Защо Симеон защити правителството или за разминаването с „БДС” в политиката

Аспарух Панов. Снимка: e-vestnik

На фона на радикалната поляризация на обществото, умело манипулирана от различните медийни групировки, някак си изненадващо се появи и едно нормално европейско изказване, и то не някой друг, а на бившия премиер Симеон Сакскобургготски. При посещението си в култовото за България място Перперикон, той отговори на въпроси на журналистите в типичния за него стил. Ето и ключовите фрази на „мистър Европа” от неговата толкова „различна” позиция за истеричната ни медийна среда, в която живеем през последните месеци:

• Липсва диалог, а това е едно от най-основните неща в политиката и в положителното мислене. Ако всички отстъпим по малко, мисля, че може да се постигне идеята за диалог, за консенсус и накрая да се мисли преди и над всичко за България, за всички нас.

• Не виждам защо, ако на част от българите правителството не им харесва, то трябва задължително да подаде оставка. Ами къде ще остане България тогава, ако тръгнем през ден, през два да си търсим правителства?

• Премиерът Орешарски е прагматик, запознат с темата, човек, който работи наистина много отговорно.

• Какво ще стане от един такъв парламент с 400 депутати? (Има се предвид идеята за свикване на ВНС). Хората сега негодуват срещу 240-те, представете си какво ще е, ако те са 400, а и те биха могли съвсем законно да си самопродължат периода, да кажем, 5-6-8 години. Аз ви питам, с това ще напредне ли България?

Наистина, не е лесно точно днес да бъде споделен оптимизмът в позицията на Симеон Сакскобургготски. Дори и за мен, въпреки убедеността ми, че в ЕС и НАТО никога не може да ни се случи най-лошото. За съжаление периодът след 2009 г. нанесе непоправими вреди не само на авторитета на институциите, но и на европейското развитие на политическите партии и най-вече на политическата дискусионна и коалиционна култура. Надеждата, изразена от бившия премиер, че можем да стигнем до диалог, ако всеки отстъпи по малко, може би звучи добре в място като Перперикон, но не и в Народното събрание. Та кой ще отстъпи – Бойко Борисов или Сергей Станишев, Лютви Местан или Волен Сидеров? Поради различните си икономически зависимости, никой от тези хора не е способен на политически компромиси, въпреки че трима от тях са работили достатъчно дълго със Симеон Сакскобургготски. Независимо от личните си качества, премиерът Орешарски също не е свободен в действията си и на практика няма полезни ходове. Колкото по-бързо подаде оставка, толкова по-добре за него самия и за всички нас.

Различието в мненията ни обаче, не ми пречи ни най-малко да изразя за пореден път уважението си към политическото поведение и изказ на Симеон Сакскобургготски. Хубаво е в поляризираната политическа дискусия, която се води сега, да се чуе и едно наистина „надпартийно” европейско мнение. Затова и толкова много партийни проповедници реагират нервно на различността на бившия премиер от „БДС” за правене на политика и най-вече на неговата неангажираност с посредствеността на междупартийното самоизяждане.

Ще завърша с един цитат от разговорите, които проведохме със Симеон Сакскобургготски през есента на миналата година и публикуваме в книгата „Различният министър-председател”. Удивително е как казаното от него преди девет месеца, става все по-актуално с всеки изминат ден:

„…За мене беше много важно да има приемственост в политиката, да не тръгваме с tabula rasa –  всеки път да преоткриваме топлата вода. Трябваше да се преодолее този реваншизъм, с който идваше всяко следващо правителство. За мен това беше ключова рамка, която да спазя и мисля, че го изпълних – спомогнах да се успокои обществото. … За жалост не стигна времето, защото виждаме, че сега пак се връщаме към определени антагонизми, които за мен са наистина вредни – в смисъл такъв, че губим много време и енергия в унищожаване на т.нар. „противник”. Крайната нетърпимост към различния, към опонента и хвърлянето на толкова време и усилия за неговото „неутрализиране” всъщност рефлектира върху политиката на страната в изцяло негативен план. Тук ще изтъкна и нещо, на което винаги много съм държал – дискретността. Това също се критикува и окачествява като потайност, мнителност, бърка се дискретност с тайнственост, дори със заговор и други подобни. Става дума чисто и просто за дискретност. Например за мен най-вреден е диалогът през медиите. Това реалити шоу на упреци и контраупреци и след това разяснения е толкова излишнo, а и много пъти е причина за рухване авторитета на политиците, да не говорим, че напълно излишно се тревожат хората. Тук не говоря за дебати по обществено значими теми, които естествено трябва да бъдат разисквани и имат своето място, но и то не винаги е телевизорът…”

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.