Боя в пепелта или гибелта на шедьоврите
Асошиейтед прес
Възможно е ценни картини да са били изгорени – учените се опитват да стигнат до дъното на мистерията.
Румънски музеен служител съобщи в сряда, че в изследваната пепел от печката на жената, чиито син е обвинен в кражбата на седем ценни картини на художници като Матис, Пикасо и Моне от холандски му-зей, има остатъци от боя и от платна за рисуване.
Откритото е доказателство, че Олга Догару може да е казвала истината, когато заяви, че е изгорила картините, дръзко откраднати от холандския музей миналата година.
Ернест Търновяну, директор на Национално-историческия музей на Румъния, каза, че експертите на музея са открили останки от боя и платна за рисуване в пепелта. Открихме редица вещества, които са характерни за картини и рисуване“, каза той, в това число олово, цинк и азурит.
Той отказа да каже категорично дали пепелта е от седемте картини, откраднати от музея „Кунстхал“ в Ротердам през октомври миналата година, защото по думите му само служители в съдебната система могат да направят такъв извод.
Той се осмели обаче да каже, че ако остатъците са от тези картини, то „унищожаването на световно изкуство е престъпление срещу човечеството“. „Не мога да повярвам, че през 2013 година се натъкваме на подобни действия“, каза той.
Търновяну каза, че музейните експерти анализират пепелта от печката на Догару от месец март досега и ще предоставят резултатите на прокурорите идната седмица.
Седемте картини бяха откраднати миналия октомври в най-мащабната кражба в Холандия от повече от десетилетие. Крадците влезли през аварийния изход от задната страна на галерията, грабнали картините от стената и изчезнали за по-малко от две минути.
Откраднатите картини се оценяват на десетки милиони долари, ако бъдат продадени на търг. Крадците взеха „Глава на арлекин“, рисувана през 1971 година от Пабло Пикасо, „Четяща жена в бяло и жълто“, рисувана през 1919 година от Анри Матис, „Мостът Ватерло в Лондон“ и „Мостът Чаринг крос в Лондон“, рисувани през 1901 година от Клод Моне, „Жена пред отворен прозорец“, рисувана през 1898 година от Пол Гоген, „Автопортрет“, рисуван около 1890-та година от Мейер де Хаан и „Жена със затворени очи“, рисувана през 2002 година от Люсиен Фройд.
Трима заподозрени румънци бяха арестувани през януари, но картините не бяха намерени.
Румънските прокурори казват, че Олга Догару, чиито син е сред заподозрените в кражбата, твърди, че е заровила картините в изоставена къща, а след това в гробището в село Караклиу. Тя разказва, че по-късно е изровила картините и ги е изгорила през февруари, след като полицията започнала да претърсва селото заради откраднатите картини.
Прокурорите не казват дали вярват на разказите й, но Павел Шушара, художествен критик е на мнение, че историята звучи правдиво.
„Олга Догару обясни как е запалила печката, как е сложила дърва и е изгорила картините така, сякаш е изгорила чифт пантофи“, казва той. „Тя или е нереализиран писател или описва точно това, което е напра-вила“.
А сега музейните експерти са намерили точно това, което са търсели – останки от платна, дърво, боя, кои-то показват, че пепелта е от картините.
Следващата стъпка е откритото да бъде сравнено с това, което се знае за липсващите картини от снимки и доклади за състоянието им.
„Ако се открият основни прилики между откраднатите картини и изгорелите останки, тогава трябва да се изследват съставките – вероятно по химичен път, на пепелта, за да се установи дали те може да са съвместими с откраднатите произведения“, казва Джеймс Мартин, обучаващ експертите анализатори на картини в подразделение на академията на ФБР.
Експерти на пазара за произведения на изкуството казват, че крадците от Ротердам може да са разбрали това, което много крадци на творби на изкуството са научили преди тях – че лесно разпознаваеми картини на известни художници е изключително трудно да бъдат продадени дори и на нищожна цена.
„Добри крадци често се провалят заради кражби на произведения на изкуството“, казва застрахователният агент Робърт Корзинек. „Те крадат тези произведения на изкуството и след това имат проблеми, за които не са и предполагали“.
Това означава, че много произведения на изкуството имат незавидна съдба. Някои са изгубени завинаги. Други се появяват след години, през които са били заровени или скрити в складове. „Викът“ на Едвард Мунк, открадната от музей в Осло през 2004 година, бе открита през 2006 година, повредена от вода и скъсана. Полицията никога не даде подробности каква е била съдбата на картината през тези две години.
Крис Маринело от Регистъра на изгубени произведения на изкуството, който се занимава с откраднати ценни произведения казва, че ако Олга Догару е разказала истината, то тя няма да е първата майка на крадец на произведения на изкуството, опитала се да спаси сина си.
Има известен случай на френски престъпник, откраднал повече от 200 творби от малки музеи в Европа в края на 90-те години.
Неговата майка призна, че е унищожила десетки творби, след като полицията започнала да разследва сина й, като нарязала картините и ги изхвърлила в боклука, а ценни бижута и други антики изхвърлила в канал. Тя била арестувана, след като някои от тях били открити.
Според говорител на музея „Кунстхал“ в Ротердам твърденията на Олга Догару „подчертават безсмислеността на кражбата“. „Ако тази ужасна новина е истина, то и последната надежда, че картините може да се завърнат, изчезва“, каза тя. „Това ще е загуба за всеки ценител на изкуството“.
Може би единствената добра новина е, че ако Догару се е надявала да унищожи доказателствата, тя най-вероятно не е успяла. „Почти всичко в наши дни оставя следи“, казва Маринело.
БТА