Да хвърлиш ези или тура не означава политическа промяна

ГЕРБ и БСП-ДПС са две страни на една монета, бързи избори няма да доведат до нищо добро

Аспарух Панов. Снимка: e-vestnik

Когато направихме първата жива верига около Народното събрание на 14 декември 1989 г., България беше диктаторска комунистическа държава, член на СИВ и „Варшавския договор”. Преодолели най-сетне страха си, всички крещяхме възторжено „Долу член първи !”, а вътре заседаваха т.н. депутати на Отечествения фронт, обединяващ БКП, БЗНС, профсъюзни дейци и винаги верни на партията „безпартийни”.

Когато днес отново обсаждаме Народното събрание, четвърт век по-късно, отдавна сме свободна и демократична държава, член на ЕС и НАТО. Този път, без да се страхуваме, всички крещим възторжено „червени боклуци”, а вътре като че ли времето е спряло и нищо не е променено от 1989 г. насам. Тук са „лявото” и „дясното” БКП – наречени днес БСП и ГЕРБ. Вместо верния съюзник на комунистите БЗНС, си имаме ДПС. От същото БКП котило са и „Атака”, странни хора с фанатичен блясък в очите и поведение на заводски партийни секретари, милиционерски квартални отговорници и членове на доброволни отряди.

И ако преди 25 години все пак се намери един депутат, Благовест Сендов, който да произнесе прочутата фраза: „ Вкупом съгрешихме и вкупом непотребни станахме”, то в днешното народно събрание няма ни един, който може да си помисли подобно нещо, камо ли да го изговори публично… Нещо повече,  най-тъжното е, че през 1989 г. депутатите бяха поставени в креслата си от комунистическата власт, а сега си ги избрахме сами.

Това, което се получи като резултати на последните избори през май т. г. бе очаквано и въпреки това, последиците му са (поне за мен) неочаквано потресаващи. И тук бих желал да изразя сериозното си, направо угнетяващо разочарование от изхвърлянето от парламента на реформаторските политически сили около СДС, НДСВ и техните производни. Не можеш да наказваш тези партии, които ни вкараха в НАТО и ЕС и въпреки грешките си ни осигуриха на нас и децата ни живот в свободния свят. Никой не може да отрича вота на Избирателя, но не е нито исторически справедливо, нито (гео)политически, стратегически и икономически оправдано, точно днес да бъде избран подобен, абсурден по своя състав български парламент. И тук не става дума само за морални категории, а както виждаме – за реални и напълно обосновани политически и икономически рискове.
Основната причина за тези изборни резултати бе в подценяването от страна на избирателите на комунистическата субкултура, която продължава да властва в обществения ни живот – от нерегламентираните взаимоотношения между държавата и всички партии, представени в сегашния парламент, през заобикалянето на закона и умело манипулираното от медийните собственици пожълтяване, затъпяване и монополизиране на медийната среда, до зачестяващите комунистически рецидиви по върховете на политиката, съдебната система и икономиката.

На този тягостен фон наблюдавам с умиление протестиращите. Те са толкова възторжени и политически непорочни. Страхотно се радвам, когато виждам стремежа им към промяна и чувствам нарастващото им самочувствие на европейски граждани.
Искрено се надявам авангардизмът и креативността на тези хора да им помогне  колкото може по-бързо да разберат, че едни бързи предсрочни избори няма да доведат до нищо. Смяната на Борисов с Орешарски преди месец и половина и обратно с Борисов евентуално след нови месец и половина не води до реална политическа промяна.

Заблуда е също и твърдението, че промяната на изборния кодекс, дори и да е най-оптималната, може бъде достатъчно условие за политическата промяна. Сериозна промяна в положителна посока може да има само тогава, когато в изборите участва един принципно нов гражданско-политически съюз на демократичните сили. Съюз, който обединява партии и граждански организации в център-дясното пространство около общи цели и програма и е изразител на една модерна европейска политическа, дискусионна и коалиционна култура и платформа. Общата консолидация на автентичните център и десница с участието на гражданското общество е загубеният след 2009г. ключ към политическата промяна. Нека да го потърсим и едва когато го намерим, тогава да ходим отново на избори. Иначе ще продължим да се въртим в непрекъснато ускоряващия се омагьосан кръговрат на избори и протести, докато забравим откъде идваме и накъде отиваме.

–––
Авторът изразява личната си гражданска и политическа позиция и по никакъв начин не ангажира фондация „Фридрих Науман“ , за която работи в момента.

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.