и др.) са под влияние (или направо се финансират) от големи рекламодатели като “Лукойл” и “Петрол”, които са руски компании. По подобен начин енергийното ядрено лоби постави под влияние много медии и отделни журналисти за проблема със закриването на блокове в АЕЦ “Козлодуй”, което е свързано с руски интереси – руски фирми са доставчици на ядрено гориво и обслужващи централата. Темата дълго време се раздухваше до мащабите на антиевропейска кампания, която за малко да отложи за след няколко години присъединяването на България към ЕС.

Двата т. нар. немски вестника “Труд” и “24 часа” не засягат руските интереси, въпреки няколко скандални сделки и договора у нас през последните години. Подписването на договор за АЕЦ “Белене” с руска компания, дни преди присъединяването на България към ЕС, мина абсолютно безкритично от страна на вестниците. Цялата процедура беше на тъмно и обществото остана недостатъчно осведомено за условията на търга и избора на изпълнител.
По подобен начин безкритично и без осветляване беше приет договорът, който подписа с “Газпром” бившият министър Овчаров за доставка на газ до 2030 г. (при положение, че имаше действащ изгоден договор до 2010 г.).
Могат да се изреждат много случаи, в които руските интереси намират подкрепа или поне си осигуряват мълчание в медиите.

Но тъжното в цялата работа е, че от някогашната дружба и искрени симпатии между двата народа нищо не е останало. Вярата в това на по-възрастното поколение е романтична заблуда. Днес няма дружба. Има интереси на олигарси и компании. Има сделки и договори, които оставят съмнение за чистотата си. Има и медии, които също оставят съмнение.

Както е писал по подобен повод Захари Стоянов преди години – вратовете им широки, рубли да броиш на тях.

––––––––––

* Пишещият тези редове се опита да публикува кратък коментар от 30 реда със заглавие “Защо Путин мълчи за Либия?”, когато в края на 2006 г. смъртните присъди бяха потвърдени. В. “Труд” отказа с думите на един от шефовете си: “Не сме съгласни с твоя коментар”. Не го публикува и в. “Дневник”, който единствен си позволява критики срещу руските интереси в България. Нито един друг вестник не би пуснал подобен коментар, но, оказа се, че и тези двата не допуснаха.

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.