Джон Кери излиза от образа на „самотен каубой“
Франс прес
Джон Кери месеци наред се бе превъплътил в ролята, която му отредиха многобройните му впрочем критици: образа на Дон Кихот, готов да се подложи на изтощителни совалки между Вашингтон и Близкия изток с едничката цел да види как израелци и палестинци си проговарят отново.
Най-снизходителните зли езици го оценяваха с „много добър“ – не заради илюзорното връщане на преговорната маса (което безспорно се забави), а заради постоянството, което демонстрира държавният секретар.
Най-язвителните виждаха в неговия плам опит да се напълни бъчвата на Данаидите – усилия, обречени на провал от самото начало. Един експерт дори му лепна прякора „самотният каубой“.
Но ето че в петък, в Аман, на хиляди километри от Вашингтон, Джон Кери си позволи усмивка – искрена усмивка на задоволство, преди да потегли обратно за Вашингтон.
В края на шестото си пътуване до региона шефът на американската дипломация успя да изтръгне от израелците и палестинците споразумение, „създаващо основа за подновяване на преговорите“. В близките дни се очакват дискусии по въпроса във Вашингтон с участието на палестинския преговарящ Саеб Еракат и израелската министърка, отговаряща за преговорите – Ципи Ливни.
Хората от екипа на Кери го посрещнаха с ръкопляскания, когато той влезе в салона на самолета. А той, както казахме – широко усмихнат, реши да се почерпи с една бира. И изведнъж се отпусна, за пръв път след четири дни на извънредно напрегната работа.
Плодовете на този труд безспорно са още далеч. И ако преговорите се провалят, за Джон Кери това ще е смазващо публично унижение.
Все пак леко се проясни навъсеното лице на администрацията на Обама, упреквана за отказа си да се намеси по-дейно в сирийския конфликт и затова, че влага повече усилия във вътрешната политика, отколкото в ролята си на световната сцена.
Джон Кери изцяло е отдаден на новото си амплоа, откакто се прости с президентските си амбиции – ако все хранеше такива, несъмнено щеше да се въздържи да посяга към парливите близкоизточни теми.
Обликът на региона коренно се е променил от септември 2010 г., когато бе предприет последният опит за съживяване на мирния процес.
Оттам мина Арабската пролет. Египетският президент Хосни Мубарак бе свален през 2011 г. В началото на месеца изгуби поста си и неговият наследник на този пост – ислямистът Мохамед Морси. А режимът на сириеца Башар Асад е впримчен в схватка с въоръжени въстаници; някои от бунтовническите групи твърдят, че са от Ал Каида.
Израел се страхува, че властта в съседните страни може да бъде поета от радикални режими, обзети от яростен стремеж да го унищожат.
Часове преди да обяви пробива, постигнат в петък, Джон Кери отлетя с хеликоптер за Рамала – за главната квартира на палестинския президент Махмуд Абас, за да скрепи договорката с ръкостискане.
Петъчният залез, обагрил висините на връщане оттам, за евреите бележеше началото на шабата, а за мюсюлманите – на ифтара, края рамазана.
Перките на йорданския хеликоптер, с който пътуваше Кери, се въртяха сред пурпурните отблясъци в небето над Светите земи.
„Делегатите на двата горди народа днес решиха, че си струва да поемат по пътя, който се отваря, осеян с клопки, и да тръгнат на борба срещу опасните предизвикателства, които ни очакват“, каза тогава Кери пред журналистите.
БТА