Семейство Саркози открадна успеха на немския външен министър Щайнмайер
Френският президент Никола Саркози и съпругата му Сесилия Саркози получават похвали отвсякъде за намесата си за българските медицински сестри. Много по-важен за освобождаването им обаче беше немският външен министър. И дори в Либия мислят така.
Президентът на Европейската комисия беше въодушевен. „Личният ангажимент на френския президент и на съпругата му бяха съществени,” похвали ги Хосе Мануел Барозу при завръщането в София на петте задържани в Либия български медицински сестри и на палестинския лекар. И немският външен министър Франк-Валтер Щайнмайер се радваше за приключилото след осем години затвор мъченичество.
Но политикът от Германската социалдемократическа партия не каза възторжени думи за Сесилия Саркози, която от неделя преговаряла в Триполи за освобождаването, и за съпруга й Никола, който ще посети либийския водач Муамар Кадафи.
И това не е учудващо, защото в немското външно министерство се чувстват оскърбени от медийния шум около двойката от Елисейския дворец. Защото „героят беше г-н Щайнмайер,” както каза немската предприемачка Маргарита Матиопулос, докато преговаряше в Триполи за доставка на соларни клетки и на инсталации за обезсоляване на фирмата си Aspide. Матиопулос, която навремето Вили Бранд искаше да направи говорител на Германската социалдемократическа партия и която сега работи за Свободната демокартическа партия, чула от високопоставени правителствени служители две имена: Сейф ал-Ислам и Щайнмайер. Синът на бащата на либийския народ, наредил взривяването на берлинската дискотека „Ла бел” през 1986 и на американския самолет над Локърби през 1988 година, който сега отново е толериран от Запада, успял да го убеди с много усилия.
От посещението си в Либия през ноември 2006 година Щайнмайер се бори за съдбата на шестте задържани, които бяха третирани като жертвени агнета за бедствените хигиенни условия в детската болница в Бенгази. По абсурдни обвинения, че умишлено са заразили с вируса на СПИН 426 малки пациенти, те бяха осъдени на смърт през май 2004 година.
Външното министерство преговаряше на всики нива. Най-важният задкулисен партньор беше Сейф ал-Ислам. На 10 и 11 Щайнмайер предложи заедно с председателката на комисията по външните работи на ЕС Бенита Фереро-Валднер на официалния преговарящ от либийска страна Убейди големи финансови обезщетения за всяко от засегнатите семейства. На среща с родителите на 10 юни в Бенгази за пръв път стана ясно, че и те вече не вярват във вината на медицинските сестри. Щайнмайер посети затворничките. И те се зарадвали, особено на тениските от ЕС „като знак на европейската солидарност”, спомня си присъстващ на срещата.
От Либия обаче дойдоха още искания. Щайнмайер отново говори по телефона със Сейф ал-Ислам. На 18 и 19 юни Щайнмайер и Фереро-Валднер се срещнаха на вечеря и на закуска в Люксембург.
На 10 юли, като председател на фондация „Кадафи”, Сейф ал-Ислам обяви, че е постигнато споразумение със засегнатите семейства. Сделката, за чието осъществяване беше потвърдено и от Лондон, предвиждаше семействата да бъдат обезщетени от фондация „Кадафи”, от фонд с 300 млн. евро. В него влязоха близо 40 млн. евро стари дългове на Либия, от които София се отказа, десет млн. евро от Европейския съюз и 74 млн. евро от Триполи.
И тогава се появи Сесилия Саркози. Елегантната дама, която от встъпването в длъжност на съпруга си симулира сдържаност, посети затворничките на 12 юли, а след това и Кадафи. Офанзива малко след победата. В Берлин мисията й на несигурния терен беше регистрирана с недоволство и притеснение. Обидата личи и от изявленията на Щайнмайер за щастливото завръщане на задържаните. Той подчерта, че е „горд, че под немското председателство сме имали възможността да допринесем за освобождаването.”