Ще роди ли площадът ново движение СДС-2 или как се върнахме в 1990

15 професори и доценти от Софийския университет и НБУ написаха обръщение към демократичната общност на България, в което предлагат на протестиращите да направят масово политическо движение, включващо различни партии и организации, което да се яви на избори.

Подписката се води от стария радикалдемократ Михаил Неделчев, списъкът на 15-те включва литературоведи, юристи, социолози, писатели, богослов, икономист (виж тук обръщението). Дори дават за пример СДС от края на комунизма. 15-те се обръщат и към новоизбраните ръководители на партиите в реформаторския блок да осъществят единодействие с движението на гражданите на площада.

Защо досега протестиращите не подеха инициатива да правят движение, та се налага професори и стари деятели на СДС от началото на 90-те да ги подсещат за това?

Най-напред на площада са и представителите на всички онези партии от реформаторския блок, които 15-те карат да единодействат с хората от протеста. На площада са и симпатизанти на ГЕРБ, които искат повторение на изборите. Както каза един друг стар седесар неотдавна – писателят Марко Ганчев – „Имаме чисто и просто едно непризнаване на изборни резултати. Толкова ли голяма интелигентност се иска, за да се сетиш, че го правят едновременно ГЕРБ и невлезлите в парламента с надежда за нова конфигурация?” (виж тук). Но в протеста има и граждани, които не симпатизират на никоя партия. Те просто искат оставка, тези да се махат и да има нови избори, когото и да изберат на тях. Две различни социологически проучвания (на Кюранов, Център за либерални стратегии и на Павлов, Център за анализи и маркетинг) пък показаха, че половината от протестиращите няма да гласуват.

При това положение как да се оцени призива на 15-те? На практика част от участващите в протеста партии правят исканото ново движение – това е т. нар. реформаторски блок. Но 15-те ги призовават да се приобщят към гражданите на площада. Дано призивът събуди онези, които протестират, но не искат да гласуват.
Очевидно ситуацията е по-сложна, отколкото изглежда. Мнозина, включително e-vestnik, призоваваха да се гласува на последните избори, особено за малки партии (виж тук и тук). Избирателната активност, за съжаление беше ниска.

Обръщението на 15-те завършва с призив в седесарски дух – „Долу мафията! Оставка!” Това, съчетано с възгласите на площада „Червени боклуци”, „Долу…” срещу една партия, напомня началото на 90-те години. Само че тогава имаше тежко наследство, неразградена тоталитарна държава, а оттогава до сега има 7 пъти свободни парламентарни избори. И независимо от оформилата се плутокрация, парламентът изразява предпочитанията на различни групи в обществото. Като наричаш „боклуци” и „мафия” част от тях, само обиждаш и втвърдяваш избирателите им.

Този подход не донесе успех на СДС навремето. Няма да донесе и сега.
Хитрецът Борисов, като изпечен популист, усети това (или някой го посъветва) и заговори миролюбиво, след като години наред наред създаваше непреодолимо противопоставяне.