Защо в Афганистан нулевият вариант не е възможност?

Барак Обама и афганистанският президент Хамид Карзай. Снимка: Белия дом

Ако правителствата на Афганистан и Съединените щати наистина мислеха за обикновените афганистанци, Хамид Карзай и Барак Обама щяха да застанат рамо до рамо, за да ги уверят, че сигурността им ще бъде гарантирана, след като по-голямата част от американските бойни сили се изтеглят от Афганистан до края на 2014 г. Вместо това атмосферата в Афганистан е отровена от разправия между двамата, която може да има катастрофални последици в дългосрочен план.Непосредствената причина за спора е гафът с откриването на политическо представителство на талибаните в Доха миналия месец. Не е ясно кой трябва да бъде обвиняван за това, че на талибаните беше позволено да осъществят демонстративна проява, като издигнаха своето знаме и обявиха представителството за посолство на „Ислямското емирство Афганистан“.

Но Карзай побърза да обвини – несправедливо – Америка, че изважда неговото правителство от уравнението при мирен процес, който по начало трябва да бъде воден от афганистанците. Той гневно прекъсна преговорите за двустранното споразумение за сигурността, което е нужно за запазване на малък брой американски военни в Афганистан след напускането на бойните сили. Състоя се видеоконференция с Обама, но това не разведри атмосферата. Оттогава Белият дом раздразнено намеква, че темпото на планираното изтегляне може да бъде ускорено и че има реална възможност след 2014 г. да не останат никакви войски – „нулев вариант“.

И двете страни заемат позиции, които заплашват да навредят на това, което би трябвало да бъдат истинските им цели. От гледна точка на Афганистан двустранният пакт с Америка и свързаното с него „споразумение за статута на силите“ с НАТО са съществени за стабилността, тъй като биха определили ролята и правното положение на международните войски след 2014 г. Афганистанските национални сили за сигурност сега предвождат битката с бунтовниците във всички части на страната и се справят добре.

Те обаче все още се нуждаят от помощ в логистиката, въздушната подкрепа, разузнаването, медицинската евакуация и боравенето със самоделни взривни устройства. Ако афганистанските войници бъдат лишени от тази помощ, това би подкопало техния боен дух и би насърчило талибаните да вярват, че времето е на тяхна страна. Това не означава, че талибаните отново ще превземат страната – те са твърде малобройни и неефективни, за да постигнат това. Но те могат да си възвърнат контрола върху големи райони на юг и на изток, да подпомогнат Ал Каида и да посеят семената на нова гражданска война.

Никоя от тези развръзки не е ни най-малко в интерес на Запада. Но при съчетание между погрешни сметки и взаимно разочарование това може да се случи. В Ирак неуспехът да се постигне подобно споразумение за сигурността доведе до внезапното и преждевременно изтегляне на всички американски сили.

Проблемът е, че и Карзай, и Обама се стремят да угодят на своите поддръжници. Повечето привърженици на Обама биха били доволни, ако всички американски сили се приберат у дома колкото може по-скоро. Мнозина американци не оценяват истинския – макар и скъпоструващ – напредък, който НАТО донася в Афганистан, и подценяват вредите, които би причинил евентуален възход на талибаните.

Положението на Карзай е по-сложно. Въпреки че, както изглежда, не иска да пренебрегва конституцията, като се опита да се кандидатира на президентските избори, планирани за 5 април, той отчаяно търси начини да запази това, което смята за свое наследство, включително да осигури интересите на семейството си и да си гарантира безопасно оставане в Афганистан, когато напусне поста. Критици се страхуват, че след като досега не е намерил приемник, Карзай може да режисира политическа криза, за да намери извинение за отлагане на вота.

Карзай би трябвало да спре да играе игри. Ноември, когато изтича крайният срок за постигане на споразумение за сигурността, вече е твърде близо. Преговорите трябва да бъдат подновени и Карзай трябва да бъде реалист за това, което Америка може да обещае. Също така трябва да бъде запазена датата на президентските избори.

Тази седмица парламентът прие изборен закон, което беше решаваща стъпка към прозрачни избори. Карзай го подписа, а това е обнадеждаващо. Но е твърде рано да се каже със сигурност доколко законът ще се прилага. Чуждестранните дарители, които през 2012 г. обещаха 16 милиарда долара помощ за следващите четири години, трябва да напомнят на Карзай, че честните избори са от съществено значение както за неговото място в историята, така и за щедрата им подкрепа. Президенти, които се държат лошо

Що се отнася до Обама, той трябва бързо да обяви числеността на силите за „обучение и подпомагане“, които възнамерява да остави в Афганистан след 2014 г. Не е нужно те да са многобройни – не по-малко от 12 000, смятат осведомени генерали, но и не повече от 20 000, като съюзниците от НАТО осигурят около една трета от войските. Сега търпението и постоянството със сигурност са товари, които си заслужава да бъдат понесени, за да се обезпечи наистина стабилен бъдещ Афганистан, който никога повече да не бъде убежище за терористи, решени да водят глобален джихад.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.