Германската антиевро партия затъва преди изборите

Ройтерс

Само три месеца след шумно рекламираното си появяване на политическата сцена, германската антиевро партия не успява да развълнува избирателите и едва ли ще оправдае прогнозите, че ще е заплаха за канцлера Ангела Меркел на изборите през септември.

Въпреки новите събития в Гърция и Португалия, събудили страховете от нова криза на еврото, социологическите проучвания показват, че подкрепата за партията „Алтернатива за Германия“ (АГ) си стои около 2 процента, по-малко от прага от 5 процент, необходим за влизане в парламента.

Широката обществена подкрепа за начина, по който Меркел се справя с кризата в еврозоната и проевропейският политически консенсус, съчетан с относителния имунитет на Германия към проблемите, предопределят слабия апетит към такава антиевро партия, казват социолози и анализатори.

Водена от разнородна група, в която влизат предимно университетски преподаватели и журналисти, на „Алтернатива за Германия“ й липсва и харизматична фигура като Бепе Грило в Италия, чийто удивителен успех на изборите тази година обнадежди популистките движения в други страни. Партията пострада и от мнението, че някои от членовете й са свързани с крайната десница.

„Положението не е чак толкова зле, че германците да гласуват за антиевро партия. Германия се справя добре, хората не са притеснени за работата или пенсията си“, заяви Карстен Кошмидер, политически ана-лизатор в Берлинския свободен университет.

„На изборите изобщо не стои въпросът за единната валута“, каза той. Като мнозина други анализатори, той очаква партията да получи около 2 процента.

В ярък контраст с други държави от еврозоната, в които враждебността към Европа се засилва заради болезнените мерки за икономии и увеличаващата се младежка безработица, кризата имаше ограничено въз-действие върху най-голямата европейска икономика.

Растежът на икономиката на Германия се забави, но безработицата от 6,8 процента е близо до едно от най-ниските нива за последните 20 години и най-големият синдикат договори увеличаване на заплатите заради инфлацията.

Повечето германци подкрепят ЕС и основните политически партии са единодушни, че запазването на ев-рото е въпрос на национален интерес.

„Еврото никога не е било популярно в Германия и сега не е, но хората са свикнали с него и гласоподавате-лите не виждат причина да гласуват за AГ, заяви Манфред Гюлнер, директор на социологическата група „Форса“.

Всъщност, евро кризата не се открои в кампания, която през последните седмици е доминирана от съоб-щенията за агресивните методи за следене, използвани от американското разузнаване.

Проблемът на проевропейската Германска социалдемократическа партия (ГСПД) е, че не може да атакува Меркел за европейската й политика, включително за спасителните пакети, защото са съгласни с нея.

Консерваторите на Меркел водят пред ГСПД с до 19 на сто в проучванията. Но не е ясно дали тя ще успее да състави нова дясноцентристка коалиция със Свободната демократическа партия (СвДП), подкрепата за която е намаляла с една трета в сравнение с 2009 г.

Учредена през април с атрактивния за медиите политически лозунг за „постепенно премахване на еврото“, АГ отначало привлече вниманието.

Партията за кратко стресна част от консерваторите и някои хора от по-евроскептичната СвДП. Те заклей-миха АГ като група паникьори и популисти. Но АГ има 15 000 членове и 39 000 фенове във „Фейсбук“.

Това не е нещо особено на фона на 62 млн. гласоподаватели, но анализаторите смятат, че партията въпре-ки това може да отнеме гласове от консерваторите и от СвДП, дори да лиши СвДП от жизненоважните гласове, необходими на партията, за да влезе в парламента, а на Меркел – за да състави ново център-дясно правителство.

Този месец партията спечели, като привлече в ръководството си интернет активистката Михаела Мерц, бивш консултант на СвДП.

„Ние не сме партия, която отдавна се занимава с политика и има партийни интереси“, заяви тя пред Рой-терс. „Мисля, че е важно в политиката да участват и опитни граждани, бизнесмени, преподаватели“, до-пълни тя.

Лидерът на АГ Бернд Луке, консервативен професор по икономика и баща на пет деца, който работи в Хамбург, не е притеснен от рейтинга от 3 процента, дори го нарича „нелош резултат“.

„В края на краищата много хора още не ни познават. Предизборната кампания ще промени това“, казва Луке пред списание „Шпигел“. „Кризата в еврозоната е много сложна и значителна част от населението още следва правителството. Това, че нашите аргументи още не са достигнали до повечето хора, не означава, че грешим“, допълни той.

Но мнозина бяха разочаровани, когато в „Шпигел“ се появи снимка на Луке със заместник-председателя на радикалната партия Левите, с която новата партия няма много общо.

На Луке също така му се наложи да отхвърля обвинения, че някои от поддръжниците му симпатизират на крайната десница.

Пред хотела, в който партията представи програмата си, раздаваха вестници, популярни сред крайнодесните. Привърженик на партията попадна в заглавията на вестниците с призива си безработните да прода-ват органите си, а друг каза, че хората от „низшата класа“ не би трябвало да имат право да гласуват.

В Германия, в която е жив призракът на нацисткото минало,екстремистките възгледи са като клеймо, кое-то отблъсква избирателите, твърдят социолози.

Много анализатори казват, че АГ е обречена. За германците, които най-много се боят от нестабилност, партиите, наблягащи на една-единствена цел в политическата си програма, са проклятие.

„Те няма да се превърнат в политическа сила“, заяви Гюлнер и твърди, че германските граждани симпатизират на партии, които са компетентни по широк кръг от въпроси. Той сравни АГ с партията Про-ДМ (до-йче марка), създадена през 1998 г., която се бореше срещу въвеждането на еврото, но така и не получи голяма подкрепа.

Според Гюлнер АГ надценява потенциалната подкрепа, която очаква от консерваторите, тъй като в крайна сметка те обикновено остават верни на собствената си партия.

„Не намериха подходящата, харизматична личност, която да ги поведе. Нямат си Йорг Хайдер като в Австрия. Но в Германия има латентен потенциал за популистка партия, но не и такава, създадена от консерватори с християнските ценности“, завършва той.

БТА