Уроците, научени от протестите на Таксим

Протестът в Истанбул. Снимка: tumblr

Веднъж, след като отмине бурята, разразила се заради протестите на Таксим, ще стане ясно, че коренът на протестите не е бил политически. Ще бъде полезно да се научат някои уроци от тези събития.

1. Ердоган смята, че е следвал стабилна и последователна политика по време на събитията. Той знае, че би могъл да отстъпи пред исканията, идващи от улиците, но смята, че това ще бъде политически грешно, да не кажем невъзможно. Нещо повече, той знае, че максималистките и противоречиви искания не трябва да се вземат насериозно, дори това да значи отслабване на опозицията. Може да се каже, че Ердоган с ход, който ще направи Народнорепубликанската партия (НРП) политически ирелевантна, може да поеме по по-лек път и заобикаляйки опозицията да се обърне директно към исканията на тълпата. Въпреки това той е наясно, че тази стратегия, която ще има успех в краткосрочен план, ще подкопае легитимността на политиката му в дългосрочен план.

2. Партията на справедливостта и развитието (ПСР) не смята, че каквато и да било част от политиката й представлява намеса в начина на живот на хората, което може да бъде причина за съществени опасения. Също така ПСР притежава необходимия опит да действа прагматично по всеки въпрос, засягащ начина на живот. Ердоган е съвсем наясно, че докато ПСР е в състояние да действа прагматично по тези въпроси, опозицията няма идеологическата гъвкавост да работи по основните права (като кюрдския въпрос или забраната, която не позволява на жени да носят ислямска забрадка в държавните учреждения), да не говорим за стила на живот.

Премиерът също така е наясно, че възраженията на опозицията към прилагането на закона, ограничаващ продажбата на алкохол, показват непоследователност на политиката, като се има предвид липсата на подкрепа от страна на опозицията към правото за защита пред съда на подсъдимите на майчин език. Всъщност опозицията изглежда не забелязва, че със словоизлиянията си във връзка със закона за алкохола, тя явно изпраща същото послание като „лозунгите за лаицизъм“, от които те наивно твърдят, че са се отказали.

3. Турция все още не е приключила процеса си на „нормализация“. Турция все още е страна, в която отношенията между държавата и гражданите й са сериозно пропукани. В същото време макар икономическото развитие и социалното благополучие да са във възход, те все още не са достигнали ниво на високи стандарти.

Приносът на анализите на съвременната политическа ситуация, произлязла от протестите на Таксим, в най-добрия случай може да се каже, че е ограничен. Трябва да се каже, че не е възможно за опозицията да допринесе за консолидацията на демокрацията в Турция със словоизлиянията на представителите й при последните събития, когато те не застанаха до Ердоган по важни въпроси като разрешаването на кюрдския въпрос, изготвянето на по-демократична конституция и нормализирането на диалога между държава и религия.

4. Трудно е да се каже, че тези, които се заключиха на площад Таксим и предадоха ключа на премира, са оказали положително влияние за Турция. Добре е, че Ердоган предпочете да отключи вратата и да изслуша тези, които бяха вътре, вместо да вземе ключа и да се отдалечи. Ако Ердоган си бе тръгнал с ключа, щеше единствено да бъде по-лесно за опозицията, представена по-зле с провокациите на НРП, да отстъпи от „елитния кемализъм“.

5. Нито е рационално, нито смислено да се направи опит да се направи „Агора“ от Таксим, когато и опитите да се направи Тахрир от Таксим се провалиха. Все още я има липсата на социално-икономическа динамика, която изключи възможността Таксим да стане Тахрир. Това, което ще формира политиката и обществото в Турция отсега нататък, е не идентичността на тези, които бяха на Таксим, а са онези, които те представяха и качествено, и количествено.

