Защо египетските медии подкрепят военните

Асошиейтед прес

Главнокомандващият на египетските въоръжени сили генерал Абдел Фатах ас Сиси обявява отстраняването на президента Морси. Снимка: от тв екрана

Когато авторитарният президент Хосни Мубарак падна от власт след народните протести през 2011 г., журналистката Сабах Хамаму се надяваше на промени във вестника й „Ал Ахрам“ – водещата държавна медия със строго контролирана от режима редакционна линия.

Хамаму и някои нейни колеги журналисти организираха демонстрации, пускаха петиции и настояваха пред издателите вестникът да скъса с държавния диктат и да се ориентира към независимо, обективно отразяване на събитията.

Промяна обаче така и не настъпи. Първо, военните, които взеха властта след Мубарак, упражняваха строг контрол върху вестника. Веднага щом Мохамед Морси стана президент пък, неговите „Мюсюлмански братя“ излязоха на преден план и обърнаха политиката му в своята насока.

„Стана така, че те просто назначиха свои хора в „Ал Ахрам“ и други държавни институции, и никой не се опита да реформира самите институции“, казва Хамаму. „Хората казват, че ако не знаеш кой управлява Египет, трябва само да погледнеш заглавията в „Ал Ахрам““, отбелязва тя.

Сега Хамаму е смутена от това, че вестникът и други държавни медии безусловно подкрепят военните след преврата, с който на 3 юли свалиха Морси, след като милиони протестиращи в цялата страна настояваха за отстраняването му.

„Не става дума само за държавни медии. Независими телевизии и вестници също ентусиазирано подкрепиха военните и наказателните им мерки срещу „Мюсюлманско братство“, което включи затварянето на четири ислямистки телевизии. Тяхната гръмогласна подкрепа показва колко силно са се убедили за едногодишното управление на Морси, че „Мюсюлмански братя“ са фундаментално антидемократични и обвързани с екстремисткото насилие.

Независимите телевизии избуяха след падането на Мубарак, шумно прокламирайки подкрепата си за демократичните принципи. Мнозина, включително такива, притежавани от богати опоненти на ислямистите, бяха дълбоко критични към Морси. Те алармираха за някои признаци, че „Мюсюлманско братство“ монополизира властта, че се нарушават свободите на печата и гражданските свободи, че твърдолинейни съюзници на президента водят ожесточена ненавистническа риторика, а по негово разпореждане полицията убива протестиращи.

Днес обаче те се отнасят безкритично към действията на военните.

След като повече от 50 поддържащи Морси протестиращи бяха застреляни от силите за сигурност при сблъсъци преди седмица, известна говорителка на независимата телевизия Си Би Си Ти Ви, Ламис Хадиди – говорителка на предизборната кампания пра Мубарак през 2005 г. – предупреди зрителите да смятат убитите за „мъченици“.

Вместо това тя обвини ислямистите за това „ново клане на Братството“.

Египетският медиен пейзаж дълго беше остро партийно пристрастен. Телевизията на „Мюсюлманско братство“ и други, ръководени от техните ултраконсервативни съюзници ислямисти – днес затворени – бяха откровени поддръжници на лагера на Морси. През изминалите седмици партията на „Мюсюлмански братя“ публикува снимки на деца, убити в сирийската гражданска война, представяйки ги като убити египтяни, членове на Братството.

Телевизия „Ал Джазира“, собственост на съюзнически на „Мюсюлманско братство“ Катар, също беше обвинена в силна пристрастност към Морси. Откакто избухнаха протестите срещу него, телевизията отразяваше масови митинги в негова подкрепа по-обстойно, отколкото тези против Морси – огледално, на онова, което се наблюдаваше при противниковите на Морси канали. Шестима служители напуснаха, обвинявайки телевизията в пристрастност.

„В крайна сметка, макар че журналистиката по определение да трябва да е безпристрастна, моделът на пристрастната журналистка превзе медиите“, казва Махмуд Салем – египетски писател и политически анализатор, ожесточен критик на „Мюсюлманско братство“.

„Всеки иска да дава тон на свой екип“.

На пресконференция на военните в понеделник журналист от държавна информационна агенция стана и поиска репортерите на „Ал Джазира“ да бъдат изгонени. Репортерите на телевизията напуснаха сред скандиранията „Вън! Вън“ на колегите им, които ръкопляскаха неколкократно в отговор на изявленията на военния говорител.

По-рано силите за сигурност извършиха внезапна проверка в офисите на местния клон на „Ал Джазира“, задържайки служителите му за кратко, а мениджъра и главния инженер – за няколко дни.

Висш представителна полицията в края на миналата седмица пък нареди на Асошиейтед прес, да не излъчва на живо от площад „Тахрир“. АП изпрати двама мениджъри в Кайро да протестира срещу натиска. След поредица срещи с висши правителствени представители, които изтъкнаха, че затвореността не е официална правителствена политика, живите видеопредавания на АП по „Ал Джазира“ в сряда бяха възстановени.

