Монголски неонацисти ще се борят срещу замърсяването на въздуха

Ройтерс

Монголски неонацисти. Снимка: от тв екрана

Монголска неонацистка организация се е префасонирала в екоорганизация, бореща се срещу замърсяването на въздуха от мини, собственост на чужденци, и търсеща легитимност, като изпраща свои членове със свастики да проверяват разрешителните им.

„Цагаан хас“ или „Бяла свастика“ има едва стотина членове, но тя е само една от многото организации с имена като „Даяр Монгол“ („Единна Монголия“), „Гал ундестен“ („Огнена страна“) и „Хух Монгол“ („Синя Монголия“), които са част от заливащия страната национализъм, породен от стремежа на чужди компании да разработват природните богатства на Монголия, заключена географски между Русия и Китай.

От офис зад магазин за дамско бельо в монголската столица щурмоваци на „Цагаан хас“ с бръснати глави и кубинки извършват нетрадиционни акции срещу минни проекти, искайки документи или проби от почвата, които да се изследват за замърсители.

„Преди действахме грубо, като например разбивахме врати, но сега се променихме и използваме други подходи като демонстрации“, каза за Ройтерс лидерът на организацията, 40-годишният Ариунболд Алтанхуум, говорейки с помощта на преводач.

По време на „патрулна мисия“ до кариера, намираща се в пасища, докъдето се стига след двучасово пътуване сред прахоляк от столицата, членовете на организацията носеха черни нацистки униформи като на СС с мълнии по тях (руните на победата, символ на СС – бел. прев.) и железни кръстове.

Те разпитаха един миньор на фона на грохота от машините, шлифоващи камъни, за документацията, но решиха да се върнат отново след седмица, когато собственикът ще е там.

„Днес основната ни цел е да спасим природата. Правим неща, за да опазим околната среда“, каза Алтанхуум. „Развитието на минното дело се засилва и се превърна в проблем“.

Организацията, основана през 1990 г., твърди, че иска да спре замърсяването на въздуха в бившия съветски сателит, защото чуждите компании копаят за злато, мед, въглища и желязо, използвайки евтина работна ръка от съседен Китай или от намиращата се не толкова далеч Югоизточна Азия. Но доста от замърсяването се причинява от местни, нелегални миньори, работещи поединично.

„Преди говорехме за битка с чужденците, но преди известно време осъзнахме, че това е неефективно, така че нашата цел се промени от битка с чужденците по улиците в борба срещу минните компании“, каза Алтанхуум.

Чуждестранни минни компании, с които Ройтерс се опита да се свърже, не бяха открити за коментар или не искаха да говорят.

Монголците се страхуват, че чуждестранните работници им отнемат и без това оскъдните работни места в една икономика, в която 30 процента от населението живее под прага на бедността според Азиатската банка за развитие.

„Минното дело е важно, защото е 90 процента от икономиката ни“, каза политическият коментатор Дамбадарджаа Джаргалсайхан. „Но несправедливото разпределение на печалбите от него, неравенството в тази страна, това е големият проблем“.

Освен униформите това, което влошава имиджа на „Цагаан Хас“ като екоорганизация в очите на повечето наблюдатели, е почитта на Алтанхуум към Адолф Хитлер.

„Причината, заради която избрахме този начин, е, че случващото се тук, в Монголия, е като през 1939 г., а движението на Хитлер направи страната му могъща“, каза той.

ДА СЕ РАДВАШ НА ВНИМАНИЕ

Заради подобни коментари някои наблюдатели заклеймяват организации като неговата като преследващи собствени интереси и неуместни.

„Монголските неонацисти получават твърде много внимание от световните медии, а те очевидно му се наслаждават“, каза Тал Лирон, който е кандидат за докторска степен в Чикагския университет и специализира по темата национална идентичност. „Те обаче не представляват монголците повече отколкото неонацистите във Великобритания представляват британците“.

„Монголците са космополитни, схватливи и могат перфектно да приспособяват много чужди идеологии и моди към своята среда. Например от 1990 г. те старателно и енергично прегърнаха представителната демокрация, както преди 1990 г. прегърнаха социализма. Мисля, че това е същественото тук: монголците не са и може би никога не са били изостанал, изолиран народ. Те също така могат доста добре да разбират иронията, особено по отношение на моментното си положение“.

Национализмът заради експлоатацията на природните ресурси беше сред основните предизборни теми в Монголия, където най-голямата чужда инвестиция е минният проект „Оютолгой“, 66 процента от който са собственост на минната компания „Рио Тинто“, а остатъкът е на правителството.

„Оютолгой“ се очаква да увеличи икономиката на Монголия с около една трета до 2020 г. Годишният добив за първото десетилетие се очаква да достигне средни стойности от 330 000 т мед и 495 000 унции злато.

Но „Рио Тинто“ твърди от февруари, че няма да започне износ от мините, докато не разреши споровете си с Монголия за дяловете от печалбите, разходите, таксите за управление и проектното финансиране.

„Те казват, че са подписали договори за тях и че дават известна част на хората“, каза за Ройтерс 39-годишният работник Дорджготов Пурев-Иш за правителствените гаранции за ползите, които ще дойдат от „Оютолгой“. „Но нашето семейство не е получило нищо“.

Сегашният президент Цахиагийн Елбегдорж, който иска по-голям контрол върху чуждите инвестиции в минното дело, спечели втори мандат миналата седмица, възползвайки се от загрижеността заради икономическата несигурност и увеличаващата се роля на чуждите компании.

Полковник Туменджаргал Саинджаргал от националната полиция каза, че крайнодесният феномен започнал преди 15 години, когато младите хора започнали да негодуват срещу появата на табели на чужди езици и отправили заплахи срещу собственици на бизнес. „Казваха, че е прекалено и че прилича на китайски квартал“, каза Саинджаргал.

Има оплаквания, че някои чужди компании инвеститори наемат монголци и ги лъжат, използват насилие, пренатоварват ги с работа или отказват да им плащат. След това някои от тези монголци се обръщат към националистическите организации. Имаше няколко случая с националисти, които идваха в компании с цел саморазправа и да решават конфликти по техния си начин“.

Изглежда малко вероятно новата зелена идеология на „Цагаан хас“ да е достатъчна да подобри репутацията им след обвиненията в насилие, като в случая, при който обръснали главите на жени, за които твърдели, че са проститутки, обслужващи чужди клиенти.

„Ние не сме обръснали главите на жените, просто им отрязахме косите“, каза Алтанхуум. „Но днес се променяме. Това беше жестоко. Но това време отмина“.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.