Шпионският съюз няма да бъде нарушен от изтичането на информация

Асошиейтед прес

Великобритания имаше нужда от разузнаването на САЩ, което да й помогне да осуети голямо терористично нападение. Нова Зеландия разчиташе на него, за да изпрати войски в Афганистан. А Австралия го използва, за да й помогне да осъди кандидат бомбаджия.

Всички тези постижения бяха резултат от шпионския съюз, известен като „Пет очи“, който обединява пет англоговорящи демокрации. Те изтъкват важна поука: американската информация е толкова ценна, че каквото и възмущение да има по света от способностите на САЩ за тайно наблюдение, това няма да накара Великобритания, Канада, Австралия и Нова Зеландия да се откажат от сътрудничеството в „Пет очи“.

По-широкото послание е, че разкритията на издайника от Агенцията за национална сигурност (АНС) Едуард Сноудън едва ли ще спрат или дори забавят глобалното активизиране на лова на тайни, който има все по-решаващо значение за сигурността и просперитета на държавите.

„Информацията е като златото“, каза за Асошиейтед прес бившият ръководител на Бюрото за сигурност на правителствените комуникации – службата за външно разузнаване на Нова Зеландия – Брус Фъргюсън. „Ако не разполагате с нея, няма да оцелеете“, заяви той.

Споразумението „Пет очи“ подчертава ценността на тази информация, както и ограниченията на обмена на информация. Сътрудничеството започна през Втората световна война, когато съюзниците се опитваха да разшифроват германските и японските военноморски кодове, и продължава оттогава. Съюзът помага да се избегне дублиране в някои случаи и съдейства за по-голяма проницателност в други. Петте държави са се договорили да не се шпионират, а на много предни постове по света службите на „Пет очи“ работят заедно, което съдейства за бързото споделяне на информацията.

Но Ричард Олдрич, работил в продължение на десет години върху книга за извършваното от Великобритания следене, каза, че някои държави от „Пет очи“ се шпионират, нарушавайки собствените си правила.

Петте страни „като цяло знаят какво има в чекмеджетата с бельото на останалите, така че не е нужно да се шпионират, но от време на време изникват въпроси, по които те са в разногласия“, а когато се случи това, те се шпионират, каза Олдрич.

От страните в „Пет очи“ САЩ могат да се похвалят, че са най-напред от гледна точка на технически възможности и че имат най-голям бюджет. Великобритания е лидер в традиционното шпиониране благодарение отчасти на достъпа й до страни, влизали някога в Британската империя. Австралия изпъква в събирането на регионални сигнали и разузнавателни данни, осигурявайки врата към растящата мощ на Азия. Канадците, австралийците и новозеландците могат понякога да се оказват полезни шпиони, защото не са подложени на същото внимателно наблюдение като своите британски и американски колеги.

„Съединените щати не споделят информация, без да очакват да получат нещо в замяна“, каза бившият служител на ЦРУ Боб Айърс.

Във Великобритания се намират едни от най-големите центрове за подслушване в света. Те са разположение на около 300 километра (186 мили) северозападно от Лондон в Менуит Хил. Комплексът се ръководи от АНС, но в него работят стотици британски служители, включително анализатори от британската служба за подслушване – Управлението за правителствени комуникации (УПК).

В Австралия се намира обширната станция за сателитно проследяване Пайн Геп, разположена в отдалечения център на страната, където служители на АНС работят заедно с множество местни хора. САЩ също така изпращат по трима или четирима анализатори в Нова Зеландия, където се намират малките шпионски станции Уайхопай и Тангимоана.

Сътрудничеството в споделянето на разузнавателни данни даде възможност на американските и британските служители по сигурността и прилагането на закона да осуетят голямо терористично нападение през 2006 г. – трансатлантическия заговор за взривяване на течни бомби в десетина големи пътнически самолета.

