Зорица Ставрева: У нас в хотел е по-скъпо, отколкото в къща за гости. В Европа е обратното

Зорица Ставрева е изпълнителен директор на Българската асоциация за алтернативен туризъм (БААТ). Завършила е туризъм в Софийския университет „Св. Климент Охридски”, от години работи в сферата на алтернативния туризъм.

– Какво точно се разбира под „алтернативен туризъм”?

– Алтернативният туризъм е общо понятие, „шапка”, обединяваща различни видове туризъм. Най-общо казано това са всички мероприятия, свързани с природата и с културата на дадена страна или регион. Тук включваме културния туризъм, религиозния, приключенския, при който можете да имате преходи с колела, със ски, със снегоходки, спускане в пещери, гмуркане, подводна екология, каквото ви мине през ум. Може да има и много повече занимания като част от програми, които да са с даден акцент, дали ще бъде вино, кулинария, местни традиции, фолклор, танци или всичко, което е специфично за дадения район.

– С какво този тип туризъм е по-различен от масовия?

– Докато масовият туризъм разчита по-скоро на обема, на мащаба обслужвани клиенти, в алтернативните форми на туризма са по-важни качеството, личното отношение, пътуването в малки групи, където има специална атмосфера. Важен е и начинът, по който пътуваш, а не просто да отидеш на едно място, за да се отпуснеш. Правят се маршрути и индивидуални програми, които да съчетават различни дейности, така че всеки ден да носи нова емоция, преживявания. Всъщност става дума за физически и умствено активна почивка.

– Покрай дебатите за опазването на околната среда и конфликта между природозащитници и инвеститори, алтернативният туризъм беше изтъкнат като вариант бизнесът и екологията да вървят ръка за ръка. Така ли е наистина?

– Така е, самите природозащитни организации през последните години извървяха един път, през който стигнаха до идеята, че опазването на природата минава през успешното й използване. Тоест, можем да съхраняваме природата чрез развиване на екотуризъм или на екологично земеделие, например. Погрешна е тезата, че опазването на природата задължително спира развитието на бизнеса или не отговаря на бизнес интересите. В общи линии интересите на големите инвеститори не съвпадат с тези на малките или на местната общност. Въпреки че за съжаление местната общност много лесно се манипулира в това отношение.

– Склонни ли са местните жители да приемат алтернативния туризъм като една по-добра възможност?

– Борбата е много сериозна и е трудно, защото концепциите са различни. Повечето от нас са склонни да се доверят на решение, което ще даде бърз резултат. Но това в повечето случаи ще означава краткотрайни печалби, при които няма никаква възвръщаемост извън продажбата на земя или имот. Какво става с тези, които продадат ливадите за голям инвеститорски проект, какво ще се спечели по този проект? Ще бъдат наети хора за определено време като строители. Да, ще има нови работни места – за камериерки, за сервитьори и готвачи. А това никога не са били професии, които да са твърде добре платени.
Докато алтернативата от другата страна е да се даде възможност те да развият собствен бизнес, да имат приходи, да могат да управляват и да се развиват по начин, който на тях им харесва. И по този начин да не убият това, което е най-ценно – ресурсът и автентичността на това място. Защото сме свидетели на това как някои места губят своята автентичност и привлекателност точно поради тази причина.

– В тази връзка случаят с Банско май е точно такъв?

– Един от основните аргументи на природозащитните организации беше, че тази територия не е подготвена. Устройственият план на Банско не може да се преиначи и преправи така, че да поеме толкова строежи и такъв поток от хора. Тоест чисто градоустройствено това нещо не е възможно. Обаче се прави. И на практика местните хора, които имаха някакъв малък бизнес, семейни хотелчета или стаи за гости, бяха в доста добра ситуация, печелеха редовно. Не са и подозирали, че ще им се случи такова нещо като да бъдат построени още двеста хотела и тяхната клиентела да спре. Много мои колеги и познати вече не желаят да ходят в Банско, защото то е все едно да си на строителна площадка, ти можеш да го направиш и в София, само надморската височина ще е различна. Там местните хора бяха много елегантно манипулирани да излязат в медиите и да защитават интереса на големия бизнес, без да осъзнават, че им се отнема точно тяхната малка ниша, автентичността на Банско, тази идея за стария център, за бабите със забрадките, които седят на пейките край улиците, по които в момента се движат самосвали. И ако се опитате да минете по една улица два пъти в рамките на един ден, може и да не успеете, защото на връщане от планината тя вече е изкопана.

