Кой създаде Волен Сидеров?
След като поне 10 години се кефихме на Волен Сидеров, сега се вайкаме: кой го изпусна това момче да разиграва държавата?
В историята е пълно с такива примери. И много често се е стигало не само до разиграване на държавата, но и до запалването й.
Някои днес си спомнят, че са се съмнявали във Волен още в годините, когато е работил за СДС, но нали е бил наше момче.
Незабравими са антисемитските му текстове в „Монитор”, които недвусмислено показваха, че авторът е решил да изпробва търпимостта на обществото. Изпробва я и разбра, че може да върви нататък.
В онзи период си спомням как в пловдивската галерия „Ромфея” Волен получи наградата на ВМРО за патриотична журналистика. Дойде специално от София. Беше още един от многото.
Дойде мигът, когато Волен се появи по Скат. Телевизията ли го създаде, той ли създаде телевизията в този й вид – може да се спори.
Едни подминаваха новия медиен феномен с безразличие, други обаче попиваха недопустимите до вчера послания и усещаха прилив на сила и готовност да се борят с душманите на народа. Под знамето на Волен.
Помня как хора уж демократи се възхищаваха на воленовата смелост. Канеха го из провинцията, ръкопляскаха му, черпеха го, помагаха му да изгради структури, някои гледаха да се наредят плътно зад него, защото усещаха, че новата партия набира сила.
Хората започнаха да го сравняват с Левски.
Жертвите на прехода ги боготворяха и му прощаваха издънките, които не биха простили на друг политик.
Словото на Сидеров отвоюваше нови територии. Квалификации като „предатели“, „ибрикчии“, „изроди“ вече не дразнеха даже част от интелигенцията, която гледаше на новия вожд с любопитство, даже със симпатия. Друга част пък го подминаваше с високомерие и го смяташе за несериозно и временно явление.
При подготовката на един медиен форум предложих да се обсъди публично феномена „Скат и Волен”. Като обществено опасен. Предложението ми бе отхвърлено като незначително.На негово място в програмата влезе нещо страшно важно за тогавашния медиен елит – нещо като „Темата за стайлинга в новите светски издания”.
СЕМ имаха един прецедент с тогавашната телевизия „Ден” и с един немец, който пръв прокара пъртина за езика на омразата, но тогава точно медийната общност защити „свободата на словото”. Може би защото в телевизия „Ден” работеха и светни хора. И от СЕМ като че ли вдигнаха ръце.
Интелигенцията продължаваше да подценява явлението. Чак след време се сетиха, че става дума за „езика на омразата”, който в нормалните страни е недопустим, но нищо не се получи.
В някакви правозащитни издания се публикуваха много страници извадки от речи на Волен, които според някои юристи нарушават законите, но други юристи решиха, че няма нищо страшно.
След първия си изборен успех Волен се появи в следизборната нощ лице в лице с журналистите. Те очевидно не го харесваха. Той им се закани. Те се възмутиха.
След известно време Волен тръгна да плаши журналистите по работните им места. Те уж се стреснаха, но вместо да направят санитарен кордон около него, започнаха да го продават.
Оказа се, че Волен е една търсена и добре продаваема стока на медийната сергия.. Говори вдъхновено и вдига рейтинга. И стана любим гост в телевизионните студия. Преди последните избори нямаше ден, в който да не слушаме поне по половин час вдъхновените слова на Волен. Някои водещи уж му опонираха, но гледаха да не го предизвикват прекалено. Дали вече бяха уплашени или това си беше част от сделката? Единствено Лора Крумова събра смелост да бъде по-различна.
Още през 2009 година политическите сили можеха да го изолират. Какво стана обаче? Лично най-авторитетният човек в държавата Бойко Борисов го припозна за нормален и умен политик и го превърна в съюзник. На каква цена е отделен въпрос. Партията, чиято програма е в името й: „за европейско развитие на България”, се съюзи с човека, който влезе в парламента на вълната на антиевропейските обществени нагласи.
Борисов даже прие идеята на Волен за референдум за новините на турски. Макар и за кратко. После се разделиха, но срамът остана – за цял живот, както се казва.
Сега БСП и ДПС приемат услугите на Волен с отвращение, но ги ползват. Няма как. Цялата власт се крепи на неговия златен глас. Ще го търпим.
В същото време имаме един голям шанс, че и силата на Волен се крепи на общите интереси с ДПС. Още на традиционния митинг на Атака на 3 март ясно се забеляза рязкото редуциране на анти-ДПС посланията за сметка на антиевропейската риторика.
Волен е знаел какво може да стане.
Впрочем, осъждайки днес Волен, ние го осъждаме най-вече за „предателство”. Тоест, не за фашистки идеи, примерно, а за изоставянето на тези идеи. И много от заветите на Волен не изчезват заедно с него, а се разстилат над днешните приятни и красиви протестиращи.
Волен викаше пред софийската джамия, пловдивските протестиращи вършат същото пред Джумая джамия.
Утре Волен може да го няма, но идеите му ще останат. Няма какво да се лъжем. Защото днес осъждаме личността и пищова на кръста му, а не идеите му.
И утре можем да продължим по почина ”Без Сталин – по сталински!”
Но да не отписваме Сидеров прибързано за пореден път.
Той много добре знае, че при един етнически конфликт отново ще бъде начело – ако се върне към автентичната си поза. Но в този момент комбината е друга. И той се лута да намери адекватна приложна точка. Дали до следващите избори ще я намери и ще влезе отново в парламента?
И кой ще му помогне този път?
От блога За прехода