Гърция: общество, готово да изригне
Икономическият и обществен климат в Гърция драматично се влоши през последния месец и половина. За този, който не е разбрал това, Гърция отново е на прага на нов социален взрив.
Една искра или едно случайно обстоятество или събитие са достатъчни, за да има ново възпламеняване.
Няма социален ред, социален слой, група работещи, които да не смятат правителството на Самарас-Венизелос за враждебно спрямо техните интереси.
Всички предприемачи без изключение говорят за предстоящ колапс на пазара. За намаляване на продажбите, докарали ги до прага на отчаянието. За тотален отказ на банките да ги финансират или за лихви по кредитите, надхвърлящи 8 на сто за физическите лица и 10 на сто за малките и средни предприятия.
Коалиционното правителство Самарас-Венизелос се опитва да изяде парите даже… на банките. Сиреч, да изяде допълнителните пари, събрани след рекапитализацията. Банкерите отказват да ги дадат, защото необслужваните заеми са скочили до краен предел и е сигурно, че ще е нужна нова рекапитализация на банките!
Обществен погром извършват Самарас и Венизелос. Уволняват хиляди учители, хиляди работещи в болниците, хиляди работещи в местното самоуправление, хиляди общински полицаи и така нататък.
Страната се е превърнала в трудово гробище. На сметището се изхвърлят стотици хиляди гърци в резултат на правителствена политика, водена по нареждане на германците и на ЕС.
Премиерът Самарас смята, че след като хората не са се разбунтували досега, изключено е да се разбунтуват и занапред. Много скоро ще се види, че това негово съждение е напълно погрешно.
Гневът прелива. Прониква в социални групи, за които дори правителството не си е помисляло. Променят се настроенията на гражданите.
„Защо хората не се вдигат?“, питат досега всички, изключвайки себе си. „Толкова ли сме идиоти, за да не можем да въстанем?“, тази фраза звучи през последните два месеца.
Връщането на множеството не предвещава нищо добро за кабинета на двете партии Нова демокрация и ПАСОК. Това е последният етап преди очертаващия се нов социален взрив.
Докъде ще доведе този взрив никой не знае. Доминиращо е усещането за сляпа омраза срещу всички политици и техните партии, участвали в управлението на страната. Същата тази омраза започва да обзема стотици хиляди, както и партиите, които никога не са управлявали.
Ляв завой обаче в посока на едно преместване на политиката към една пронародна ориентация е невъзможен, без предварително доминиране на лявата политика. Подобно нещо в Гърция сега не се забелязва.
„Социалният бунт“ на все повече хора, на десетки хиляди работещи, изразяван по един динамичен или по-умерен начин в момента спешно търси политически изход.
Ако този изход не може да му бъде осигурен от партията СИРИЗА и останалата левица, тогава тези маси е възможно да бъдат повлечени от лицемерието на крайната десница. Да се надяваме, че нещата няма да се развият така.
БТА