Обама е предпазлив към намеса в Близкия изток

Асошиейтед прес

Сюзан Райс с Барак Обама. Снимка: Белия дом

От Египет през Сирия до Ирак – администрацията на Обама е твърдо решена да покаже, че повече няма да си мръдне пръста, за да спасява страни, изпаднали в хаос по собствена вина.

Президентът Барак Обама отдавна е дал ясно да се разбере, че е за външна политика на консултации и преговори, а не на намеса в упоритите и в повечето случаи съпроводени с насилие бунтове в Близкия изток, и тази седмица също показа, че няма намерение да се отклони от този път, дори и за да спре размириците в Египет – един от най-важните арабски съюзници на САЩ.

Американски представители разкриха, че завчера администрацията на Обама е отправила остри предупреждения до тримата основни играчи в поредната криза, обхванала Египет, когато стотици хиляди протестиращи бяха наводнили площад „Тахрир“ в Кайро с искания президентът Мохамед Морси да се оттегли заради твърдолинейната си ислямистка политика, а могъщата египетска армия се канеше да го отстрани.

Администрацията не стигнала дотам да поиска от Морси да предприеме конкретни стъпки, като вместо това направила убедителни предложения, подплатени с милиарди долари американска помощ, за да се успокои напрежението.

Американските представители пожелаха анонимност, тъй като не били упълномощени да говорят публично за деликатната дипломация, целяща да успокои ситуацията и да защити статута на Египет като стожер на близкоизточната стабилност. Въпреки това предупрежденията се оказаха неспособни да умилостивят протестиращите, събрали се на мястото на Арабската революция в Египет отпреди две години, много от които обвиняваха САЩ, че взема страната на Морси.

„САЩ само се грижат за собствените си интереси. Ще заложат само на печелившия кон, а печелившият кон винаги се избира от народа“, каза на площад „Тахрир“ във вторник вечерта свръхконсервативен член на движението на салафитите, представил се само като Амр, на 31 години. „В края на краищата народът е този, който казва кой остава и кой си отива“.

Не е учудващо, че Обама, който се мъчи да се справи с възстановяваща се икономика, уморено от войни общество у дома и принизен статут на САЩ на глобална суперсила в чужбина, не желае да нагазва в чужди конфликти. По време на предизборната си кампания той обеща да сложи край на войната в Ирак, което и стори през 2011 г., а сега планира да изтегли повечето, ако не и всички, американски войници от Афганистан до края на идната година и неизбежно с приближаването на крайния срок ще се натъкне на горещи молби от Кабул да промени решението си.

Проучвания на общественото мнение в САЩ сочат, че две трети от американците са били против войните в Ирак и Афганистан.

„Отговорностите на новия век не може да падат само върху плещите на Америка“, написа Обама през 2010 г. в своята Стратегия за национална сигурност. „Нещо повече, нашите неприятели биха се радвали да видят как Америка изтощава силата си, като се нагърбва с прекалено голямо бреме“.

Въпреки натиска от някои членове на Конгреса и от съюзниците й в чужбина, администрацията на Обама до миналия месец отказваше да предостави оръжие на сирийските бунтовници, които от повече от две години воюват за свалянето от власт на сирийския президент Башар Асад. Въпросните оръжия – скромен набор от автомати, муниции и ръчни противотанкови гранатомети, бяха отпуснати едва след като американското разузнаване стигна до извода, че Асад е използвал химически оръжия срещу собствения си народ.

Други близкоизточни страни със сунитско мнозинство, най-вече Катар, осигуриха по-тежки оръжия, за да помогнат на бунтовниците да надделеят над иранските сили и помощта от Иран за режима на сирийския президент. Смята се, че убитите при сраженията са 93 000 души.

Бунтовническите командири не бяха впечатлени от американската подкрепа, заявявайки, че се нуждаят от достатъчна огнева мощ, за да попречат на Асад отново да използва химически оръжия и да спрат танковете и тежката му артилерия. Свободната сирийска армия, съставена от някои опозиционни сили, иска също така съюзниците да наложат забранена за полети зона над Сирия, за да не позволят превъзхождащата въздушна мощ на сирийския президент да смаже бунтовниците или да убива цивилни.

Белият дом се отнася, меко казано, крайно неохотно към идеята за установяване на такава територия, над която бойни самолети нямат право да летят. САЩ и международните им съюзници наложиха такива зони при няколко военни конфликта през последните две десетилетия.

Дори американски представители твърдят, че помощта за Сирия е недостатъчна. Леките оръжия „очевидно са не само недостатъчни, а обидни“, каза сенатор Джон Маккейн, виден републикански застъпник за поемането на по-голяма военна роля в Сирия.

Той и още неколцина републикански „ястреби“ критикуваха Обама и за изтеглянето на американските сили в Ирак, където насилието драстично ескалира след заминаването им преди 18 месеца.

Администрацията на Обама се съгласи с отдавна фиксирания краен срок за изтегляне през 2011 г., поставен от републиканската администрация на президента Джордж У. Буш, след като се провалиха преговорите за оставането на ограничен брой американски войници в Ирак. Американски представители, участвали в преговорите, обвиниха Белия дом, че не е положил достатъчно усилия да запази присъствието на американски войници в страната и дори бил доволен, когато шиитското правителство в Багдад отказа да им позволи да останат.

Въпреки близо деветте години на война, която имаше за цел да стабилизира Ирак (и в която бяха убити близо 4500 американски войници и бяха похарчени около 800 милиарда долара на данъкоплатците), продължават почти ежедневните бомбени атентати и други нападения, а Белият дом рядко споменава Ирак (ако изобщо го прави), освен за да се самопохвали за изтеглянето.

Само през юни са убити 761 иракчани, а близо 1 800 са ранени в резултат от насилие, свързано с терористични нападения, заяви тази седмица пратеникът на ООН в Багдад. За сравнение това е около два пъти повече от убитите през най-смъртоносния месец на 2011 г., преди американските войници да си тръгнат, сочат данните на базирания във Великобритания проект „Брой на жертвите в Ирак“ (Iraq Body Count).

Тамара Кофман Уайтс, която бе заместник-помощник държавен секретар на САЩ от края на 2009 г. до началото на тази година, заяви, че Белият дом не може да си позволи да сваля поглед от Близкия изток, макар че Обама се опитва премести фокуса на вниманието към Азия и Африка. Дори в такъв случай, стратегията на администрацията в Близкия изток е доста очебийно напомняне, че САЩ вече не желаят (или нямат възможност) да играят ролята нито на световен полицай, нито на световен миротворец.

„Едно от нещата, които много американци поставиха под съмнение след опита от Ирак и Афганистан е дали САЩ фактически могат да успеят да стабилизират нестабилни части на света“, каза във вторник Уайтс, която сега е директор на Центъра „Сабан“ за близкоизточна политика към Института „Брукингс“.

„Администрацията на Обама си е поставила за задача не само да затвори главата на едно десетилетие, дефинирано от две войни, и да преориентира не само Америка и очакванията й за нейната роля в света, но и да преориентира очакванията на другите страни за ролята, която Америка ще играе“, каза тя.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.