САЩ за подслушването на Европа: Какво толкова, всички шпионират

Президентът на САЩ Барак Обама заяви, че всички страни по света, които имат разузнавателни служби, се опитват да разберат начина на мислене на останалите държави. Обама допълни, че точно в това се състои ролята на разузнавателните служби, предаде АП. Президентът, който е на визита в Танзания, заяви, че САЩ анализират новите информации на германския седмичник „Шпигел“ относно американските програми за следене.

Той подчерта, че САЩ ще предоставят на европейските страни всички сведения, които те искат във връзка с програмите. Според разкритията на „Шпигел“ по силата на американските програми за следене са били инсталирани подслушвателни устройства в офиси на ЕС, което разгневи ключови съюзници на САЩ.

Преди това държавният секретар на САЩ Джон Кери заяви на шефа на дипломацията на ЕС Катрин Аштън, че търсенето на информация за други страни не е нещо необичайно, предаде Франс прес. Почти всички правителства, а не само САЩ, извършват множество дейности, за да бранят своите интереси и сигурност, цитира пък Ройтерс думите на американския държавен секретар на САЩ в първи отговор на обвиненията, че Вашингтон е шпионирал Европейския съюз и други свои съюзници.

Същевременно Кери отказа да коментира пряко скандала с твърденията за шпионаж на Агенцията за национална сигурност. Кери посочи, че върховният представител на Европейския съюз за външната политика Катрин Аштън е изразила безпокойство по въпроса по време на среща в Бруней, но подчерта, че не може да коментира конкретните твърдения, защото е бил на път.

„Лейди Аштън действително повдигна въпроса пред мен днес и се разбрахме да поддържаме контакт. Аз се съгласих да разбера каква точно е ситуацията и ще я информирам“, допълни Кери. Всяка страна по света, която поддържа международни отношения и се грижи за националната си сигурност, извършва множество дейности в защита на националната сигурност, а за това допринася всякакъв вид информация. Знам само, че това не е нещо необичайно за много страни, каза на пресконференция Кери.

В събота германското сп. „Шпигел“ в онлайн изданието си съобщи, че американски агенции подслушват офисите на ЕС в Ню Йорк и Вашингтон. Списанието уточни, че информацията за това шпиониране идва от документи на бившия сътрудник на американското разузнаване Едуард Сноудън.

Ден по-късно онлайн изданието на британския вестник „Гардиън“ съобщи допълнителни подробности за подслушването. Според получен от вестника документ в програмата за следене влизат 38 посолства и други дипломатически мисии във Вашингтон и Ню Йорк, които са описани като „мишени“. Сред методите за шпиониране има поставяне на скрити подслушвателни устройства и прехващане на комуникации със специализирани антени.

В списъка на мишените са включени мисиите на ЕС и посолствата на Франция, Италия и Гърция, както и на редица други съюзници на САЩ, сред които Индия, Япония, Мексико, Южна Корея и Турция, съобщава „Гардиън“.

„Ню Йорк таймс“ цитира в понеделник изказване на бившия директор на Агенцията за национална сигурност и на ЦРУ Майкъл Хейдън, който на практика заявява, че всички държави шпионират. „Първо – САЩ не извършват шпионаж. Второ – нашата Четвърта поправка на конституцията, която защитава правото на личен живот на американците, не е международен договор. И трето – всеки европеец, който иска да се възмущава от международното шпиониране, по-добре първо да види какво прави собственото му правителство“, казва Хейдън, цитиран от „Ню Йорк таймс“.

Европа иска обяснения

Европейската реакция на разкритията като цяло е негативна, но и донякъде противоречива. Докато мнозина вропейски представители реагираха яростно на твърденията на германското списание, други се опитват очевидно да омаловажат обхвата и значението на скандала.

Като знак на силата на европейския гняв по тези съобщения високопоставени представители на редица европейски страни заявиха, че тези сигнали ще се отразят на бъдещето на започналите през юни трансатлантически търговски преговори. Тези преговори са за създаването на най-голямата световна зона за свободна търговия, а европейски официални лица изразиха подозренията си, че целта на американското разузнаване е да събере икономическа информация, а не да води подслушвания с военни цели.

Берлин, Брюксел и Париж настояха Вашингтон да даде бързи и подробни разяснения по новите разкрития за мащабите на шпионирането на американската Агенция за национална сигурност (АНС) над европейските съюзници на САЩ.

