Някогашен краен националист присъединява Сърбия към ЕС

На вечеря, докато изтъква нежния, плодов букет на словенския бял Совиньон и ни приканва да не пренебрегваме лангустите, Александър Вучич ни уверява, че сръбското правителство не е рухнало.

След като направи още едно обаждане по мобилния си телефон, той обяви, че оставката няколко часа по-рано на финансовия министър, няма, както се предвиждаше, да доведе до предсрочни избори. Нещата вървят по реда си, както обикновено.

Г-н Вучич, най-влиятелният политик в страната, реши, че неговата партия, най-голямата в парламента, ще продължи да подкрепя коалицията, водена от премиера Ивица Дачич, засега. Той, разбира се, ще има главната дума в реконструкцията, която трябва да се случи и ще продължи да упражнява доминантното си влияние върху политиката. Модерната сръбска версия на „сивия кардинал“, изглежда, триумфира отново.

Седмицата бе доста напрегната за Вучич, който скромно остана заместник министър-председател. Той подписа сделка между изпадналата в криза стара югославска въздушна линия и Абу Даби. Един ден по-рано той обмисляше да назначи Доминик Строс-Кан, бившия шеф на Международния валутен фонд и сегашен заподозрян в сводничество, за съветник, който да помогне за реформирането на боледуващата сръбска икономика. Всъщност, последните няколко месеца бяха типично трескави. Той отиде в Косово, за да договори политическо решение като едно от условията за присъединяването на Сърбия към Европейския съюз. Същата цел го откара в Брюксел за срещи с баронеса Аштън, комисаря по външни работи на ЕС, която доказа, че е съюзник.

Отношенията с Великобритания, каза Вучич, вървят по възходяща траектория. Той е провел полезни разговори с външния министър Уилям Хейг и министъра на отбраната Филип Хамънд, както и с шефовете на МИ 6 секретна разузнавателна служба и МИ 5 военно разузнаване сър Джон Соуърс и Андрю Паркър по време на неотдавнашното си посещение в Лондон. Докато бил във Великобритания, направил полезно посещение в Шотландия, за да довърши детайлите с шейх Мохамед за това как авиокомпанията „Етихад“ на Обединените арабски емирства да получи дял в новоименуваната „Еър Сърбия“.

43-годишният Вучич се превърна в надеждния човек на Запада в Сърбия и дори в по-широкия регион. Той работи усилено по репутацията си на глас на умереност и модернизация за излекуване на дълбоките пукнатини.

Не винаги е било така. Преди 14 години, когато британските военни самолети на Ройъл Еър Форс се присъединиха към бомбената кампания на НАТО срещу Сърбия , Вучич бе един гневен млад човек, протестиращ срещу това, в което той виждаше виктимизация на сърбите и тяхната демонизация от страна на Запада. На 23 години Вучич се присъединява към Сръбската радикална партия, която се застъпваше за връщане на земи от съседите и създаването на Велика Сърбия.

Пет години по-късно малко преди да започнат въздушните удари, той стана министър на информацията, докато Слободан Милошевич бе президент на Югославската федерация. Тогава той прави драконовския „закон Вучич“ за задушаване на медиите, които подкрепяха опозицията. След падането на Милошевич през 2000г. г-н Вучич се превръща в де факто лидер на радикалите, докато истинският им лидер Воислав Шешел вехне в хагската затворническа килия по подозрение във военни престъпления. Той участва в протестите след арестуването на още по-изтъкнатия заподозрян Радован Караджич и води кампания в подкрепа на третия заподозрян Ратко Младич.

През 2008г. обаче Вучич напусна радикалите и се присъедини към отцепилата се Сръбска прогресивна партия, основана от друг известен радикал Томислав Николич и започна своето пътешествие до политическата среда, в която е в момента.

На вечерята в ресторант „Милагро“ в Земун, на брега на река Дунав, през една слънчева вечер, досега веселият Вучич изпадна в дълбоко мълчание, когато бе попитан за тази промяна в политическите му възгледи.

Той продължи тихо: „Аз мислех, че правя най-доброто за своята страна, мнозина от нас мислеха така. Но ние грешахме, трябва да признаем това. Ние мислехме, че можем да спасим нашите сръбски граждани, които бяха в опасност в други части на Югославия и се провалихме и в това. Аз имам членове на моето семейство, убити в Босна, но това, както и толкова много убийства, които се случиха по това време, трябва да бъде оставено в миналото, ние не можем да останем в капана на миналото.“

Той осъди клането, извършено от сръбските сили в Сребреница, в което 8 000 босненци загинаха, като ужасяващо, страховито престъпление, което е толкова потресаващо, че човек трябва да се срамува, че някой, който е участвал в него, принадлежи към неговия народ. Но той посочи също, че това е станало, когато сърби са били обезглавявани на планината Озрен.

Попитан дали е готов да отиде в Сребреница, за да отдаде почит на мъртвите, Вучич настоя, че с това няма да има проблем. Но той иска да се увери, че неговото посещение няма да бъде представено по неподходящ начин или видяно като провокация от босненската общност.

Последното му посещение извън Сърбия, в Косово, доведе до хладен прием от сръбските му сънародници. Той отиде в Митровица, в северно Косово, за да убеди сръбската общност там да приеме споразумение с Косово. Според споразумението Белград ще приеме, че косовската албанска администрация има легални права на цялата територия на държавата, а сръбското малцинство ще има собствени полицейски сили и законова система.

Условията не са идеални, но те са най-доброто, което ние можехме да получим. Сърбите преди обикновено ме аплодираха. Вярно е, че този път те не се съгласиха с всичко, което казах, но оцениха, че аз не се скрих, аз отидох и обясних ситуацията пред тях директно.

Битките, пред които сега сме изправени, не са с оръжия и танкове, а в икономиката. Ние внасяме закони, за да направим планираните лицензи много по-бързи, ние трябва да решим въпроса с дълга и ние трябва да се борим с корупцията. Ние гледаме да назначим консултанти от чужбина, както направихме това с нашата авиокомпания и с „Етихад“, казва Вучич.

Един от споменаваните консултанти е Доминик Строс-Кан, чиято работа като шеф на МВФ и надеждите му да стане президент на Франция свършиха след впечатляваща буря от секс скандали. Не носи ли определен багаж мъжът, който е изправен пред обвинения в сводничество?

Не става дума за личния му живот, става дума за експертността, която той предлага, казва вицепремиерът. Един от неговите сътрудници заяви по-късно: „Това, което той иска да каже е, че това е Сърбия и много хора, които носят най-различен багаж“. Собственият багаж на Вучич не го забави. Със сигурност времето му на активен играч в кървавата история за разпадането на Югославия му дава кредибилитет – промяната от демагог в демократ бе възприета като истинска. Остава да се види доколко лесно ще бъде за него да поведе Сърбия към Европейския съюз и към отношения на доверие и взаимна полза с бившите й врагове.

БТА