Като гледахме с Октай от Истанбул протеста в София
Октай, 30-годишен турски журналист, дойде в София на концерта на Рамщайн в събота. На другия ден се видяхме в центъра край палатките срещу парламента. Беше много любопитен да види българските протести.
Не бяхме се виждали 7 години. Октай завърши журналистика в Софийския университет, където за кратко му преподавах. Сега пише в местен тамошен вестник, преподава и журналистика в едно средно специално училище, каквито има много в Турция. Живее край Истанбул, не иска да се мести в големия град, защото там се живее трудно, както казва той. Но е ходил на протестите в парка „Гези”. Сестра му пък е ходила почти всеки ден. Тя живее в самия Истанбул, работи като монтажистка в едно студио и прави прословутите турски сериали. Поне в два дни от седмицата й се налага да работи по 16-18 часа, снимат по 100 минути филм на седмица, който трябва да се монтира светкавично.
Рано е, още няма протестиращи, освен неколцина около палатките. Сядаме наблизо и той разпитва за софийския протест, аз – за истанбулския.
Впрочем, той не е съвсем неосведомен. Чете български издания, следи какво става у нас, макар да не се занимава с новини от чужбина. Пита ме как разбирам турския протест. Викам – има едно градско население, по-образовано, по-модерно, което е недоволно от действията на правителство, което пък има силна подкрепа от по-необразовани и религиозни хора от провинцията. Той клати глава в знак на съгласие. И казва, че Европа е много виновна, че в началото е подкрепяла Ердоган.
Пояснява – точно преди да избухне протестът, приеха закон, който ограничава продажбите на алкохол и цигари. У нас няма такава свобода като тук. Има и религиозни ограничения. Казва, че като ходил в парка Гези, там пиели бира по време на Рамазана, което е нарушение. Иначе из града не сервират, самите заведения са поставили забрана. Само тук-там се осмеляват да ти дадат бира, но почти тайно.
Аз пък обяснявам как се подредиха нещата в нашия парламент. Той знае кои са и националистите от „Атака”, и ДПС, и за Бойко знае, за БСП. Четири партии, едвам направиха правителство две от тях, със 120 гласа от 240. Само за Пеевски много не можа да разбере. Обяснявам – депутат, българин, от ДПС. Медиен магнат. Обслужваше Бойко Борисов, а като подаде оставка, обърна палачинката и започна срещу него. Малко не му стана ясно как е бил опозиция на Борисов, пък го е обслужвал. И сякаш малко не разбра защо е толкова възмутително да го назначат за шеф на Държавната агенция за национална сигурност. Викам – този човек е съмнителен богаташ, всички знаят че е лош, ама той е също така е дебел, грозен и страшен. С извинение, на разговорен език това му обясних на Октай. Няма да се изразявам деликатно. И този страшен човек, казвам, е като метафора, алегория, събирателен образ, символ на олигарх и безскрупулен тип. И точно тоя мъдрите управляващи решиха да го изберат за шеф на ДАНС. Със сигурност, ако не беше толкова страшен на външен вид, а беше някоя сива мишка, нямаше да скочат толкова възмутени.
Пеевски се оттегли, ама протестиращите бяха като изпуснат дух от бутилката и започнаха да искат оставка, та до сега, 45 дни вече, обяснявам. Той клати глава.
И при нас, вика, в парламента има 4 партии. Ердоган с неговата Партия на справедливостта и развитието има мнозинство много над 50%, на второ място е социалдемократическата (техните социалисти). На трето са фашистите, казва Октай. Какви фашисти? Ами такива, националисти, фашисти. Какво искат? Да няма кюрдска държава. Какво мислят за нас в България не го питах, да не се почувства неудобно, щото сигурно не ни мислят добро. И накрая има една група от кюрди, само 20-ина депутати от 500-членен парламент. Бариерата за влизане в парламента е 10% и кюрдите не могат да влязат, затова се регистрират като независими в техните си райони, и като влязат в парламента, образуват група.
Партията на Ердоган управлява 11 години вече. Представяш ли си, вика Октай, тези 20-24-годишни, каквито бяха повечето протестиращи в Истанбул, през съзнателния си живот не са виждали друг премиер. И на фона на все по-модернизиращо се градско население, Ердоган въвежда забрани, крайни ислямски ограничения. Когато взима властта, интернетът е слабо разпространен в Турция. Сега всички млади са в интернет, Фейсбук и тубата.
Как показват вашите медии протеста, пита Октай. Показват го, викам, големите телевизии са тук всяка вечер, предават и директно в някои дни. По-рано при Борисов не показваха така протестите, манипулираха, имаше недоволни протестиращи, но сега от телевизиите няма недоволни. Вечер репортажи от протеста, сутрин протестиращи в студиото.
Докато си говорим, на площада се виждат колите на БНТ, Нова ТВ. На бТВ не се вижда, явно ще дойде по-късно.
У нас нищо не показаха, казва Октай. Протестите избухнаха и нищо, все едно не се е случило. Чак на четвъртия ден малко кадри показаха. Нито основните канали на турската телевизия, нито Си Ен Ен – Турция. Само една малка телевизия, вика Октай, кабеларка, която има 4 камери и студио в един апартамент, показваше протестите непрекъснато. Голям успех имаше, много я гледаха, обяснява той. И допълва, че от години техните медии са под контрол, Ердоган постоянно ги натиска. Нашият СЕМ, вика, по религиозни съображения се бърка в сериалите, кара да ги променят. Дори в един канадски сериал се набъркал, не можело двамата герои мъж и жена да живеят неженени.
А околните заведения около парка „Гези” и площад „Таксим” хлопвали кепенци заради протестиращите и не ги пускали вътре. Поне не всички.
Откъм министерския съвет се задават протестиращи, чуват се тъпани отдалеч, свирки. Той гледа парламента и казва, че в Анкара протестиращите не ги допускат на по-близо от 5 километра от турския парламент. Може да стрелят, ако доближиш, казва Октай. И припомня, че в Истанбул е имало 4 убити по време на сблъсъците с полицията.
И тука, викам, имаше набити една вечер, като окупираха парламента и не даваха на депутати и др. да излязат. Октай клати глава, това при тях било невъзможно. Спомни си изведнъж, че на последните избори Ердоган не подкрепил ДПС, а партията на Касим Дал – защото така се е разбрал с Бойко Борисов, пояснява Октай.
Колоната протестиращи наближава, тъпани, свирки, ритмично се редуват с „Оставка”. Седим острани и дълго гледаме преминаващите. Неделя е, сигурно са към 3000. Доста много за края на юли. Изглеждат непримирими. Тия май няма да се откажат от оставка, казва Октай, като ги гледа. Аз се съгласявам. Но засега няма кой да се яви с повече шанс срещу същите партии, казвам.
Като у нас, казва той.