Още по темата: Турция плува в мътни води след така наречените демонстрации за парка Гези

Черен Кумова
Франс прес

Антиправителственото недоволство, което разтърсва турските улици в продължение на три седмици, отстъпи място на по-малко радикални протести, но то освободи желанието за демокрация на демонстрантите и постави в трудно положение премиера Реджеп Тайип Ердоган, смятат анализатори.

От вторник насам избухването на гранати със сълзотворен газ почти спря, но протестиращите продължават да отказват да прекратят борбата.

Много от тях повтарят позата на „стоящия човек“, други оставят обувките си на улицата в памет на тримата демонстранти, убити по време на кризата, и форумите за дискусии, организирани в парковете в Истанбул, се увеличават.

„Това движение ще продължи по един или друг начин, то ще се трансформира във форма на гражданско неподчинение“, казва Дженгиз Актар, политолог в университета Бахчешехир в Истанбул. „Правителството може би има физическите възможности, но то няма интелекуалните възможности да съществува съвместно, да постигне компромис с тези искания.“

Движението започна на 31 май с бурна реакция против бруталната намеса на полицията срещу шепа екоактивисти на площад Таксим, които се обявиха против разрушаването на прочутия вече парк Гези.

Но то много бързо съсредоточи в себе си натрупания гняв срещу управляващата ислямо-консервативна партия и се трансформира в мощен изблик срещу нейния лидер, обвиняван в авторитаризъм и желание да „ислямизира“ турското общество.

Според социоложката Нилюфер Нарлъ е „все още твърде рано“ да се каже каква насока ще времат протестите. Но младите хора, образованите и тези от средната класа, които съставляваха голямото множество на протестите, няма да се откажат от техните искания за по-демократично общество.

„Техните искания са все още налице, също като политическото им неудовлетворение“, смята г-жа Нарлъ. „И те са още по-силни сега, отколкото по-рано“, добавя тя.

На фона на този натиск премиерът демонстрира по свой навик твърдост и провокативно поведение.

В дълги речи той осъди „мародерите“, окупирали улиците на повечето големи градове на страната, и осъди „заговора“, скроен от „терористите“.

На младите, светски ориентираните и обърнали поглед към външния свят, които демонстрираха, той противопостави „истинската Турция“, консервативна и мюсюлманска, осигурила големите изборни победи на неговата Партия на справедливостта и развитието, която е на власт от 2002 г.

„Разиграва се отново същият филм“, посочи със съжаление социоложката Нилюфер Гьоле на сайта на телевизия Т24, напомняйки старата омраза, противопоставяла дълго време републиканците и мюсюлманите в Турция. „Взаимните подозрения, липсата на доверие ни разделят и ни водят с голяма скорост право към стената“, добави тя.

„След националистическите подстрекателства започнаха религиозните подстрекателства по адрес на набожните и консервативни хора“, потвърди журналистът Хасан Джемал по същия телевизионен канал Т24. „Този език радикализира Турция, той тласка цялото общество до крайности“, добавя Джемал.

Дори сред неговите привърженици безкомпромисният тон на речите на премиера не се приема единодушно.

„Ако Ердоган реши да радикализира населението и изостри разделенията, за да урепи собствения си лагер, той застрашава не само собственото си политическо бъдеще, но и стабилността на цялата страна“, изтъкна Абдуллах Бозкурт, ръководител на бюрото в Анкара на ежедневника „Тудейс заман“, досега близък до правителството.

Това англоезично издание бе обвинено тази седмица в „предателство“ от много активисти на Партията на справедливостта и развитието заради публикуването на социологическо проучване, даващо на партията на Ердоган 35,5 процента подкрепа според нагласите на избирателите, което бележи силен спад в сравнение с близо 50 процента от гласовете, получени на парламентарните избори през 2011 г.

Според много анализатори имиджът на премиера е бил сериозно накърнен от тези 20 дни на недоволство. „Тези, които направляваха това движение, не могат да кажат, че са спечелили“, пише анализаторът Ахмет Инсел в либералния в.“Радикал“, „но всички, като се започне от Ердоган, знаят, че случаят е такъв“.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.