„Файненшъл таймс“: Продажбата на „Вашингтон пост“ шокира столицата на САЩ

Андрю Еджклиф-Джонсън
в. Файненшъл таймс

Репортерите във „Вашингтон пост“ казват, че са били „поразени“ и „шокирани“, когато ги събрали в 4,30 ч. следобед – точно когато наближава срокът за предаване на материалите, – за да чуят изненадващото съобщение, че вестникът е продаден за 250 млн. долара на Джеф Безос, президента на „Амазон“. „Почувствах се така сякаш някое старо гадже, който ме е вбесявал, но все още заема част от сърцето ми, току-що се е оженил“, каза една бивша журналистка от „Вашингтон пост“.

Изненадата надхвърли легендарната централна сграда на редакцията, стояща на няколко пресечки от Белия дом – и обхвана първо столицата (където малцина помнят времето, когато вестникът не е бил собственост на член на фамилията Греъм), а после и останалия медиен свят.

През 1933 година Юджийн Майър придобива „Пост“ при фалит по време на Голямата депресия. После той го предава на зет си Филип Греъм. Съпругата му Катрин Греъм поема собствеността след самоубийството на мъжа й и извежда вестника до световна слава с разследването на аферата Уотъргейт, предизвикала оставката на президента Ричард Никсън. Семейство Греъм бяха известни също с дългогодишната си обществена дейност във федералната столица и с близостта си с най-влиятелни политици, включително Кенеди и Рейгън. Госпожа Греъм почина през 2001, но синът й Доналд Греъм е управлявал „Пост“ и едновременно е водел тайни преговори, приключили с продажбата му.

„Очевидно Греъм са имали изключително голямо на влияние във Вашингтон и очевидно техните решения и самият вестник са променяли курса на историята“, казва Нира Тандин, президент на Центъра за американски напредък, изтъкнат мозъчен тръст в американската столица, близък до мнозина демократи. „На такова ниво това е направо епохално постижение“, добавя тя.

Краят на ерата на Греъм и появата на Безос ще породи несигурност относно насоката на вестника и за това дали милиардерът от Аризона ще го трансформира. Въпреки че семейство Греъм бяха богати, тяхното богатство бледнее пред 25-те милиарда долара на Безос, сочат данни на „Форбс“.

Политическата ориентация на Безос е неясна, което е знак, че той едва ли непременно възнамерява да използва „Пост“ за прокарването на определена идеология. Все пак от даренията му за предизборни кампании личи, че той леко клони към демократите. Въпреки че през последните две десетилетия не е давал никакви пари за президентски кандидати, той е дарявал повече пари на демократи, отколкото на републиканци.

Трябва да се отбележи, че той е подкрепил демократките Пати Мъри и Мария Кантуел за сенатори от щата Вашингтон. Отпускал е и суми на комитета за политически действия към „Амазон“, т.нар СуперПак, които са били разпределяни между двете партии. Според някои той има репутацията на либертарианец. Безос е твърд привърженик на еднополовите бракове. Той се срещал преди с Барак Обама, а тъкмо миналата седмица президентът обиколи сградата на „Амазон“ в Чатануга, щата Тенеси, където представи последния си план за корпоративни данъци и инфраструктурни разходи.

Нито Белият дом, нито лидери от Конгреса не направиха незабавен коментар за продажбата на „Вашингтон пост“ на Безос. В понеделник Безос се постара да подчертае своето уважение към редакционното минало на компанията. „Журналистиката играе критична роля в съвременното общество и „Вашингтон пост“ – като местен вестник в столицата на САЩ – е особено важен“, каза той на персонала.

В обръщението си той се позова на една легенда от историята на „Вашингтон пост“, като каза, че се надява занапред никой да не заплаши да пъхне някоя част на тялото си в преса и добави: „Но благодарение на примера на г-жа Греъм аз съм готов“. Този коментар е по повод пасаж от автобиографията на покойния издател, в който тя споменава Джон Мичел, главен прокурор на САЩ и шеф на кампанията на Никсън. Той реагирал на новината, че репортерите на „Пост“ имат материал с думите: „Цицата на Кати Греъм ще се озове в една голяма дебела преса, ако това бъде публикувано“.

Анализатори казват, че продажбата се вписва в тенденцията богати личности да купуват вестници от публични компании, които все по-трудно оправдават пред инвеститорите своите печатарски активи. Безос притежава 18,9-процентов дял в „Амазон“ на стойност близо 26 милиарда долара и е изтъкнат филантроп. Алън Вейнър от корпорацията „Гартнър“ за изследвания в областта на информационните технологии казва, че възприема „Вашингтон пост“ като „недооценен актив“ и добавя, че Безос може да разшири политическия му обхват. Той обаче отбелязва, че Безос е започнал „Амазон“ върху „празно място“, докато „Вашингтон пост“ е място „с много история и багаж“.

В понеделник вестникът писа, че от 2007 г. компанията се самоопределя като „образователна и медийна компания“ заради придобитите през 1984 г. вестници, свързани с корпорацията „Каплан“, която изработва програми за висше образование и професионално обучение. Фамилията Греъм от години се опитва да намали зависимостта на компанията от издателска дейност и през 2010 г. продаде „Нюзуик“ на Сидни Харман, предприемач в сферата на аудиотехниката.

„Нюзуик“, който сега няма печатно издание, бе продаден тази седмица на издателя на „Интернешънъл бизнес таймс“. Компанията „Вашингтон пост“, която в миналото е разнобразявала еклектично дейността си от социални грижи до индустриален контрол, ще промени името си в срок от 60 дни след продажбата на нейния вестник флагман.

БТА