– В Пампорово също се строи с пълна пара, а местните смятат, че това е добре за тях, защото се откриват работни места.

– Аз лично ходя често в този район и следя развитието на строежите. Строи се включително на терени, за които се знае че са свлачища. Става въпрос даже не за бизнес, а за очевидно пране на пари. Местната общност трябва наистина да осъзнае, че това е проблем и, че ако в следващите 2-3 години има работа за строителни работници, след това няма да бъде сигурно дори, че ще има работа за камериерки, защото е невъзможно тази база да бъде напълнена особено при тая липса на сняг. Ако хората осъзнаят, че това е проблем, те трябва да се преборят с местната администрация, защото тя в много голяма степен както помага за по-добрия живот, така помага и на бизнес интересите.

– Доколко хората са наясно с възможностите да печелят от алтернативен туризъм, има ли бърза възвръщаемост на инвестициите?

– За съжаление алтернативните форми на туризъм и техният начин на организация не предполагат мащаби и темпове, които да донесат голяма печалба. Тук говорим за малък бизнес, преди всичко семеен, със сравнително ограничени възможности за развитие. Една къща за гости не може да я направите да стане с 40 легла. Това вече не е къща за гости, дори не е и семеен хотел. Но пък имате голяма възможност за разнообразие от услуги. Хората на повечето места още нямат идея с колко много неща могат да се занимават, свързани с туризъм, които ще представляват интерес като услуга. Когато нашата асоциация прави обучение и се срещаме с местните хора и казваме, че има ниши, които може да ни изглеждат странни, като това да предложат услуга „Варене на сладко от боровинки”, те казват, „Ами добре, но кой ще плати първо да ходи и да ги събира, после да ги носи, после да ги готви, после да си ги отнесе в бурканчета вкъщи, като направо може да си купи от всеки голям супермаркет сладко от боровинки?”. Това е заради липсата на познание и информация, че концепцията в туризма се изменя. Чисто психологически погледнато запомняме 5% от това, което ще ни каже някой, но запомняме над 30% от това, което чуваме, виждаме, помирисваме, докосваме, в което участваме. Така че незабравимата ваканция е нещо, към което всеки турист се стреми.
В момента хората ни се обаждат и казват: „Ясно е, че има интерес към селото и че този туризъм е с потенциал, кажете как да го направим?”. Тоест, сега сме на етап, в който се търси информация. Тя е оскъдна, но който има желание, намира. Другият добър начин е да се видят успешни практики, защото има такива в България.

– Каква е рецептата за успешни проекти?

– Много от местата за настаняване, които работят 4-5 години или повече са установили, че с пране на чаршафи не се постига рентабилност. От друга страна те разчитат на гостоприемството на личния контакт с хората и в тази връзка са осъзнали, че от тях се очаква да предлагат различни услуги. Аз лично имам един много любим пример, в който едно семейство е префасонирало вилата си в едно малко симпатично селце в Централен Балкан. Семейството предлага различни услуги на своите гости. Освен домашната кухня, гостоприемството, уюта и прекрасната градина, има уроци по грънчарство, не само точене на грънци, но и оцветяването им, уроци по фотография, фото-сафарита, в същото време приготвяне на традиционни местни ястия.
В Източните Родопи пък има едно място, което се казва „Дивата ферма” и където хората предлагат на гостите (предимно семейства със деца) да се потопят в атмосферата на една истинска ферма, да се запознаят със животните, да яздят кон, да ходят да подбират стадата, да хвърлят ласо. Всичко това е свързано с много игри, които понякога се оказват дори по-забавни за големите, отколкото за децата.

– Какви туристи избират да почиват активно?

– Млади хора и хора на средна възраст с динамична работа. Това са хора, които противно на предишните схващания, че след като имат динамична работа ще искат спокойна почивка, напротив – те пренасят динамиката и в почивката си и не могат да си представят, че ще прекарат 3-4 дена само в печене на слънце. Хора с финансови възможности около средните и над тях, защото понякога в зависимост от това какви са услугите, те може да са по-скъпо платени.