В изявление „Ал Джазира“ посочи, че е била обект на „информационни репресии“ и отхвърли обвиненията в пристрастност.

„Винаги сме отразявали всички гледни точки в ефира на „Ал Джазира“, това е наш принцип“, посочи телевизията. „Значителна част от египетските медии възразяват срещу този либерален дух“.

Базираната в Атланта телевизия Си Ен Ен също беше критикувана, а нейните журналисти – подложени на натиск, тъй като мнозина от лагера против Морси я обвиниха в пристрастност към „Мюсюлманско братство“, след като нарече свалянето на Морси преврат. Протестиращите носеха плакати срещу телевизията на каирския пл. „Тахрир“.

„Това, което привлече вниманието именно към Си Ен Ен, е, че определихме случващото се като преврат още в началото“, каза Тони Мадокс, директор на „Си Ен Ен интернешънъл“. „Някои хора не одобриха тази формулировка, но се боя, че нещата са такива, каквито са и ние ще продължаваме да ги наричаме с истинските им имена“, добави той.

Лина Атала, главен редактор на новия информационен уебсайт Мада Маср, казва че над журналистите се упражнява засилващ се натиск да следват стриктни правила. Тя дава пример с отразяването на убийствата на протестиращи миналия понеделник, което повтаряло версията на военните за насилието, позовавайки се на разказите на един-двама независими очевидци.

„Плашещото сега в работата на медиите е, че се спускат много повече директиви отгоре“, казва тя.

Медиите, които акцентират върху независимото отразяване на събитията, се борят за финансиране в среда, доминирана от големите средства за масова информация, собственост на държавата и на богати движения като ислямистите или на бизнесмен, преследващи свои цели и интереси.

Мада Маср е опит за създаване на такава медия, основан от група млади журналисти.

Издателят Хишам Касем прави свой опит, замисляйки нов независим всекидневник – „Ал Гомхурия ал Гадида“ или „Нова република“. Пред АП той каза, че е принуден да парира предложения от симпатизанти на стария режим, от една страна, и на членове на „Мюсюлмански братя“, от друга, да го купят и използват като платформа за своята пропаганда.

В последните години от управлението на Мубарак Касем ръководи „Ал Масри ал Юм“, един от първите независими вестници, избегнал раболепието на държавния печат и безнадеждната пискливост на опозиционния партиен печат.

В държавни медии като „Ал Ахрам“ силният на деня контролираше вестника посредством „верноподаници“. По времето на Мубарак шефът на „Ал Ахрам“ беше близък сътрудник на президента. Държавна сигурност често влияеше върху начина, по който вестникът и държавната телевизия отразяваха събитията. „Ал Ахрам“ беше пословичен с връзкарските назначения на роднини и протежета и се влияеше от интересите на разрастващия се конгломерат „Ал Ахрам“, включващ голяма рекламна агенция.

Хамаму, репортерка в икономическата секция с 20-годишен стаж в „Ал Ахрам“, казва, че е ужасена от непрофесионализма.

„Разделителна черта между редакционни и рекламни страници няма. Според документите, с които се сдобихме след революцията, много журналисти са получавали от рекламния отдел комисионна, за да пишат материали – това противоречи на журналистическата етика“, казва 38-годишната журналистка.

След идването на власт на свободно избрания президент Морси мнозина в екипа очаквали реформа. Те били разочаровани, когато „Мюсюлмански братя“ назначили доста неопитен нов главен редактор, който ориентирал вестника в благоприятна за ислямистите посока.

По-младите журналисти организирали седяща стачка и разпънали палатка във фоайето на вестника, настоявайки за отстраняването му.

Новият редактор, Абдел-Насер Салам, уволнил някои реформисти, назначени след падането на Мубарак, и върнал редактори, които били накарани да излязат в пенсия.

При все това „Мюсюлмански братя“ не могат да се похвалят с успеха на военните в господството над държавните медии. Имаше изблици на съпротива. Веднъж говорител в държавна телевизия завършил емисията си, като саркастично благодарил на президентството за предоставения материал. В друг случай говорителка свалила покривалото си в ефир, заявявайки, че е готова по-скоро да умре, отколкото да се подчини на разпоредбите на Братството.

С идването на власт на военните, скрупулите изчезнаха и държавните медии отново се върнаха към сляпата подкрепа за властимащите.

Издателите на „Ал Ахрам“ усетиха накъде духа вятърът още преди Морси да бъде свален. На 1 юли, денят след първите масови протести срещу президента, на челната си страница на вестникът гръмко заяви: „Морси, напусни или ще бъдеш принуден да го направиш“.

Хамаму и други членове на екипа сметнали това за сигурен знак, че военните, готвещи се да предприемат действия, са уведомили управата на вестника да се преориентират.

„Главният редактор не би пуснал това, ако не разполагаше с пряка информация“, казва тя. „Това е човешката природа – ще бъдат на страната на победителя“, отбелязва Хамаму.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.