Навлизаме слепешката в мътна ера

От в. Култура

На този свят съществуват кръстници. Съществуват и унищожители, анихилатори, огромно количество ескадрони на смъртта и месианически терористи. Войната се разпиля, тя вече не противопоставя два лагера и две идеологии. Тя се колебае, не намира винаги посоката, но пък може да преброи милиони свои жертви по планетата.

Зад множеството сблъсъци наднича непреклонното и устойчиво лице на войната без граници. Как да водим война, без да я водим? Като подхранваме войната на другите. Сирийският президент Башар Ал Асад работи за себе си, но също така за Техеран и Москва, които доставят оръжие, хора и дипломатическа подкрепа.

Така че, Башар-химикът продължава бодро да коли своето население, покровителстван от пожизнено избрания в Кремъл. Бившият олигарх Михаил Ходорковски гние в Гулага, младите Пуси Райът също, както и много непознати противници на режима. Владимир Путин отново подхваща любимия на Сталин и Брежнев припев за чуждия заговор, за да ликвидира напъпващата демокрация в Украйна и Грузия.

На други места ислямистите саботират революциите, мечтаещи за свобода. Иран продължава да прави борбата си. Силите на вредителството блокират Съвета за сигурност към ООН, а демократичните институции спят. Като водещ играта, Путин забранява всякаква резолюция по хекатомбата в Сирия. Нищо не се променя.

В същото време, едно съобщение ме смая. То мина почти незабелязано. Беше открито, че оръжейните прототипи, плановете и стратегическите намерения за двайсет и пет години напред на Вашингтон са били дешифрирани и копирани от Китай.

Провал от стратосферен порядък, нещо рядко виждано. Списъкът на системите за въоръжаване, попаднал в ръцете на китайците, е впечатляващ. Между другото: плановете на F-35, американският изтребител-бомбардировач на бъдещето, най-сложният от някога създаваните за американската армия; плановете на една друга машина, F/A-18, плановете на ракетната система PAC-3, плановете на две антиракетни балистични системи, плановете за бойния хеликоптер Black Hawk UH-60(Le Monde,30 май).

Тези данни не бяха поставени под съмнение, но изчезнаха веднага. Новината се появи на първа страница в някои ежедневници, една седмица я шушнеха из канцелариите, после се изпари. Дали не съм сънувал? Дали не са подхвърлили фалшива информация, за да дезинформират честните информатори? Или пък самата огромност на кражбата я обричаше на мълчание?

Припомнете си! В зората на предния век един добросъвестен френски офицер е осъден за държавна измяна, половината от страната е дезинформирана с антисемитизъм и е убедена в неговата виновност, става дума за аферата Драйфус.

Трийсет години по-късно Хитлер изглежда на Сталин като по-заслужаващ доверие от собствените му тайни агенти и се стига до безредното бягство на Червена армия, когато нацистките войски се нахвърлят на Русия, става дума за операция „Барбароса”. В началото на Студената война тайните на американската атомна бомба са предадени на Москва и това разтърсва световното равновесия, става дума за аферата Розенберг.

Дезинформация и предателство са двата източника на сила на шпионажа. Днешното разкритие може да изглежда банално и без значение, в същото време налице е фактът, че всички приготовления за идващите десетилетия на най-голямата сила на планетата са поднесени на тепсия на неин потенциален неприятел. А фактът, че Китай и някои други са може би по същия начин четени като отворена книга, не трябва да успокоява, по него трябва да си задаваме въпроси.

Не трябва ли всички министерства на войната и всички служби по атентатите да сложат ключа под черджето? В чия полза? В полза на последния касоразбивач и на неговия съучастник – хакер, награден някой ден с Нобелова награда? Изчезват ли държавните интереси в полза на инфра- и супранационалните? Ние навлизаме слепешката в една мътна ера.

Дали след изравняващата власт на атома не идва изравняващата власт на кибершпионажа? На атома дължим Студената война между двамата велики от онова време, равновесието на страха и стратегията на разубеждаването. Как да предвидим какво ни чака с несигурното равновесие на кибер-прогнозите?

За кого е предимството – за този, който стреля първи, или за по-предпазливия, или пък за лудия? Класическата война, гореща или студена, противопоставяше подредени в лагери противници. Има риск утре мобилността и преображенията на неприятеля да създават и развалят съюзите.

Фанатичните вярващи се противопоставят в безбройни и дивашки религиозни войни, политическите диктатори са си измислили множество причини да се избиват помежду си, а паричните конфликти не винаги са от най-мирните.

Настъплението на хипер-кибершпионажа помита традиционни граници и разделения. Кой може да каже със сигурност, че един ден либерални китайци и авторитарни китайци – „демократи” и „комунисти” – няма да заложат един срещу друг всичко на карта, както сме го познали и видели многократно между китайци, между руснаци, между араби и между европейци.

Бъдещето е по-отворено и по-непредсказуемо от когато и да било. От древността индивидът е бил пазен (понякога затварян) в затворени вселени – семейство, племе, нация, империя. Днес той е изложен на вятъра от откритото море, на неговите очарования и неразгадаемите му обрати.

Краят на Студената война доведе един свят, по-неомиротворен, отколкото очаквахме – и най-вече по-хаотичен и неочакван. Световните – и малки, и големи сили – не са нито стабилни, нито възможни за стабилизиране. Като се има предвид днешната глобализирана взаимозависимост, която освобождава частично от държавната хегемония, и най-затворените правителства не държат вече целия монопол върху властта. Във всеки момент някой пробив може да наруши равновесието им.

Америка не е вече в Америка, Китай – в Китай, Русия – в Русия. Не само че те са взаимнозависими, но и съответната им сила се променя в зависимост от изненадите на непосредствено случващото се. Едва американските служби бяха обвинили китайските за информационната кражба и се видяха опрени до стената от разкритията на  Едуард Сноудън за планетарните им подслушвания.

Второто разкритие ни накара да забравим първото, а всъщност и едното, и другото са вероятно еднакво истинни. Ще ни трябва още време, преди да се озовем с двата крака във врявата и безпорядъка.

Излязохме ли от XX век? Като дати – да. Но като идеи – се съмнявам. Старите разделения си стоят, Сноудън не случайно избра Китай и Русия като места за прекачване. Температурата на религиозните войни и заразителността на политическите изключвания опират постоянно в края на пропастта.

Съратниците на окървавените управляващи от Тянанмън, кагебистките изяви на Путин, на които помагат финансовите, а после и икономическите кризи, не вещаят розово бъдеще. Как да се смятаме за по-мъдри, по-предвиждащи и по-предпазливи от нашите предци? Благосклонната пасивност да бъдат спрени Асад и покровителите му, ни кара да си спомним други, скъпо платени отстъпки. Нищо ли не се е променило?

Променило се е. Кибернетичното противопоставяне разпростира атомната логика над държави без бомба и над грабители без държава, тя снабдява нихилистичния войн с адска колекция оръжия. Така че, или оставяме огънят да се подхранва и злото печели, или се опитваме да го загасим. „След като границите на възможното са срутени… трудно е да ги издигнем отново”, казва Клаузевиц. Залогът не е да завладеем слънцето, а да се отдалечим от пропастта.

Le Monde, 1 юли 2013

От в. Култура