Еврозоната ще трябва да се справя без МВФ

Съдействието на Международния валутен фонд (МВФ) в спасяването на еврозоната позволи на европейските държави донякъде да отклонят от себе си непопулярността на налаганите мерки и да разполагат с доказан финансов механизъм. Сега, когато имат собствени механизми, те могат да минат и без него.Решението на Бразилия и на някои страни да не подкрепят повече програмата на МВФ в Гърция дойде тъкмо навреме, за да постави отново въпроса за подкрепата на Фонда към страните членки на еврозоната.

Да припомним първо, че интервенцията на МВФ в еврозоната не е нещо, което се подразбира. В действителност МВФ обикновено оказва помощ на страна, изправена пред силен дисбаланс на плащанията си, който пък най-често се изразява в изтичане на чуждестранни капитали, спад на резервите на централната банка и обезценяване на националната валута.

Предоставяйки финанси чрез програма, която е обвързана с извършване на реформи, МВФ успокои инвеститорите и обърна отново посоката на потоците от капитали към страната, изпаднала в криза. Между другото плащанията на еврозоната са балансирани и еврото е силна валута, така че те не оправдават с нищо една интервенция на МВФ.

Впрочем това и накара Жан-Клод Трише, в качеството си на президент на Европейската централна банка(ЕЦБ), в началото на кризата през 2010 година да заяви, че една молба към МВФ за съдействие би била провал за еврозоната.

В крайна сметка МВФ се намеси (в спасяването на еврозоната), съдействайки на Гърция, Ирландия, Португалия и Кипър и това стана по три основни причини. Първата е просто, защото нищо не бе предвидено да се прави в случай на фалит на държава от еврозоната. Фондът се оказа единственият финансов механизъм на разположение за справяне с необходимостта от пари в много кратък срок.

Другата причина бе политическа: Фондът трябваше да изиграе ролята си на изкупителна жертва, институцията, която налага непопулярни условия за възстановяване, а това бе нещо, което държавите от еврозоната не бяха готови да направят сами.

И най-сетне, да допълним, че опитът на МВФ да изработва икономически програми за няколко седмици е безспорен и оправдаваше в същото време подобна подкрепа в една хаотична ситуация.

През последните три години еврозоната все пак се подготви за действие. От една страна тя създаде необходимите финансови механизми за солидарност.

ЕЦБ започна да прилага Оutright Monetary Transactions или програмата, която й позволява да предоставя на една държава налични средства в много кратък срок чрез изкупуване на нейни държавни облигации, оправдавайки по този начин думите на новия президент на ЕЦБ Марио Драги, че банката се ангажира „да направи необходимото“, за да спаси еврото.

Институциите на еврозоната между другото създадоха Европейския механизъм за солидарност (ЕМС), който на практика играе ролята на Европейски валутен фонд – финансов механизъм за кредитиране на най-крехките държави.

Най-сетне, от политическа гледна точка, най-стабилните държави, като се започне с Германия, все по-успешно заемат полагащата им се позиция, изисквайки да се вземат мерки за съживяване и проявявайки в същото време солидарност, например, чрез фонда за подпомагане на младите хора или малките и средни предприятия.

При тези условия не е ли време еврозоната да заяви, че може да мине и без МВФ? Втората световна резервна валута не може ли да си върне целия суверенитет и да покаже, че е в състояние да бъде напълно солидарна и защитница на своите? Избягването на МВФ би имало двойна последица.

Първо, финансова. Ще се наложи да се осигуряват пари, които вече не са големи, давани от Фонда за Гърция, Португалия и Кипър. Тези пари сега, между другото, са на разположение чрез ЕМС.

Втората последица е политическа. Еврозоната ще бъде оставена на самата себе си и на своите слабости, най-вече на различията в икономиките от Юга и Севера. Само че правителствата пожелаха през последните години да покажат, че тази зона не е само валутен съюз, но и политически акт.

И жестът би бил въздействащ: след труден преход еврозоната би могла да заяви, че е готова да се изправи пред предизвикателствата си сама (като анулирането или не на част от суверенния дълг на Гърция, което предизвиква разногласия между МВФ и еврозоната).

Преди отказа от помощта на МВФ обаче по средата на пътя към целта би могъл да бъде задействан един вариант. Както го прави в някои страни, Фондът би могъл да подпише със страните от еврозоната, за които има програма за подпомагане, така наречените предпазни споразумения и това да стане, разбира се, със съгласието на институциите в еврозоната.

