Албанци и сърби в Косово отбелязват заедно Рамазана

След охладняването през деветдесетте години, междунационалните отношения в Призрен се подобряват. Сърби отиват на рамазанските ифтари, а мюсюлмани – на православните празници. Това са само някои от примерите.

В Призрен се чува мюезинът от джамиите в центъра на града, но от няколко години отново се чува и звънът на камбаните от съборната църква „Свети Георги“. Това може би по най-добър начин свидетелства за съжителството и религиозната толерантност, която отново се връща в този забележимо мултиетнически град в Косово след военните събития през деветдесетте години

По време на Рамазана представители на някои хуманитарни организации и на турския контингент от КейФОР организират общи ифтари за стотици хора в центъра на града. Освен албанци, бошняци, турци, роми, идват и сърби.

Сред тях е и Милева Мойсич, която, след като живяла като разселено лице в околностите на Белград, отново се е върнала в родния Призрен.

„Това означава много за нас. Обичаме да виждаме този обичай празнуването на Рамазана – бел. ред. , досега реално никога не сме присъствали, но сега сме тук със задоволство“, казва Милева. „Преди нямаше такива неща, или поне не съм забелязвала да е имало някакви дарения или нещо да се е раздавало за Рамазана“, допълва тя.

Светлана Николич, която е работила в текстилната индустрия преди войната, си спомня колко е уважавала мюсюлманките, които са постили на работното си място.

„Не смеех да пия пред тях вода, хляб не ядях пред тях. Това се уважаваше. Имах голямо уважение и сега го имам. Искам всяка телевизия да ме заснеме и да види, че съм желана в град Призрен“, казва Светлана.

Идването на тези сръбкини на ифтар се одобрява от тукашните албанци, сред които е и Албана Круезиу, която гордо казва: „Това е Призрен“.

„Когато казвам: „Това е Призрен“, говоря за културното, религиозното и междуетническото многообразие. Това е и сигнал за всички народи по света как можем да живеем заедно. В края на краищата всички произлизаме от Адам и Ева и ако всички знаем каква война имаше в Косово, това е знак как трябва да се превъзмогват конфликтите“, казва Круезиу.

Независимо от това, че през изминалите двадесетина години се случиха твърде много неща, Ветон Нурколари смята, че на призренци им е предопределено да живеят заедно. По същия начин, по който религиозните обекти са били изграждани един до друг.

„Имам доста приятели сърби. Имах възможност да не прекъсвам приятелството си с някои от тях. Аз, естествено, се обаждам, честитя, те идват на гости. Някои прекъснаха връзките, с някои аз бях принуден да прекъсна връзките, тъй като не всички останаха същите“, казва той.

Съвместните заседания на правителствата от страните на бивша Югославия се провеждат все по-често. Това показва, че те биха могли да станат гръбнак на развитието на Западните Балкани, като се има предвид, че ЕС не планира скорошно разширяване.

Янко Янкович, който със съпругата си Доста през цялото следвоенно време не напусна родния Призрен, казва, че не само за празниците, но и почти всеки ден при него вкъщи идват приятели и съседи. “ Идват ми гости – албанци, турци, мюсюлмани, както преди идваха сърби. Едни приятели изгубих, други спечелих. Ние сме едни и същи. Говорим си, веселим се, ако има месо, ядем месо, ако няма – мляко, хапваме, веселим се, говорим си“, казва той.

И отношенията между официалните представители на Ислямската общност и Сръбската православна църква през последните няколко години тук са осезаемо доста по-добри. Все по-често на едно и също място могат да се видят религиозни водачи от двете вероизповедания. Самият факт, че в богословския факултет „Кирил и Методий“, в който от 1 септември тръгва третото поколение богослови, се въвежда албански език като задължителен предмет, говори достатъчно сам по себе си.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.