Румъния една година след пуча
Днес (3 юли – б.р.) се навършва една година от началото на най-тежката конституционна криза, през която е преминавала Румъния от революцията насам. Днес си спомням, че беше в един вторник.
Още от сутринта онова, което изглеждаше като банално извънредно заседание на парламента, с досаден и пълен с технически въпроси дневен ред, започна да произвежда новини – една от друга по-интересни. Адвокатът на народа бе уволнен. Председателят на Сената бе уволнен. Следва да бъде уволнена и председателката на Камарата на депутатите. Какво по дяволите става?
Към обяд се появява в парламента и премиерът Виктор Понта и е попитан и той дали знае какво по дяволите се случва. С невинен вид на юноша, който щеше да се окаже лъжовен, той казва, че не знае нищо, че той трябва само да представи в парламента какви подвизи е извършил в Брюксел, на Европейския съвет, на който отиде против волята на президента Бъсеску и на Конституционния съд.
До вечерта мръсната работа в парламента бе свършена. Сенатът бе поет от Крин Антонеску, Камарата на депутатите – от Валериу Згоня, а адвокат на народа беше станал Валер Дорняну. Следваше мръсната работа на правителството.
Няколко дни преди това бе осъществена малка артилерийска подготовка, но никой не се съмняваше в голямото й значение: на 27 юни правителството бе приело извънредно постановление, чрез което Държавен вестник преминаваше на подчинение от Камарата на депутатите в такова на правителството.
На втория ден сутринта, в сряда, Понта лъже отново: „правителството, което ръководя, няма да предприеме нито едно действие, което да засегне независимостта и дейността на Конституционния съд“. Предприема го един час по-късно чрез извънредно постановление. Конституционният съд губи правото да се произнася по решения на парламента, тоест включително тези от предишния ден, с които бяха отстранени от длъжност ръководителите на двете камари и адвоката на народа. Постановлението се публикува веднага в Държавен вестник, преди решенията на парламента, така че да бъде валидно и за тях. Планиране по час, минута и секунда.
За да може след още един ден, в четвъртък вечерта, правителството да нанесе последния законодателен удар, отново с правителствено постановление, публикувано мигновено: премахване на кворума за участие в референдум. Новият адвокат на народа обявява, че няма намерение да атакува нито едно от прясно приетите извънредни правителствени постановления, така че в петък отстраняването на президента и свикването на референдум за окончателното му уволнение от поста стават чиста формалност.
Случилото се в интервала 3-6 юли бяха първите крачки, ключовите, от събитията, които очертаха конституционната криза миналата година. Без тях, без безупречната засада, организирана в тандем от парламента и правителството, нищо от онова, което последва, не би било възможно да се случи.
Някои забравят това основно нещо и опитват да пренапишат историята, търсейки в тълковния речник на румънския език точно определение на понятието „държавен преврат“. И понеже миналата година армията не излезе на улицата, тоест липсва един от основните елементи на дефиницията в речника, ни представят събитията като една красива и трагична битка между демокрацията, представена от тях, и диктатурата, представена от другите. И интернет не е фигурирал в тълковния речник преди 20 години, но това не му е попречило да съществува.
Малцина от авторите на опита за държавен парламентарен преврат, или ако искате – на неуспешния пуч, защото според мен това стана, разбират сега, от дистанцията на една изминала година, в каква злокобна авантюра се вкараха. А един от онези, които разбират, изглежда е самият Виктор Понта. Дори бих го попитал с надеждата за откровен отговор: с днешното си мислене, но връщайки се една година назад, какво би направил сутринта на 3 юли 2012 г.?
БТА