Оцелели от атентата в Норвегия ще се кандидатират за парламента
Ройтерс
В един слънчев ден в Осло Вегар Грусли Венеслан, един от оцелелите при стрелбата в младежкия лагер на Норвежката работническа партия на остров Ютьоя, раздава рози и обсъжда политиката с хора, тръгнали на пазар.
29-годишният Венеслан се надява да бъде избран за член на парламента през септември, както и още 26 души, оцелели от нападението, извършено от Андерш Беринг Брейвик на 22 юли 2011 г.
Венеслан се барикадирал с няколко души в червена дървена къща и се скрил под едно от леглата, докато Брейвик застрелвал 69 души, часове след като паркирал кола бомба пред офиса на министър-председателя в центъра на Осло и убил 8 души.
„Някой се опита да ме убие заради това, в което вярвам. Така че възнамерявам да се боря за убежденията си“, обяснява Венеслан защо е решил да се кандидатира за депутатско място от Норвежката работническата партия. „Приема се за даденост, че можем свободно да се занимаваме с политика. Това не бива да е така.“
Това са първите парламентарни избори след нападенията, но броят на младите кандидати не е необичаен. Норвегия, както и останалите северни страни, има дълга традиция за ранно включване на младите хора в политиката.
Настоящият премиер – Йенс Столтенберг от Норвежката работническа партия, е станал депутат на 32 години, а неговата вероятна наследничка – консерваторката Ерна Солберг, е влязла в парламента на 28-годишна възраст.
Но 27-те оцелели, които бяха избрани от Младежката работническа лига да се състезават за парламента, се очаква да бъдат малко по-различни от предишните поколения.
Нападенията изглежда затвърдиха убежденията и решимостта на членовете на Младежката работническа лига, които по традиция са с по-ляв уклон от останалите членове на Работническата партия. Обикновено, след като влязат в парламента, те възприемат по-умерените възгледи на останалата част от партията.
Но представителите на това поколение биват допуснати в състезанието въпреки очакването да останат по-дълго време предани на друг вид политики.
„Поколението на 22 юли е уникално поколение в Работническата партия: идеите им бяха подложени на изпитание, през каквото не е преминавало нито едно поколение в Норвегия от Втората световна война насам“, казва г-жа Гун Карин Юл, депутат от Норвежката работническа партия.
Основното разногласие с работническата партия е за петрола. Младежката лига би предпочела да постави под постоянна защита част от норвежкия континентален шелф, за да бъде опазена околната среда, но останалата част от партията смята, че това не е необходимо.
Партията и младежката й организация имат различни възгледи и по въпроса за имиграцията. Младежката лига иска по-либерална политика в сравнение с мнозина в партията. Брейвик е решил да нападне лагера на Младежката лига, защото е искал да спре имиграцията на мюсюлмани в Норвегия и е смятал, че Лигата е пречка за това.
Оцелелите от нападението спечелиха уважението на висши политици от Работническата партия с това, че останаха верни на убежденията си.
Те можеха да се запитат защо в Норвегия няма смъртно наказание, защо Брейвик не е затворен при по-строги условия или да се ожесточат и да станат агресивни, казва Юл.
„Вместо това те потвърдиха вярата си в демокрацията и върховенството на закона. . . Те са способни, те са личности и силно, страстно вярват в демокрацията.
„Така че е изключително важно да се погрижим за тях и да им дадем възможност да достигнат до позиции във властта“, заявява тя.
Не всички в Норвежката работническата партия обаче са толкова ентусиазирани, колкото Юл, от това, че „поколението Ютьоя“ си пробива път чрез младежката организация.
Някои членове на партията смятат, че лигата се е възползвала от преживяното, макар че този дебат вече затихва.
„Беше време, когато лигата цинично използваше случилото се в Ютьоя за собствена политическа изгода“, каза депутат от Норвежката работническа партия, който не пожела да бъде назован.
„След Ютьоя стана по-трудно да се противоречи на Младежката работническа лига.“
Депутатът допълва, че след нападенията в лигата са влезли нови членове, така че в момента тя упражнява по-голямо влияние в партията и е по-трудно да бъде критикувана. Юл обаче казва, че младежката организация не е толкова влиятелна, колкото смятат някои.
Едва неколцина от сегашните кандидати се очаква да спечелят депутатски места.
В Норвегия от решаващо значение за избирането на един или друг кандидат е мястото му в партийната листа. Много от оцелелите в Ютьоя, които се борят за влизане в парламента, са доста надолу в листите, тъй като са загубили първичните битки за сигурните по-предни места.
Само трима от 27-те оцелели са на достатъчно избираеми места. Останалите, включително Венеслан, зависят от това дали партията ще се представи силно на вота.
Засега проучванията на общественото мнение сочат, че опозиционните консерватори и техните съюзници ще спечелят изборите, защото гласоподавателите жадуват за промяна след осем години управление на Норвежката работническа партия и нейните съюзници.
За Венеслан вълнението от политическата кампания е примесено с чувството, че е откраднал мястото на своя приятел Хавард Ведерхус, който е ръководел организация на младежката лига в Осло, преди да бъде застрелян от Брейвик. Венеслан е заел неговия пост след нападенията.
„Понякога си спомням някои гледки, отново ми се струва, че съм на острова, отново изпитвам усещането, че ще умра, че съм уплашен, че не контролирам живота си“, казва той. „Питал съм се дали Хавард нямаше да бъде по-добър кандидат от мен.“
БТА