– Значи ли това, че цените са по-високи?

– Зависи от услугата. Ако говорим за настаняване и хранене, бих казала, че цените са под нивото на хотелските услуги в същите звезди. Една почивка в тризвезден хотел на море за семейство с 2 деца, най-вероятно ще излезе два пъти по-скъпа, отколкото подобно нещо в къща за гости на прекрасно усамотено място, където вие ще сте в центъра на вниманието и ще можете да се занимавате с много повече неща, а не със сърдития поглед на сервитьора и нелюбезната администраторка. Съотношението „качество – цена” е много благоприятно. България още не е достигнала нивата във Франция и в Испания, където къщите за гости са с по-висока цена, отколкото хотелите, които предлагат същите условия. Що се отнася за допълнителните услуги, там цените са по-високи именно заради малките групи и затова, че не може да се направи икономия от мащаба. Дали ще си наемете планински водач, ако сте трима души или ще бъдете 30 – естествено че това се отразява по някакъв начин. Високата цена обаче предполага високо качество и високи изисквания.

– Има ли чуждестранен интерес към алтернативния туризъм в България?

– Има сериозен интерес. Най-малкото защото България в годините си на подготовка за присъединяването към ЕС беше обект на интерес от страна на бъдещите ни съседи. Една голяма част от туристите, които посещаваха България, искаха да видят каква е страната преди да е станала член на ЕС. Аз съм имала впечатления от хората, които са казвали „Искаме да ви видим сега, защото вие след 5 или 7 години ще бъдете много по-различни, много повече като нас, заради всички условности и правила, с които ще трябва да се съобразите. Искаме да видим автентичната, неподправена България”. Има съществени посещения, ако сравняваме с предишни години, от далечни дестинации от типа на САЩ, Австралия, Канада. България вече стана част от тяхната европейска обиколка. По-голямата част от туристите, които идват организирано са от Великобритания, Франция, Холандия, по-малко от Испания, от Италия съвсем малко, от Скандинавските страни. Основно нашата клиентела е от Европа.

– Какъв дял заема алтернативния туризъм в общия туристически бизнес в България?

– В България такава статистика не се води, имаме трудности със събирането на информация. Имаме някакви идеи, че става въпрос за около 4-5% може би 6% през последните години. Но това са 6% от приходите, а не от броя туристи, туристите са по-малко, но това са по-високодоходни програми и там печалбата е по-голяма понякога в пъти. В световен мащаб цифрите са по-големи – около 10-12%. По принцип екотуризмът има ежегоден ръст.

– В кои райони има потенциал за алтернативен туризъм, но още не са разработени?

– Местата, които са планински и полупланински са най-подходящи и в момента там са най-напреднали – районът на Родопите, Стара планина, Рила, Пирин. Бих казала, че потенциал има и в районите около река Дунав, които остават много в сянка. Но пък син или не толкова син, Дунавът е една много важна артерия и който реши да навърже продукти именно с тази идея, ще бъде новатор.
Районите в ивицата на 20-30 километра от морето също ще могат да развият допълнителни, а защо не и основни услуги именно като възможност да разнообразят предлагането по морето.
Всяко едно място може да се използва при достатъчно добър подход. Имам един любим пример във Франция, която е много популярна туристическа дестинация и всички ресурси вече са известни и включени в някакъв продукт. В една малка община хората искат да се занимават с туризъм, но няма нищо изключително забележително. Няма замъци, няма река, няма специфичен оригинален продукт… Хората се замислили какво имат, което го няма наоколо: „Ами имаме една кестенова гора”. И завъртели целия продукт около тази кестенова гора. Това включва да се измислят рецепти за ястия с кестени, да се направи празник на кестена, да се издадат книги с легенди за кестеновата гора, (които сигурно никога не са съществували), да има тематични пътеки в тази гора, да се правят различни празненства, сувенири, всичко да се обвърже с нещо, което само по себе си не е уникално, но е по-различно. Оттам нататък всичко е въпрос на изобретателност, на маркетинг и нещата се продават, защото винаги има търсене на нови продукти.