Съпротива на реформите – нова форма на опозиция в Куба
Франс прес
Противници на реформите на президента Раул Кастро в Куба оказват съпротива срещу тях, определяна от анализатори като нова „контрареволюция“, напълно различна от класическото политическо дисидентство.
Става дума за „чиновници, които се съпротивляват на промените, но не с шум и грохот, а като спъват прилагането на реформите, бездействайки“, казва Рафаел Ернандес, директор на списание „Темас“ – първото официално обзорно списание, което разисква открито темите за обществото, политиката или икономиката.
„Всеки, който атакува процеса на реформи, се превръща на практика в контрареволюционер, в истински опозиционер“, отбелязва Естебан Моралес, бивш ръководен кадър в университета в Хавана, използвайки термина, лансиран в първите години на революцията от Фидел Кастро за всеки противник на политиката му.
„В тази назадничава прослойка влизат бюрократи и „новобогаташи“, корумпирани личности, възползвали се от неспособността на режима да наложи реален контрол в централизирания модел през изминалите години“, казва бившият дипломат и университетски преподавател Карлос Алсугарай.
Тази група обхваща също „хора, несъгласни с реформите по идеологически причини, които днес са част от гражданското общество и никак не са малко“, допълва той. Алсугарай обаче смята, че тези хора не заслужават да бъдат определяни като опозиционери, „тъй като нямат какъвто и да било политически проект“.
Онези, които възпрепятстват процеса на реформи, „се срещат и в редовете на партията (единствената и вездесъща във всички ешелони на властта Кубинска комунистическа партия), включително на доста влиятелни постове“, подчертава Естебан Моралес.
Откакто през 2008 г. беше подет процес на „осъвременяване“ на остарелия кубински икономически модел, президентът Раул Кастро не престава да осъжда „бюрокрацията“ и да призовава за „промяна в мисленето“.
„Трудно е да си представим обаче, че онези, които носят отговорност за катастрофите в икономическата политика от петдесет години насам, ще променят начина си на мислене за ден“, изтъква Карлос Алсугарай.
„Възникването на нови икономически отношения е невъзможно без появата – в едновременен процес на действия и противодействия – на нови обществени отношения“, подчертава журналистът и критик Раул Гарсес.
Според Артуро Лопес-Леви, изследовател от Денвърския университет в САЩ, противопоставящата се на новото прослойка „не се ограничава с определена възрастова група или обществена класа“.
Макар обаче „консерваторите – противници на реформите и класическите опозиционери да подхранват взаимно политическата си поляризация, те нямат нищо общо помежду си. Немислимо е те да могат да поддържат открито сътрудничество“, казва той.
Според четиримата анализатори класическата опозиция, която властите критикуват като „наемническа“, страда от една структурна слабост: липсата на конкретен политически проект.
„Обиколките в чужбина на няколко от тези опозиционери показаха, че кубинската опозиция също се нуждае от „осъвременяване“, отбелязва Артуро Лопес-Леви. Заемането от блогърката Йоани Санчес или от носителя на награда „Сахаров“ за свободомислие Гилермо Фариняс на позиция „беше най-вече изобличаване на режима, повече критика, отколкото предложения“.
„Не е изненадващо, че продължавайки така, те на практика стават несъществуващи във вътрешнополитическото уравнение“, казва Лопес-Леви, признавайки, че от 50 години режимът „не е оставил никакво място за принципна опозиция“.
Според Рафаел Ернандес обаче тази „почтена опозиция“, която „пропагандира политически алтернативи без да воюва с управлението“, все пак съществува: „сред 769 318-те хиляди партийни активисти, а и извън тях, има много доказани, принципни дисиденти“, твърди той.
БТА