Европейската комисия призова САЩ да дадат разяснения по твърденията, че АНС, действаща от централата на НАТО в Брюксел, е проникнала в обезопасени телефонни и компютърни мрежи в сградата, където се провеждат срещите на върха на ЕС в белгийската столица.

„Партньорите не се шпионират. Не можем да преговаряме по голям трансатлантически пазар ако съществува и най-малкото подозрение, че партньорите ни шпионират офисите на нашите преговарящи“, цитира „Вашингтон пост“ изказване на европейския комисар за правосъдието Вивиан Рединг.

Германският министър на правосъдието Сабине Лойтхойсер-Шнаренбергер поиска обяснение от властите на САЩ. „Ако медийните съобщения отговарят на истината, това напомня на вражески действия от Студената война. Невъобразимо е, че приятелите ни в САЩ възприемат европейците като врагове“, заяви тя пред германския вестник „Билд“.

„Такива неща са се случвали в Източния блок, но тогава хората са знаели. Знаело се е, че всичко се подслушва и хората не са си говорили открито. Просто са ходели на разходка в гората. Не бива да се отнасяш така към най-близките си партньори“, каза и председателят на Европейския парламент Мартин Шулц.

Същевременно обаче френски министър омаловажи медийните съобщения, че американското разузнаване шпионирало представителствата на ЕС в САЩ, предаде ДПА в понеделник. „Трябва да се направи разлика между две неща: шпионската афера срещу Европейския съюз и (разкриването на) дипломатически телеграми, и това не се случва за първи път в историята“, заяви делегираният министър за малките и средни предприятия, иновациите и дигиталната икономика г-жа Фльор Пелрен в интервю за телевизия Бе Еф Ем Те Ве. „Макар това наистина да не е приятелски жест от страна на съюзник, то не е новина“, добави тя.

По-късно френският президент Франсоа Оланд призова САЩ незабавно да спрат да шпионират Европейския съюз, предаде „Франс прес“. „Ние не можем да приемем подобно поведение между партньори и съюзници“, подчерта Оланд. „Настояваме това незабавно да спре“, добави той. По думите му „вече има събрани достатъчно факти, за да поискаме обяснение“.
Информацията за подслушване на мисиите на ЕС в САЩ от страна на Вашингтон не е актуална, тъй като по данни на европейски медии се отнася за 2010 г., каза прессекретарят на върховния представител на ЕС за външната политика и сигурността Катрин Аштън, Майкъл Ман.

Изнесената от европейски медии в събота сведения бяха напълно неочаквани за нас, но това вече е минало, понеже както дипломатическата мисия на ЕС в САЩ, така и представителството на Евросъюза в ООН се пренесоха в нови сгради, съответно през 2010 г. и 2013 г., каза Ман. Новите здания имат най-съвременни системи за защита от всякакъв вид шпионаж, увери той.

Единствено Еврокомисията не се е местила от 2010 г., поради което, както съобщи говорителката на ЕК Пиа Хансен, председателят на Комисията Жозе Мануел Барозу е възложил на службите за сигурност да извършат пълна проверка на всички работни помещения и компютърни системи за наличие на „бръмбари“. Ще бъдат проверени също всички системи за електронна защита на Еврокомисията, добави Хансен във връзка със скандала с американското подслушване. Барозу е упълномощил също Катрин Аштън да поиска изчерпателни обяснения от Белия дом във връзка с изнесената информация, допълни Хансен.

Президентът на САЩ Барак Обама и руският му колега Владимир Путин възложиха на шефовете на Федералното бюро за разследване (ФБР) и Федералната служба за сигурност (ФСС) да решат случая с Едуард Сноудън, съобщиха Франс прес и ИТАР-ТАСС.

Путин и Обама нямат решение, което да устройва всяка от страните, затова „те възложиха на директора на ФСС Александър Бортников и директора на ФБР Робърт Мълър да бъдат в постоянен контакт и на намерят решение“, заяви секретарят на Съвета за сигурност на Русия Николай Патрушев пред руската телевизия Росия 24. Междувременно депутатът от руската Държавна дума Александър Сидякин предложи да се издигне кандидатурата на Едуард Сноудън за Нобелова награда, предаде РИА Новости.

БТА