Сирия не е единствената, обхваната от разделението на верска основа

Зад опустошителното насилие в Сирия, където атакуваният режим на президента Башар Асад е обвиняван, че освен танкове и самолети използва срещу собствения си народ и химически оръжия, изплува вековното разделение между сунити и шиити, за което се плаща ужасяваща цена – човешки животи. Жертвите в Сирия достигнаха 100 000 души.

Това, което започна като антиправителствен протест, вдъхновен от събитията в Тунис, Египет и Либия, прерасна във вражда на религиозна основа, която води началото си от зараждането на исляма, от сложен спор за наследството на пророка Мохамед и ролята на неговите приемници. В последната вълна от кланета в Сирия най-малко 30 шиити бяха убити в село Хатла, в източната провинция Деир аз Зур. Сунитски опозиционери щурмуваха селото и качиха после в интернет видео, на което се вижда как опожаряват къщи и скандират лозунги, в които наричат шиитите кучета, вероотстъпници и неверници.

В Сирия режимът, доминиран от алауитското разклонение на шиитския ислям, е част от важна връзка между основния му поддръжник Иран, където шиитският ислям е държавна религия, доминирания от шиитите Ирак, където както и в Иран сунитските малцинства са преследвани и изолирани, и ливанските съюзници на президента Асад – шиитското движение Хизбула, обявено от САЩ за терористична организация. Но враждата отеква далеч отвъд Сирия или мюсюлманския Близък изток.

В Египет, някога родина на просветената шиитска династия на Фатимидите 969 г.-1161 г. , днес малкото шиитско малцинство е атакувано от сунитски линчуващи банди. Неотдавна шиитският проповедник Хасан Шехата и още трима шиити бяха убити в село Зауят Абу Муслам, близо до Кайро, след проповеди на салафитски проповедници, заклеймили ги като неверници. Миналата седмица Лашкар-е-Джанги, екстремистка сунитска групировка, свързана с талибаните, извърши самоубийствено нападение срещу студентки, пътуващи с автобус от девическия университет „Сардар Бахадур Хан“ в град Куета, Пакистан, където учат много шиити хазарейци. След като убиха 11 студентки в автобуса, терористите атакуваха с автомати и болницата, в която бяха откарани ранените и избиха още 14 души.

Призракът на модерното варварство на религиозна основа е в ярък контраст с разказите за някогашните отношения на толерантност и плурализъм. Историята на исляма има своите екзекуции и жестокости, но нищо, което да е сравнимо с католическата инквизиция и Тридесетгодишната война в Европа (1618 1648), която само в Германия е коствала живота на може би над 7 милиона души. Шиитските династии, които са държали властта от 10-и век, са позволявали сунитските закони да съжителстват успоредно с шиитските.

Фатимидите, управлявали Северна Африка, Сирия и Палестина, както и Египет, никога не са налагали своята версия на шиитския ислям (дори самия ислям) като държавна идеология. Дори диктаторският режим на Асад, основателно ненавиждан заради жестокостта, с която води войната в Сирия, има впечатляваща история на религиозен плурализъм преди демонстрациите, от които тръгна настоящата криза.

Но защо сега изплува призракът на нетолерантния фанатизъм? В случая със Сирия това се дължи донякъде на парадокса, че една маргинална шиитска общност – алауитите или нусайрите от района на Латакия – е установила контрол върху партията БААС (за която се твърди, че е светска), след преврат, извършен през 1970 г. от министъра на отбраната и командващия военновъздушните сили Хафез ал Асад (бащата на Башар ал Асад).

Като малцинство, облагодетелствало се от военно обучение и привилегии по време на френското колониално управление (1920 -1945), алауитите бяха в добра позиция да овладеят лостовете на властта в хаотичния постколониален перод. Този модел е познат за наблюдателите на арабската политика, където клановият принцип – вкоренен в авторитарните патриархални структури – обикновено надделява при разпределяне на общите блага.

В Сирия клановият принцип на управниците се крепи на малцинствения им религиозен статут. Сирийският модел, който сега се разпада, е огледален вариант на модела, съществуващ в Ирак преди ръководената от САЩ интервенция, където сунитското арабско малцинство, обкръжило Саддам Хюсеин, властваше над мнозинството от шиити и кюрди. Подобен модел се прилага и в Бахрейн, където сунитите от династията Ал Халифа властват над мнозинство от непривилегировани шиити, но не и в Саудитска Арабия, където шиитите са репресирано малцинство.

Клановият принцип е само част от много по-широката картина на насилие на религиозна основа, което се проявява в различни части на света. На някои места като Бирма и Шри Ланка, където будизмът се бърка с национализма, жертва са мюсюлманите. На други места, от Западна Африка до Югоизточна Азия, може би християните са под натиска на твърдолинейни ислямски групи и правителства заедно с други жертви на междурелигиозните вражди. В Нигерия например над 50 000 души са убити в етнорелигиозното насилие от 1999 г.

Някои коментатори са на мнение, че като цяло обяснението на този феномен е в повсеместното възраждане на религията като отговор на модерния „материализъм“ и на глобалната хегемония на секуларизма. Според мен по-полезен е анализът, който се основава на идеята за „идентичността по подразбиране“.

Религиозните конфликти – било то в Северна Ирландия или Сирия – не са толкова свързани със съперничещите си вероучения, с разликите във вярата за Бог или в религиозното лидерство, колкото с начина, по който груповата идентичност се е формирала през вековете на културно програмиране, подкрепено от религиозни практики. На ниво вярвания разликите между сунити и шиити, подобно на разликите между католици и протестанти, често пъти са споменавани в екуменически изявления на религиозни лидери, с които те осъждат насилието. Те не могат да бъдат разрешени от тези лидери, защото истинският проблем не е е вярата сама по себе си.

Когато гражданските или икономическите проблеми пораждат чувство на хронично безпокойство, търсенето на сигурност става чрез нарочване на „другите“ за изкупителна жертва. В повечето региони на света „другите“ може да са изповядващите алтернативна религия, независимо от теологическите или лидерски въпроси.

БТА