Грузия още лекува рани пет години след войната с Русия
Франс прес
Руско-грузинската война от 2008 г. продължи само пет дни, но пет години по-късно Грузия, която претърпя разгромно поражение в започнатия от Тбилиси конфликт за връщане под негов контрол на сепаратистката област Южна Осетия, продължава да лекува раните си.
В селцето Гугутианкари следите от войната са все така видими. Еднометрови ограждения с бодлива тел вече пресичат зеленчуковите градини и разделят зоната на две части: едната контролирана от подкрепяната от Москва Южна Осетия, другата – администрирана от Грузия.
Това пряко засяга Амиран Гугутишвили, един от малцината грузинци, останали в региона след войната от 2008 г. Овощната му градина, която е била на практика единственият му източник на доходи, сега е от другата страна на телените заграждения.
„Все едно живея в затвор“, разказва 67-годишният мъж, гледайки обгорените развалини от някогашната къща на братовчед си.
Вече само руските граничари, които са разположени в Южна Осетия след светкавичната война, идват с кучетата си в бившата му овощна градина, въздиша Гугутишвили.
Де факто независимата след въоръжен конфликт в началото на 90-те години Южна Осетия преди войната е била мозайка от осетински и грузински села, чиито жители в много случаи са работели заедно, а междуетническите бракове са били често явление.
След грузинското настъпление, започнало в нощта на 7 срещу 8 август 2008 г., Русия задейства широкомащабна военна операция и нахлу в част от Грузия. След тази петдневна война Москва призна независимостта на Южна Осетия и Абхазия – друга грузинска сепаратистка територия, и разположи там военни бази.
Много грузински села бяха изоставени, а къщите – разрушени или изгорени. „Всички, които имаха къде да отидат, си заминаха. Аз нямах къде да ида и трябваше да остана тук“, обяснява 28-годишният Гоша Маркешвили, чието село Хурвалети също вече е разделено от ограждения с бодлива тел.
Други жители като Лила Беридзе се настаниха в издигнати от грузинските власти колонии в близост до границата. Тази бивша учителка вече живее в бетонена къщичка в колония от около 2000 бежанци в Церовани. „Разбира се, много по-добре е да можеш да живееш в родния си град“, казва жената, която се е решила да изостави къщата си след като родният й град Ахалгори е бил превзет от руските и осетинските сили.
Пет години по-късно грузинският министър на реинтеграцията Паата Закарейшвили също прави горчива равносметка на войната. Според него опитът на грузинския президент Михаил Саакашвили да реши със сила териториалния конфликт през 2008 г. в крайна сметка „доведе до неочакван резултат: истинска война, повече бежанци и повече човешко страдание“. „Никоя от страните по конфликта не получи каквото желаеше“, заяви той.
Днес политическият пейзаж в Грузия се е променил. Страната преживява период на трудно съжителство между прозападния президент Михаил Саакашвили и премиера милиардер Бидзина Иванишвили, чиято опозиционна коалиция спечели парламентарните избори през октомври 2012 г.
Иванишвили, смятан за близък до Русия защото е натрупал богатството си там, защитава нормализиране на отношенията с Москва, които са прекъснати от конфликта през 2008 г.
Правителството му не изключва разследване за воденето на войната. Заради нея Грузия е понесла загуби за около 1 милиард долара (близо 753 милиона евро) по последни официални оценки.
Въпреки че Бидзина Иванишвили призовава за сближаване с Русия, той същевременно уверява, че ще продължи прозападната ориентация на Грузия от предишното правителство.
Така че евентуално признаване на независимостта на Южна Осетия от Тбилиси засега остава немислимо. „Грузия не може да премине някои червени линии“, смята Георге Хуцишвили, директор на Международния център за решаване на конфликти в Тбилиси.
БТА