Променя ли се Куба след оттеглянето на Кастро?
В последно време в Куба почти цари единодушие, че „всичко си е същото, нищо не се е променило“. Година, след като кубинският президент Фидел Кастро „временно“ предаде правомощията си на по-малкия си брат Раул, някои приемат този факт с облекчение, а други – с растящо безпокойство.
Когато Фидел се оперира, а на 31 юли отстъпи управлението – първото му оттегляне от властта след кубинската революция през 1959 година – Раул Кастро се нагърби с тежката задача да поддържа статуквото. Едновременно с това той започна да извършва необходимите промени в постоянно тегнещата над него дълга сянка на по-големия му брат.
По отношение на стила промените бяха големи. За разлика от Фидел, който демонстрираше силна личност и разчиташе на дългите и пламенни речи, Раул се показа като дискретен водач, който рядко се появява публично.
„Вече няма толкова манифестации, само малки събирания“, казва млад жител на Хавана. А без дългите речи „телевизионните програми са съответно много по-кратки“, казва друг хаванец.
Като оглави екипа, назначен от Фидел, Раул Кастро направи плахи политически и икономически реформи, чиито резултати ще се видят след време. Всички промени трябва да съответстват на политиката на „последователност“, обявена от кубинските власти, които твърдо отказват да говорят с термини като „приемственост“ или „преход“, когато описват ситуацията на острова.
Възприеман от мнозина като прагматик, Раул Кастро поиска от парламента (Националното събрание на народната власт) по-голяма ефективност и по-малко оправдания за нещата, които не функционират. В първата си реч пред парламента през декември Раул постави три проблема – транспорта, разпределението на храните и острия недостиг от над 400 000 жилища.
„Това не е правителствен фонд от самодоволни лица, а правителство, което се занимава със самокритика“, признава Мануел Куеста Моруа от социалдеморкатическия алианс „Арко прогресиста“ – опозиционна организация, която подкрепя идеята за договаряне с правителството за демократичен преход.
В началото на януари Куба стана свидетел на необичайно критичен дебат в средите на местната интелектуална общност. Той изпъкваше на фона на действията на правителството, което проучва правните реформи, които трябва да признаят гражданските права и правото на собственост на хомосексуалните двойки.
Възобновеният диалог с Испания, в това число по въпроси за правата на човека, и двете предложения на Раул за диалог със САЩ също бяха изтълкувани като опит да се постигне „нормализиране на положението на Куба като част от международната общност“, сочи Моруа.
Хосе Мигел Инсула, генерален секретар на Организацията на американските държави, признава, че в Куба има промяна. През този месец той каза, че след като управлението е в ръцете на Раул Кастро, в Куба „е настъпила промяна, която показва определен преход и определена промяна във властта“.
Не всички обаче усещат тези промени или ги считат за достатъчни. САЩ продължават да настояват за преход към демокрация, а в Куба все още има широко дисидентско движение, което казва, че е „разочаровано“ от временното управление на Раул Кастро.
„На практика няма никакви промени. През първите няколко месеца, заради преговорите със САЩ и доста силните критики в пресата изглеждаше, че ще има раздвижване,“ казва икономистът Оскар Еспиноса Чепе, който е един от 75-те дисиденти, хвърлени в затвора през 2003 година, освободен по здравословни причини. „Но нещата не надхвърлиха този предел и атмосферата замира,“ добавя той.
Според него и според други представители на кубинската опозиция силата, която слага спирачки на промените, си има име – Фидел Кастро. Кубинският лидер е като „препятствие, което не може да бъде преодоляно“, като „тясно яке, в което не можеш да мръднеш“, казва Еспиноса Чепе.