Ефектът Веж Дьо Рашидов – лъжа с финт или още две думи за Групировката
Веж Дьо Рашидов – така на майтап са наричали в средите на художниците младия навремето скулптор от турски произход. Т. нар. народна власт се е грижила за турците от изостаналите райони, осигурявала е квоти за висше образование, квоти в номенклатурата, отглеждала е представители на малцинствата сред младата т. нар. художествено-творческа интелигенция. Докато брутално не ги преименува всички един ден. При Рашидов това много не се забелязва, защото му разменят две букви и става Веждю Радишов.
Ако днес има някаква интелигенция сред българските турци, тя оттогава започва. И Вежди е неин виден представител. Той обаче сега не се понася с новоизлюпения турски елит на движението ДПС, част от който също води началото си от едновремешната турска интелигенция и номенклатура. Рашидов особено не се понася с лидера Доган, когото той подигравателно нарича „този фес, селски от Дръндар”. И допълва – „…Ако мислите, че той не ви управлява, … това ви е нацията на 1300 години, да ви е.а циганската нация. Това го напишете, ама няма да посмеете“.
Това Рашидов го казва в разговор с журналистка, която го записва. Не е официално интервю, а личен разговор, поради което Вежди смята, че няма за какво да се извинява.
Който познава отблизо Рашидов, знае, че той е циник, словото му е гарнирано обилно с псувни и често съзнателно се разграничава от българската нация, за да провокира събеседника си. Иначе може да изрецитира открай докрай „Аз съм българче“, за разлика от повечето сънародници, и наистина милее за България.
Но да не остане някой с погрешно впечатление, че целта на тези редове тук е да го оправдават. Не, просто не трябва да се хващаме за псувните и цинизмите на повърхността.
След изказването му мнозина се хвърлиха да цитират добре познатия каламбур на Радой Ралин – „Не ме е страх от министъра на културата, а от културата на министъра“. Това е България – мъж с такъв просташки език е бил министър на културата. Нещо чудно, след като премиер министър е бил човек с не по-малко просташки език? И негови записи излязоха тук и там, с не по-малко шокиращи изрази, а май нямаше толкова възмутени. Това бил натюрелът му, с който той печели сърцата на средния избирател…
Други пък се хвърлиха да хвалят Рашидов, че казал истината, макар и вулгарно.
В този запис на Вежди Рашидов са изпуснати неща, които заслужават по-специално внимание.
Като най-шокиращо се представя откровението за връзката на правителството на Борисов с медиите на Делян Пеевски. Но точно тук е най-големия финт на Рашидов. Той или е заблуден, или съзнателно заблуждава в откровението си: „Ние оставихме всички мангизи да минават през банката на тоя лайнар, на Доган парите да текат, спокойно да се управлява заради един медиен комфорт и сега разбрахме, че това са едни гадове, които ни изпързаляха“.
Значи, Борисов набутва парите на държавни компании и институции в Корпоративна търговска банка, повече отколкото при тройната коалиция. Като постоянна наличност става дума за няколкостотин милиона, а като годишен оборот сумата е към 2 млрд. лева. Срещу тези пари КТБ плаща на държавата 1,5% лихва, както сам признава банкерът Цветан Василев в интервю в австрийски вестник. От своя страна КТБ дава милионите като кредит на други банки и на фирми, от които взима лихва над 10%.
И всичко това, за да може в няколко вестника – „Телеграф“, „Уикенд“, „Монитор“ и в ТВ7 да венцеславят правителството на Борисов?
Както се пита в такива случаи, с посочване към окото – „Плува ли корабче?“
Борисов си беше осигурил медийния комфорт и в БНТ, и в бТВ, и в Нова ТВ. И във вестниците „Труд“, „Стандарт“, „24 часа“, „Шоу“, „Дарик радио“ и др. И изведнъж заради други три вестника и една слабо гледана телевизия ще изсипе парите на държавата в една банка?
Ако си послужим с езика на Рашидов – то момчето от Банкя е просто, ама чак пък толкова… И Веждито от Кърджали не е толкова прост, че да повярва в това, ама твърди, че така седят нещата.
Уви, присъствието на тези пари в КТБ не е заплатено с един илюзорен медиен комфорт от страна на няколко вестника. Тук става дума за мноооого пари. Дори не само за комисиони, както предполагат някои.
Кой вярва, че Борисов като принципал на държавата, ще допусне „Булгартабак“ да бъде продаден на консорциум на КТБ и руска банка, просто ей тъй? Че просто ей тъй Борисов ще остави честоти за цифровизацията, бизнеспроекти в цяла България в ръцете на Цветан Василев? Ей тъй, само защото пускат за него хубави статии и клеветят политическите му противници в три вестника?
„Това са парите на Доган и на двама шейхове от Оман. Ако толкова не знаете какво седи в банката. Банката е собственик на вестниците, а Делян Пеевски е боздуганът с майка си отпред. Те перат едни пари“, откровеничи Рашидов.
Да, известно е, че 32% от КТБ е собственост на омански фонд. И какви и чии капитали идват от Оман, не се знае. Рашидов ги свежда до Доган. Нека си спомним заиграванията на Борисов със страни от Близкия изток, откъдето щели да потекат реки от мед и масло. Не е трудно, ако си изнесъл от България няколкостотин милиона, да минат през някои банки от Близкия изток, да влязат оттам в един омански фонд или руска банка и да се върнат в България. Нищо чудно едни довчерашни приятели и съдружници в един или друг фонд, сделка, банка, да станат после врагове. Каква е причината, няма значение. Но тези политически къчове и обвинения, част от които са цинизмите на Рашидов, са само на повърхността.
По-надълбоко става дума за много пари.
Преди изборите в e-vestnik пуснахме статията „Изборите няма да ги спечели ГЕРБ или БСП, а Групировката”. Е, всеки може да прецени доколко предсказанието се сбъдна. Групировката пак е на власт, около нея има разправии, но полека лека тия, които се карат за пари, ще се разберат. И току-виж политическата криза отмине.