Руски спортен шеф осъден за покушение
Сутринта Александър Тихонов бе в добро разположение на духа. Обкръжен от всички страни от журналисти, президентът на руската федерация по биатлон ги поздрави с победата на Сочи в борбата за домакинство на зимната олимпиада през 2014 г. В сградата на областния съд той влезе спокоен, преметнал сако през ръка и разказвайки какви перспективи се откриват пред руския спорт.
По олимпийската тема Тихонов се изказа и в последните си думи пред съда. Речта му се оказа леко мелодраматична. „Аз съм вече на 60 години. Преживял съм не един физически и психологически проблем. Горях, потъвах, бих се с голи ръце с мечка, а полярен вълк висеше на ръката ми. Изпитал съм всичко в този живот”, сподели подсъдимият, след което рязко смени темата. Според него още преди два месеца е трябвало да бъде подложен на операция. Дори предложи на съдията да му погледне крака – както много спортисти, Тихонов страда от тромбофлебит. След което дойде обобщаващото: „Не се смятам за виновен. Не искам повече да засягам тази тема, ще я забравя като кошмарен сън. Мисля, че съдът ще вземе справедливо решение”.
Съдът обаче призна вината на Александър Тихонов за опита за убийство на губернатора на Кемеровска област Аман Тулеев. Както бе установено, в началото на 2000 г. шефът на групировката МИКОМ Михаил Живило (живеещ сега във Франция) опитва да си върне загубеното влияние в Кузбас, като за целта решава да убие губернатора. С предложение за съдействие в подготовката на покушението Живило се обръща към стария си познат Александър Тихонов. Последният предлага да бъде привлечен по-малкия му брат Виктор (който вече изтърпя четиригодишно наказание за съучастие) и им организира среща в офиса на МИКОМ. Чрез посредника Сергей Никаноров бързо се намира кандидат за килър – Владимир Харченко, на когото е платено авансово – 179 000 долара. Само че господата Никаноров и Харченко се изплашили, че могат да ги убият като притежатели на важна информация и информирали федералното бюро за готвеното покушение. Делото срещу двамата бе прекратено заради самопризнанията им.
В основата на обвиненията срещу Александър Тихонов бяха показанията на брат му Виктор, които той направи още през август 2000 г. веднага след ареста. В тях той подробно разказва за ролята на олимпийския шампион в несъстоялото се покушение. В интерес на истината в хода на делото Виктор каза, че все пак убийство не е имало, а това е само „неудачна афера”. Към тази версия се придържаше и подсъдимият. Съдът обаче прецени, че изявлението на Виктор е направено с цел да помогне на брат му да се отърве от отговорност. Сериозни улики срещу бившия спортист бяха фонограмите от телефонните разговори с брат му относно покушението, показанията на посредника Никаноров и на несъстоялия се килър Харченко.
Съдът преквалифицира действията на Александър Тихонов от обвинения в покушение срещу живота на държавен служител просто в подготовка на убийство. В хода на делото не бе установено дали Тихонов е съпричастен към конфликта между МИКОМ и администрацията на Кемеровската област. Като смекчаващи вината му обстоятелства съдът призна следното: това е първото му престъпление, ходатайството на различни спортни федерации, многочислените правителствени награди (ордени „Червена звезда”, „Червено знаме на труда” и „Ленин”), спортни заслуги, а и фактът, че реална вреда на Тулеев не е нанесена. Съдът прецени, че заради това може да наложи наказание под минимума – три години лишаване от свобода. Но и този срок не бе спазен заради амнистия по случай 55-ата годишнина от победата във Великата отечествена война.
След огласяването на присъдата Александър Тихонов призна, че се „надявал на по-добра”. „Не смятам да се оправдавам и да заявявам отново, че съм невинен. За свидетели бяха повикани хора, две трети от чийто живот е минал по затворите. Ако нашето общество се опира на такива хора, то това за мен е обидно. На Аман Гумирович искам да пожелая крепко здраве. Дай Боже срещу него никога да няма покушение и той да бъде губернатор още дълги години”, заяви осъденият. По собствените му думи най-близките му планове са свързани с подготовката на олимпийските игри в Сочи през 2014 г. Напускайки сградата, Тихонов добави: „Любимият град вече може да спи спокойно”. По думите на адвокатите му все още не се знае дали присъдата ще бъде обжалвана. Няма яснота и дали обвинението ще иска преразглеждане. Прокурорът Василий Мусаткин обаче вече отправи искане до следствието да разгледа въпроса за екстрадицията в Русия на предполагаемия поръчител на убийството на Аман Тулеев – бизнесменът Михаил Живило.