Сътрудничеството, наричано понякога „Ешелон“, се извършва в строги рамки. Двама служители на разузнаването на САЩ, които пожелаха да останат анонимни, защото не са упълномощени да говорят пред медиите за програмата, казаха, че само офицери от разузнаването на САЩ могат да имат пряк достъп до огромната база данни.

Съюзник от „Пет очи“ може да поиска повторна проверка на, да речем, подозрителен телефонен номер, който е взел по независим път, за да види дали има някаква връзка със САЩ, казаха служителите. Но съюзникът трябва първо да покаже, че искането се прави в отговор на възможна заплаха за западни интереси.

Фъргюсън заяви, че в Нова Зеландия сътрудничеството със САЩ се е подобрило забележително след терористичните нападение на 11 септември 2001 г. Все пак той каза, че на неговата служба се дава достъп до информация само, ако това й е необходимо. Той каза, че въобще не знае каква информация се предоставя на другите държави от „Пет очи“ и така или иначе никоя от страните не би споделила всичките си разузнавателни данни.

Фъргюсън каза, че малка страна като Нова Зеландия извлича полза от обмена на информация в съотношение пет към едно от гледна точка на предоставяните и получаваните данни. Той каза, че като командващ отбранителните сили – длъжност, която е заемал, преди да поеме ръководството на разузнавателната служба през 2006 г., – никога не е имал възможност да изпраща войници в Афганистан без идващата от място разузнавателна информация, предоставяна от САЩ и други съюзници.

Той каза, че Нова Зеландия продължава да разчита на информация от „Пет очи“ за повечето от военните си мисии в чужбина – от мироопазване до хуманитарни дейности. Разузнавателните данни са жизнено важни за осуетяването на евентуални кибернетични заплахи, добави той.

В Австралия прокурори използваха през 2009 г. доказателства от информатор на САЩ, който бил в терористичен тренировъчен лагер в Пакистан, за да могат да осъдят един от деветимата мюсюлмански екстремисти, признати за виновни в планиране на бомбено нападение срещу неуточнена цел в Сидни. Австралийската служба за сигурност и разузнаване написа в имейл до АП, че „споделянето на разузнавателна информация между страните е решаващо за разкриване и предотвратяване на тероризъм и други транснационални заплахи за сигурността“.

Канадското министерство на националната отбрана отговори по подобен начин, като каза, че „активно работи за изграждане на връзки със съюзниците. Сътрудничеството с персонала от общността „Пет очи“ в подкрепа на въпросите на взаимната отбрана и сигурност е част от изграждането на тези връзки.“

И двете ведомства отхвърлиха исканията за предоставяне на по-конкретна информация.

През десетилетията след края на Втората световна война съюзниците изграждат различни други разузнавателни връзки, въпреки че малко от тях са толкова всеобхватни и дълбоки като тези в „Пет очи“. Макар че разритията на Сноудън ще поставят на изпитание сътрудничеството, то успешно е издържало на изпитанията в миналото.

Нова Зеландия отдавна отстоява независима външна политика, като забранява ядрените кораби, а някои сега призовават страната да отиде по-далеч и да напусне „Пет очи“. Депутатът Ръсел Норман, един от лидерите на Партията на зелените на Нова Зеландия, е един от мнозината, които призовават за обществен преглед на сътрудничеството.

„Искам да живея в свободно общество, а не в държава на всеобщо следене“, каза той. „Старата англо-американска банда на петимата вече не ръководи света“, заяви Норман.

Но старши сътрудникът в Центъра за стратегически и отбранителни изследвания на Австралийския национален университет Джон Блаксланд каза, че политиците „в долната част на земното кълбо“ (както популярно са наричани Австралия и Нова Зеландия – бел. прев.) често критикуват сътрудничеството в сигурността, докато не дойдат на власт и не бъдат уведомени за ползите от него. Тогава те обикновено замлъкват, каза той.

„Схващането е, че предимствата са толкова големи, че те трябва да са луди, за да се откажат от него“, заяви той.

БТА