Хърватия се присъединява към ЕС в мрачна атмосфера

Франс прес

ЕС ще приеме на 1 юли Хърватия в мрачна атмосфера, когато охладняването на европейските граждани по отношение на институциите в Брюксел не спира да расте и последното разширяване през 2007 г. остави горчив вкус.

Огромен афиш с пожелание „Добре дошла на Хърватия“ е разпънат от няколко дни на фасадата на 14-етажната сграда, в която се помещава Европейската комисия.

Но в документ, публикуван на 29 май, Европейската комисия предупреди, че може да започне бързо процедура за прекомерен дефицит срещу Загреб заради надхвърляне на тавана на бюджетния дефицит.

Дългът на Хърватия представлява сега около 54 процента от БВП, но според ЕК се очаква в голяма степен той да прехвърли летвата от 60 процента през 2014 г., излизайки извън границите, фиксирани от ЕС.

Докато Загреб залага на прогноза за растеж от 0,7 процента за тази година и 2,4 процента следващата година, ЕК предвижда спад на БВП от 1,0 процента през 2013 г. и слаб подем 0,2 процента следващата година. Бюджетният дефицит се очаква да достигне 4,7 процента от БВП тази година и би могъл да стигне дори 5,6 процента през 2014 г., надхвърляйки тавана от 3 процента, предвиден от ЕС, а равнището на безработица превишава 18 процента.

Хърватия е изправена пред големи предизвикателства по отношение на подновяване на икономическия си растеж, укрепване на обществените финанси и подобряване на конкурентоспособността, посочи ЕК в своя документ.

По по-малко дипломатичен начин в.“Билд“, най-високотиражният германски вестник, започна остро да критикува Загреб. „Дългове, корупция и високо равнище на безработица, ето какво е Хърватия“, писа германският ежедневник, представяйки страната като „бъдещата Гърция, която ще погълне милиардите на Берлин“.

Множество гласове се надигат в Европа, питайки се за възможностите на ЕС да интегрира един нестабилен новодошъл в една особено трудна икономическа обстановка.

Хърватия е първата страна, която се присъединяване към ЕС след влизането на България и Румъния през 2007 г. Тези две страни, най-бедните в ЕС, остават на опашката. Корпуцията продължава да бъде там въпрос, който буди тревога, и пречи по-специално на София и Букурещ да се присъедини към Шенгенското пространство.

Проучване на консултантската компания Ърнст енд Янг класира Хърватия на второ място сред най-корумпираните европейски държави, веднага след Словения – единствената друга страна от бивша Югославия, присъединили се към ЕС, през 2004 г.

Загреб се присъединява към ЕС в момент, когато охладняването на общественото мнение по отношение на неговото разширяване е все по-отчетливо.

В анкета на Евробарометър – агенцията на ЕС за анализ на общественото мнение, няколко месеца след присъединяването на България и Румъния, близо половината от европейците подкрепяха бъдещото разширяване на Европа към други страни 49 процента „за“, 39 процента „против“ . Оттогава подкрепата не е преставала да спада и през есента на 2012 г.общественото мнение се промени в почти същите пропорции: 38 процента са „за“, но 52 процента са против ново разширяване.

В самата Хърватия разочарованието е реално, както го показа ниският процент на участие в първите избори за евродепутати, състояли се през април.

При всички положения „няма да има меден месец между Хърватия и ЕС“, смята Корина Стратулат, експерт от Център за европейска политика в Брюксел. „Хърватия ще трябва веднага да покаже възможностите си, както по отношение на ЕС, така и на района на Балканите“, добавя тя.

Хърватия вече положи много усилия след подаването на молбата си за членство през 2003 г., включително в областта на правосъдието, борбата срещу корупцията и защитата на малцинствата, отбелязват в Брюксел, който обаче призова Загреб да „продължи усилията“.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.