Сърбите искат лидер, а Вучич повтаря грешките на Тадич

Кой е победителят в реконструкцията на правителството? Тя още продължава, не се знае кой ще наследи сменените министри, директори и т.н., борбата за титлата герой на промените в правителството се води всекидневно по първите страници на вестниците, но изходът от състезанието е все по-ясен.

Мнозина мислят, че победителят е премиерът Ивица Дачич. Те смятат, че той е проявил решителност. Постави първия вицепремиер Александър Вучич пред свършен факт, реши да изхвърли лидера на Обединени региони на Сърбия Младжан Динкич дори на цената на падане на правителството и нови избори. С това прекъсна агонията, в която реконструкцията изпадна още в началото, преди повече от четири месеца. Социалистическата партия на Сърбия СПС сег а има рейтинг към 11 -12 процента, казват изследователите.

Дачич прецени, че изхвърлянето от правителството на Динкич, един от най-необичаните политици, ще му даде достатъчно, за да може без страх да си позволи предсрочни избори и убедително да спечели второто място на тях. За това решение естествено му помогна и фактът, че по-големият партньор Сръбската прогресивна партия, СПП трудно ще се реши на нови избори по причини, за които шепне на глас цялото общество. И сметките му излязоха верни. Дръпна синджира и стана премиер след година живот в сянката на Вучич. През това време Вучич, като че ли умишлено, прави грешка след грешка.

Като че ли иска колкото може по-скоро да изхарчи и унищожи бързо спечелената си популярност след арестуването на Мирослав Мишкович. Правеше всичко, което не бива да прави, старае се да включи всички грешки на бившия президент Борис Тадич в политическото си поведение.

Бърка се във всичко. Поема отговорност за всичко. Опитва се да превърне работата си в риалити, за да станат зрителите свидетели на факта, че се жертва, че му е трудно, че работи по 15 часа на ден, а на преговорите в Брюксел спи на пода в помещение, до което го отвеждат по тъмни коридори. С всички сили се опитва да придобие съчувствието на избирателите.

Винаги когато трябва да направи това, което искат гражданите – да вземе решение, той се крие зад неясни лица, които още живеят в 90-те години и са архивирани в председателството на Сръбската прогресивна партия. Отива при тях на поклонение. С тях се договаря за афлатоксина, за брюкселското споразумение, за реконструкцията на правителството. Тях убеждава и моли.

Гражданите гласуваха на Вучич голямо доверие, защото се реши да направи това, което никой преди него не смееше – да арестува най-могъщия олигарх и да отреже косовското въже около врата на Сърбия. Той обаче с всички сили се старае да покаже, че не е готов да взима решения, да изхвърли баласта, и за всеки ход трябва да пита своята галерия от мрачни лица.

Гражданите на Сърбия искат демокрация, искат приличен човек, но и такъв, който може да удари по масата, който смее да каже истината и да вземе решение, което ги освобождава от тежестите, с които живеят прекалено дълго и от които плачат да бъдат освободени.

Гражданите искат лидер. Не ги интересува дали на лидера му е тежко и дали страда, докато сменя някого, който дори не е заслужил да бъде нещо. Гражданите са доста обременени от факта, че на тях им е тежко и нямат вече съчувствие към никого. Искат визия, решителност, смелост, а не превземки и отлагане на решенията нито за петък, нито за понеделник.

Дачич усети това. Ако и Вучич не го разбере бързо, язък му за рейтинга. Милошевич имаше рейтинг. Воислав Кощуница също. Тадич проигра своя, като обясняваше проблемите, вместо да ги решава. Рейтингът е сапунен мехур. Ще сгреши всеки, който си помисли, че може дълго да лети на него.

БТА