Става дума за споразумение без финансова помощ, но под формата на мандат за воденето на икономическата политика. Така еврозоната би запазила финансовата си самостоятелност, използвайки в същото време опита на МВФ. Това би бил първи етап. Защото еврозоната трябва в крайна сметка да се утвърди политически.

Още по темата: Криза в отношенията между европейците и МВФ заради гръцкия дългРадио Скай

Ще напусне ли Международният валутен фонд (МВФ) „тройката“ кредитори, към която се числят още Европейският съюз (ЕС) и Европейската централна банка (ЕЦБ)?

Повече от три години след поканата, която получи да участва, заради дългия си опит в управлението на кризи, в безкрайното европейско приключение очевидно е, че фондът и европейците страдат от взаимна умора.

Обнародваната в началото на юни оценка на МВФ за спасителната програма на Гърция и последвалата гневна реакция на Европейската комисия във връзка с тази оценка, изложиха на показ подмолните сблъсъци, разтърсили досегашното безпрецедентно сътрудничество между тези институции.

Спасителните програми за Гърция и тези, които последваха за Ирландия и Португалия, бяха необичайни по редица съображения.

МВФ участва в тях в качеството си на по-малък кредитор в сравнение с ЕС и ЕЦБ. Преди кризата МВФ отсъстваше от стария континент. В края на 2012 г. обаче над 70 на сто от висящите кредити на МВФ се отнасяха до държави членки на ЕС, а 56 на сто – до страни от еврозоната.

Финансовата подкрепа обаче породи търкания вътре във фонда. Страни, като Китай и Бразилия, дадоха да се разбере, че не желаят фондът да участва наравно и активно в евентуални бъдещи съживителни операции в еврозоната.

Все пак още от самото начало на европейската криза се видя, че фондът има различна опция от тази на останалите партньори по въпроса за надеждността на гръцкия дълг. В неотдавнашния си доклад МВФ припомня, че е окачествил гръцката спасителна програма като „необходима“ поради риска от ефекта на доминото, но изтъква, че още тогава фондът е изказвал колебания относно устойчивостта на този дълг, ръководейки се от последиците, до които би могло да се стигне при евентуално спирана на плащанията от страна на Гърция.

Според доклада въпросът за предварително преструктуриране на гръцкия дълг е бил поставен още преди май 2010 г., но е бил отхвърлен от държавите членки на еврозоната, изказали опасения заради експозицията на банките към облигации на страни от европейската периферия. По мнение на фонда те още тогава са поставяли въпроса за риск, ако първоначално е било прието да се отпиши част от този дълг.

Останалите членове на „тройката“ не споделят този вариант като решение. Както каза еврокомисарят Оли Рен след появата на доклада на МВФ през май 2010 г. против „подстрижката“ на дълга са се обявили тогавашният шеф на МВФ Доминик Строс-Кан и заелата след това този пост Кристин Лагард, която тогава бе финансов министър на Франция.

Никой не си спомня МВФ да е искал отписване на гръцкия дълг през 2010 г., казал пред в. „Катимерини“ източник от ЕЦБ.

Различията се появиха на бял свят от началото на 2011 г., когато МВФ, а и германците започнаха да говорят много наложително за необходимостта от преструктуриране на гръцкия дълг за разлика от Европейската комисия и ЕЦБ, смята икономистът Гунтрам Волф от брюкселския изследователски институт „Брюгел“. Той припомня, че МВФ е бил поканен да участва в спасителните програми като институция извън европейската игра и на който е била отредена роля на безпристрастен арбитър.

Волф определя като „лицемерен“ доклада на МВФ за Гърция. Икономистът все пак отбелязва, че повече от половин година е бил нужна на европейците, за да постигнат съгласие по преструктуриране на дълга, след като е станало ясно, че първоначалната спасителна програма за Гърция е излязла извън релси. Изчакването обаче бе със сериозни последствия както за Гърция, така и за страните-кредиторки.

Източници от Комисията и ЕЦБ си спомнят, че обрат по въпроса за преструктурирането на гръцкия дълг настъпи, след като Меркел и Саркози се споразумяха в Довил през октомври 2010 г. Така за първи път официално на масата бе поставен въпросът за участие на частния сектор в бъдещи операции по спасяването на най-задлъжнелите страни.

МВФ сега отново бие тревога за надеждността на гръцкия дълг, за евентуално поредно отписване на дълга и за вероятността от нови мерки за икономии догодина, а неговият представител за Гърция Пол Томсен заяви, че въпреки констатирания напредък в реформите, налице е значително изоставане в реализацията на гръцката антикризисна програма.

БТА

*Стефан Кос е бивш старши икономист в МВФ и член на комитета за ориентация на Europa Nova.