Обама в Африка – твърде кратко, твърде късно
Историята не се повтаря, но понякога ражда съвпадения. Фактът, че първата истинска президентска обиколка на Барак Обама в Африка съвпада с последните дни от живота на Нелсън Мандела не можеше да роди никакъв сценарий. Тайнствено вълнуващ момент. Първият черен президент на Америка излиза на сцената, тъкмо когато първият чернокож президент на Република Южна Африка прави прощалния си поклон. Никой не бива да се съмнява в искреността на Обама, когато той казва, че големият борец за свобода е неговият „герой“.
Но на африканците им е простено да се чудят колко ли ще продължи подновеният интерес на американския президент към континента им. След като при посещението си там през 2009 г., по време на първия си мандат, той прекара там общо 20 часа, сегашната шестдневна обиколка на Обама има за цел да подчертае нов етап в американско-африканските отношения. Ерата на чуждестранната помощ отминава, казват американски представители. Седем от 10 от най-бързо развиващите се икономики в света са в Африка. Но от новите възможности за инвестиции се възползват Китай и все повече Турция, Индия и Бразилия. Сега е шансът Обама да промени това.
Начинът му да прави бизнес, особено дипломацията му, не вдъхват много увереност, че интересът му ще е траен. С изключение на Китай, където ангажиментът му е интензивен, стандартният подход на Обама е да кацне, да произнесе страхотна реч, да обяви някакви благородни цели и после да продължи нататък. Подобна мимолетност може да се очаква от американски президенти, които има да се занимават с реални или потенциални войни в Близкия изток, както и с хиляда други главоболия. Затова те трябва да създават ясни стратегии, които да се изпълняват от други. За жалост Обама няма ясна стратегия за Африка. Всъщност няма и за Близкия изток.
Има ли значение? Да, има. В геополитиката всичко опира до играта в дългосрочен план. Както Бил Клинтън, който прокара Закона за развитие и възможности за Африка, дал на африканските износители безмитен достъп до пазара в САЩ, така и Джордж Буш-син, който изготви Президентския план за спешни действия в борбата срещу СПИН-а (President’s Emergency Plan for AIDS Relief – Pepfar), помогнал да се спаси животът на стотици хиляди жертви на ХИВ СПИН в Африка, поставиха началото на скромни, но дълготрайни програми за ангажимент и подкрепа на Африка. Обама наследи и двете програми. Но няма нито една собствена инициатива.
Ситуацията не можеше да е по-благоприятна. Тъкмо по време на мандата на Обама Африка започна да се налага като следващия голям развиващ се пазар. Но с право може да се каже, че 90 процента времето, което Обама досега отдели на Африка, отиде за американските операции за борба с тероризма, които сега обхващат Сахел, Магреба и Африканския рог. Миналата седмица САЩ обявиха, че откриват база за безпилотни самолети „Предътър“ в Нигер.
В някои райони на Мали, Йемен и Сомалия американските безпилотни самолети вече са толкова познати, колкото и в племенните райони на Пакистан. Според изследователския център „Пю“ 81 процента от сенегалците одобряват САЩ – поразително голям брой, имайки предвид, че Сенегал е преобладаващо мюсюлманска страна. САЩ трябва да внимават да не „пакистанизират“ ангажимента си към страните от Северна Африка. Безпилотните самолети не са заместител на ангажиментите.
Второ, Китай играе дългосрочна игра. Имаше съобщения за негодувание в Африка – а всъщност и в Латинска Америка и Централна Азия – срещу меркантилистките методи на Китай. Някои обвиняват Пекин в неоколониализъм, защото извлича суровини, а после изнася за същите тези страни готови продукти. Всичко това може и да е вярно, но Китай не е краткосрочен и ненадежден играч.
По данни на Конференцията на ООН за търговия и развитие китайските инвестиции в африканското производство са почти равни на инвестициите му в стоки за широко потребление. Китайско-африканската търговия се увеличила повече от десетократно от 2000 г., до малко под 170 милиарда долара през 2012 г.. Това е два пъти повече от обема на търговията между САЩ и Африка. Пекин има повече от 150 търговски аташета в Субсахарска Африка, а Вашингтон – само шест.
По време на първия мандат на Обама тогавашният президент на Китай Ху Цзинтао посети Африка седем пъти. Само няколко седмици, след като наследи на поста Ху, новият китайски президент Си Цзинпин замина на обиколка, включваща посещения в три страни в Африка (две от които, Танзания и РЮА, са част и от обиколката на Обама). Представители на международните кредитни институции казват, че Африка е все по-склонна да пренебрегне съветите им и да приеме парите на Китай, който не поставя толкова много условия.
Миналата година Обама имаше възможност да помогне за релегитимиране на Световната банка в Африка, като посочи за нейн президент бившия финансов министър на Нигерия и ветеран от Бретън Удс г-жа Нгози Оконджо-Ивеала. Обама не сметна, че е назряло времето Америка да се откаже от контрола си върху тази пост. При цялото ни уважение към Джим Йон Ким – американеца от корейски произход, който зае длъжността – може да се каже, че това бе пропусната възможност.
Като изключим Близкия изток, през втория си мандат Обама трябва да изпълни обещанието си, че ще постави акцента върху Азия. Но както посочва Вали Насър, бивш помощник в държавния департамент на покойния Ричард Холбрук, Китай сам акцентира на себе си навсякъде по света, включително в Африка. Без значение дали целта на Америка е да възпира Китай, или да се конфронтира с него, това ще се случва на глобално равнище.
Нито безпилотните самолети, нито срещите през четири години, ще заменят неефикасната пр работа за изграждане на дългосрочни отношения. Обама късно стартира на африканския континент. Да се надяваме, че ще отбележи един нов подход към Африка, който ще бъде свързан с по-широката стратегия на президента по отношение на Азия. Наречете го свързана дипломация. Разполагайки с още почти четири години на поста, той има време да я приложи на практика.
БТА