Румъния ще наказва пазачи от комунистическите лагери
Асошиейтед прес
Затворническите пазачи блъскали врати, за да смачкат пръстите на затворниците, биели ги по ходилата и ги горели с цигари. Давали им развалено месо и ги насилвали да ядат екскременти за наказание. В студ и пек принуждавали жертвите си да влачат смазващи тежести докато не припаднат.
След десетилетия на отричане, стават известни ужасяващи подробности за мъченията, причинявани от пазачите на политическите затворници в румънските бивши комунистически лагери и това е част от една малка първа стъпка за търсене на отговорност от тях.
Имената на 35 пазачи – сега на възраст между 80 и 90 години, ще бъдат предоставени на властите от началото на идната седмица за евентуално завеждане на дело от страна на правителствена институция, занимаваща се с разследване на престъпления от времето на комунизма, научи Асошиейтед прес.
Извършителите на престъпления по времето на комунизма отдавна биват защитавани от върхушката в Румъния, голяма част от която се състои от членове на бившата тайна полиция Секуритате.
Но действията да бъдат разобличени пазачи от бившите комунистически лагери имат силен поддръжник в лицето на Националнолибералната партия, която сега е част от управляващата коалиция. Членове на партията са били преследвани от комунистите, както всеки предполагаем дисидент след идването на власт на комунистическата партия през 1946 година.
От общо 617 000 политически затворници в Румъния, 120 000 са починали в лагерите. Сред затворниците е имало политици, свещеници, писатели, дипломати и деца, на възраст под 11 години. Повечето от оцелелите умряха преди да получат какъвто и да било шанс за справедливост.
Тези, които все още са живи – общо около 2800 души, сега виждат лъч надежда, защото Институтът за разследване на престъпленията на комунизма започна да проучва обвиненията срещу 35 пазачи, както и други престъпления от времето на комунизма.
Институтът беше създаден от либералния премиер Калин Попеску Търичану през 2006 година. С идването отново на власт на партията като коалиционен партньор в правителството миналата година, институтът започна да проучва престъпления, извършени през 50-те и 60-те години – най-тъмният период в румънския комунизъм, подпомаган от вътрешното министерство, чиито министър е от квотата на либералите, което му предоставя имена и адреси. Като повечето бивши държави от Варшавския договор Румъния се отърва от високопоставените комунисти по време на революцията през 1989 година, но малцина от тях бяха наказани след като бившият комунистически диктатор Николае Чаушеску и съпругата му Елена бяха екзекутирани.
Директорът на института казва, че трябва да има промяна.
„Тези, причинили толкова много страдание и насилие трябва да си платят дори и сега да са 80-90-годишни“, казва Андрей Мурару. „Те не са освободени от отговорност“.
В лагерите затворниците често са били оставяни да умрат от глад; мнозина са починали заради липса на медицинска грижа. Наказанията са включвали изяждане на екскременти, дълга изолация в отделни килии и влаченето на огромни тежести до припадък.
„Ще бъде добре тези, които са живи, да отидат на съд, така че в историята да бъдат записани като престъпници“, казва 79-годишният Каюс Муциу, бивш затворник, дал показания в института.
Муциу е прекарал осем години от живота си в пет лагера заради това, че е участвал в протест, подкрепящ антисъветското въстание в Унгария през 1956 година. Той разказа, че веднъж един пазач заплашил да го застреля, след като припаднал заради изтощителната работа. Бил е две седмици в изолатор, спейки върху влажен бетонен под. Храната му била зеле, картофи и супа от ечемик.
„Преброявах по 14 зрънца ечемик в супата, останалото беше гореща вода“, разказва той. Виждал е хора да умират от глад.
Бившият затворник Емилиан Михайлеску, архитект, казва, че румънски дипломат в неговата килия умрял, когато рана на крака му се инфектирала. „Лечение всъщност нямаше“, разказва той.
Един от затворническите пазачи, чието име публично ще бъде оповестено този месец, е Йон Фичор, чийто прякор сред затворниците бил „звяр с човешки образ“.
„Фичор ни биеше всеки ден с дървена тояга“, казва бившият затворник Янос Мокар, допълвайки, че пазачът е измъчвал затворниците като е скачал върху тях с бялата си кобила.
В интервю за АП неразкаялият се Фичор отрича да е малтретирал когото и да било. 85-годишният мъж казва, че се е опитвал да осигурява пълни порции храна за затворниците, като нареждал на кухненските работници да белят картофите възможно най-тънко.
Той твърди, че всички политически затворници, които били на негово подчинение в затворническия лагер Периправа, били поддръжници на нацисткия режим, наричани „легионери“. Историците са на мнение, че повечето от затворниците са били обикновени хора, навлекли си гнева на комунистическия режим.
Те „заслужаваха да стоят в затвора, за да разберат какви са били техните престъпления“, казва Фичор. „Престъпления срещу невинни хора, застрелвани на улицата – това са правели легионерите с евреите“.
Той казва, че отговорността за системата на политически затворници е на комунистическите лидери на Румъния. „Огромната вина е на тези, които даваха заповедите“, казва той. „Те са виновните“.
Мариус Опря, първият ръководител на института, казва, че Румъния няма желание да се изправи пред миналото си, защото мнозина от старите пазачи са останали във властта след 1989 година.
„Смятате ли че лидерите на Румъния искат да накажат родителите си“, каза той пред АП. „Комунистическата партия може вече да я няма, но още имаме комунисти. Секурирате може и да умря, но все още имаме бивши агенти на Секуритате“.
БТА