Ирландската мечта се разби

Кралица Елизабет Втора в Ирландия. Снимка: АП/БТА

Банките са спасени, но кризата далеч не е свършила. Как Ирландия се бори с безработицата и емиграцията.

Когато Майк Паркър гледа снимката на отбора си по хърлинг, вижда образа на селото си преди кризата. Играчите от отбора по хърлинг на Килфлин: рамо до рамо, усмихващи се на фотоапарата. „Ако се гордеем с нещо, то това е отборът ни по хърлинг“ , казва Паркър, който работи в кръчма в центъра на селото. Неотдавна отборът спечелил регионалното първенство и дори играл за купата на Ирландия. Тогава кризата все още била далеч.

Сега край бара на Паркър седят млади хора и се оплакват, че от месеци не могат да си намерят работа, че най-добрите им приятели, а понякога и приятелките им, са имигрирали в чужбина, тъй като вече нямат надежда да намерят работа. Отборът по хърлинг също вече рядко участва в състезания – само през май петима от играчите са заминали за Америка или Австралия, тъй като в Ирландия нямат работа. „Кой може да ги обвинява“, отбелязва Паркър.

Когато напоследък международните медии пишат за Ирландия, често представят картината на една страна, която се възстановява от кризата. От една страна това е вярно – през изминалата година ирландската икономика отчете лек растеж от около 1 %, а от март, за първи път след спасителната операция на ЕС, страната отново може да се финансира от капиталовите пазари.

От друга страна безработицата все още е 13,6 %, а от средата на 2012 година Ирландия отново е в рецесия. Колкото по-дълго продължава кризата, толкова по-дълбоки са белезите, които тя оставя. Те са видими в Килфлин, село, което хората са изоставили. Или в град Трали, отдалечен на десетина километра – по главната му улица много от магазинчетата са затворени.

Властите съобщават за увеличаване на броя на самоубийствата

Трали, както и Килфлин, е в окръг Кери, един от най-гъсто населените региони в югозападната част на Ирландия, където живеят около 150 000 души. В областта безработицата е два пъти по-висока спрямо останалата част от страната. Навремето тук работели големи производители като Burlington, а по-късно регионът започнал да живее от туризма.

След избухването на кризата през 2009 година обаче чуждестранните гости остават по домовете си, както и самите ирландци. Оттогава безработицата нараства, а напоследък регионът попада в заглавията заради силното увеличаване на самоубийствата. Според официални данни през последните години 80 души са отнели живота си.

В градове като Трали се усещат и последиците от политиката на икономии на премиера Енда Кени. Когато през 2008 година Ирландия попадна във водовъртежа на финансовата криза, ирландският бюджет бе солиден, а държавният дълг – ограничен. Тогава обаче правителството на бившия премиер Брайън Кауън реши да предложи гаранции за загубите на банките и държавата вля 68 милиарда евро в банковата система. Оттогава правителството пести, където може, за да държи дълга под контрол.

Детските надбавки и доплащанията за лекарства бяха намалени, броят на учениците в класовете бе увеличен, скоро водата трябва да бъде обложена с данък, планиран е и налог върху поземлените имоти. Цената на цигарите се повиши и една кутия вече струва 9,50 евро. Дори в кръчмата ирландците отдават дължимото на държавната хазна – бирата е по-скъпа, както и виното.

Ирландското финансово министерство дълго обмисля преди да похарчи всеки цент. В момента ведомството работи по бюджета за 2014 година, в който са планирани нови икономии от 3,1 милиарда евро, отново за сметка на гражданите.

Почти никой не очаква подобряване на ситуацията

Малко ирландци вярват, че скоро ще им провърви. Близо 55 % очакват след една година икономическото положение да бъде по-лошо спрямо сегашното, според резултатите от представително проучване. Около 60 % от анкетираните пък се опасяват, че доходите им ще се понижат.

В Сейнт Самсънс, селище на север от Дъблин, Андрю О’Рурк гледа една от разрушените мечти на страната. Малки къщи с по два етажа и градини, в които да играят деца. Селището трябваше да изглежда така, но дойде финансовата криза. Сега в Сейнт Самсънс е пълно с пустеещи строежи, издигнати само до първия етаж, изкопите са пълни с вода, около паркиран автомобил са избуяли растения. Малко от къщите са завършени, но и в тях няма живот. Вратите и прозорците са зазидани, за да не може някой да влезе. „Това тук някога бе мечтата на мнозина“, казва О’Рурк.

Мечтата бе разрушена преди шест години, когато цените на недвижимите имоти се сринаха, и сега къщите се разпадат, тъй като никой не иска да завърши строежа им. А никой няма и пари да ги разруши. Сейнт Самсънс е призрачен град, а в края на 2012 година в Ирландия е имало 2066 подобни селища. Те стоят като паметници насред пейзажа и напомнят, колко тежки са времената.

О’Рурк също е преживял срив. Като архитект той печелил от огромния бум в строителството, когато изниквали все нови селища. Още тогава той си задавал въпроса кой ще живее в тях, след като на острова има едва 4,5 милиона жители. Въпреки съмненията си обаче непрекъснато строял, докато балонът се спукал.

Сега Андрю печели само една четвърт от това, което е получавал през добрите години. Достатъчно, все пак, за да плаща лихвите по кредитите си и поради тази причина е в по-добро положение от много свои сънародници. Близо 13 % от кредитополучателите изостават с над 90 дни от плащанията си, сочат статистически данни.

Малко преди спукването на балона архитектът си купил малка къща за 600 000 евро. Сега стойността на жилището е спаднала наполовина. Андрю купил къщата като осигуровка за старини, а сега се страхува, че банката може да му я вземе.

Много ирландци имат подобни проблеми и мнозина напускат страната. Близо 3000 души месечно имигрират, изчисляват властите. Това е най-силният имиграционен поток от Големия глад през 1845 година. Става дума най-вече за образовани хора, които си намират работа в чужбина. Работници, от каквито сега страната има голяма нужда.

„Наивни бяхме през добрите години, определено направихме грешка. Наистина ли обаче сме заслужили да бъдем изстискани като лимон?“, казва Майк Паркър от Килфлин.

БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.