Президент вбесява партиите, разширява властта си

Ройтерс

Чешкият президент Милош Земан се възползва от политическата криза, за да разширява властта си, вбесявайки законодателите, които го обвиняват, че подронва парламентарната демокрация и излага на риск стабилността, с която Прага отдавна привлича инвеститорите.

Земан спечели първите преки президентски избори в Чехия през януари и оттогава далеч надмина предшествениците си (и двамата избрани от парламента) в опитите да изпробва доколко може да излезе извън ограниченията на ролята си, смятана дотогава за предимно церемониална.

„Не очаквайте да бъда чиновник, който идва в президентския дворец и без да му мисли, подписва каквото е сложено на бюрото пред него“, заяви левият политик през май в парламента.

Земан отправи предизвикателство към всички основни политически партии миналия месец, като покани свой ляв съюзник – Иржи Руснок, да оглави чешкото правителство след оставката на десноцентристкия премиер Петър Нечас заради скандал със следене и корупция.

Руснок има малки шансове да спечели вот на доверие в парламента, но би могъл да остане на власт с месеци с подкрепата на Земан, създавайки възможност за политическа парализа и дори за конституционна криза, ако никоя от страните не отстъпи.

Правителство начело с Руснок би позволило на Земан да наложи собствения си политически дневен ред, който включва големи публични инвестиции, по-високи данъци и приемане на еврото. Земан също така е застъпник за по-тесни бизнес връзки с Русия.

Продължителна конфронтация между президента и парламента би могла да подкопае трудно спечелената надеждност на Чехия на международните дългови пазари, където инвеститорите я смятаха за сигурен пристан сред нововъзникващите пазари. Евентуална политическа нестабилност, заедно с какъвто и да е признак за подновени сътресения в еврозоната, би могла да насочи инвестициите другаде.

Чешките пазари досега наблюдаваха предпазливо политическите маневри, но без силна реакция.

Според чешката конституция (която е формулирана неопределено на доста места) Земан може да избере когото поиска за премиер. Неговите предшественици Вацлав Хавел и Вацлав Клаус винаги избираха кандидати, приети от основните партии в парламента. Земан обаче, въоръжен с пряк мандат от народа, след като спечели 2,7 милиона гласа на изборите през януари, не се чувства обвързан от тази традиция.

„Ако сега не надигнем глас и последват по-нататъшни стъпки, ще се окажем изправени пред рязък завой към ограничена роля на парламента и засилване на президента“, каза Петер Камберски, коментатор във всекидневника „Хосподарске новини“. Желанието на обществото накара чехите да преминат към преки президентски избори след разочарованието от пазарлъците, които преобладаваха, когато парламентът назначаваше държавен глава.

Сблъсъците между различните клонове на властта и обвиненията в престъпване на правилата едва ли са нещо ново в Централна Европа, където повече от две десетилетия след падането на комунизма демократичните традиции остават не толкова здраво вкоренени, както в Западна Европа. В съседна Унгария например, премиерът Виктор Орбан беше подложен на критики от Европейския съюз заради увеличаването на правомощията на своето правителство чрез промяна на конституцията.

Земан, заклет пушач със склонност към силните питиета, не е бил критикуван от Брюксел, макар че получи необичайно, макар и дипломатично формулирано предупреждение да не прекалява, от германския президент Йоахим Гаук – чисто церемониален държавен глава.

„Сега сте изправени пред привлекателната и в същото време трудна задача да дефинирате ролята на президента в съответствие с прекия Ви мандат, без с това да създавате втори център на власттта в страната“, каза Гаук на Земан в Берлин на 26 юни. Чешката конституция е понякога неясна за институционалните ограничения. Някои твърдят, че тя разрешава на президента да уволнява министър-председателите по свое желание – една възможност, за която Земан е споменавал, макар също така да заяви, че това би се базирало на „много обширно“ тълкуване.

Земан започна да пробва колко далеч може да стигне скоро след като встъпи в длъжност през март. Той отказа да одобри посланиците, предложени от кабинета, и след това закратко блокира професурата на хомосексуален учен, заявявайки, че не харесва публичните му изяви.

Назначаването на Руснок разгневи досегашната коалиция, която твърди, че е трябвало да й се даде шанс да сформира следващия кабинет въз основа на парламентарното й мнозинство.

Мирослав Калусек, заместник-председател на консервативната партия ТОП09, нарече Земан „Государь“ (по аналогия с руските царе) и го сравни с руския президент Владимир Путин.

Действията на Земан освен това разцепиха левоцентристката Социалдемократическа партия, която той оглавяваше като премиер през 1998-2002 г.

Земан скъса връзките си с партията през 2003 г., заявавайки, че ще се оттегли във вилата си и ще стане „политически пенсионер“, след като партията отказа да подкрепи първия му опит да се кандидатира за президент.

През 2009 г. неговите последователи основаха ляво ориентираната Партия на правата на гражданите – земанити“.

Проучванията на общественото мнение сочат, че партията може би се доближава до прага от 5 процента, за да влезе в парламента на следващите избори, очаквани през май догодина, отнемайки част от левия вот от социалдемократите.

Това представлява заплаха за лидера на социалдемократите Бохуслав Соботка. Той има трудни отношения със Земан, понеже беше един от онези, които препречиха пътя му към президентството през 2003 г. По-силният Земан би могъл да е препятствие пред амбицията на Соботка да стане премиер след следващите избори.

Ако Руснок не спечели вота на доверие, който се очаква приблизително до месец, Земан е длъжен да посочи друг премиер. Но ограничения във времето няма и политиците се опасяват, че Земан може да проточи процеса, като остави екипа на Руснок месеци наред да изпълнява длъжността, изпълнявайки желанията на президента.

Парламентът би могъл да заплаши да ореже правомощията на Земан чрез конституционна промяна или като гласува да се разпусне, като по този начин предизвика предсрочни избори. Но партиите не разполагат с достатъчно подкрепа нито за единия, нито за другия курс на действие.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.