Чад остава отправна точка на френските военни операции в Африка

Франс прес

Трийсет години след операция „Манта“ за спирането на либийската офанзива в северната част на Чад, африканската държава и френската военна база в столицата й Нджамена остават отправна точка на френските военни операции в Африка, включително тази в Мали.

От самото начало на военната интервенция в Мали, силите на операция „Сервал“ използваха базата в Нджамена за нуждите на своята военна авиация. Базата даде принос и за решителните стъпки на въоръжените сили на Чад в преследването на джихадистите в планинския масив Ифогас в североизточната част на Мали, където последните се укриваха.

На 9 август 1983 г. френският президент Франсоа Митеран даде началото на „Манта“ по молба на Чад, за да бъде спряна офанзивата на либийските въоръжени сили, съюзени с противниците на президента Хисен Абре, които тъкмо бяха завладели голямата палмова плантация Фая в северната част на страната.

В разгара на операция „Манта“ (идва от името на вид скатова хрущялна риба, обитаваща топлите морета), водена на 5000 км от френска земя, са мобилизирани повече от 3000 парашутисти, легионери, пехотинци от сухопътните и военноморските сили и летци, 700 автомобила, изтребители „Мираж Ф-1“ и „Ягуар“, хеликоптери „Газела“ и „Пума“.

По този начин тя става втората най-мащабна операция, която Франция е предприемала след войната в Алжир.

За няколко дни френски войници се разполагат на предни позиции по протежението на мислена линия, наречена „червената линия“, чието пресичане би могло да доведе до ответен удар. Разположена на 15-я и на 16-я паралели, тя разделя страната на две, почти по средата. Територията на север от нея остава под либийски контрол.

Според Франция целта на мисията е да откаже агресора от нови военни офанзиви и конфликтът да бъде замразен, което да позволи започването на преговори.

В продължение на една година „Манта“ действа като щит на режима на Абре, дошъл на власт през юни 1982 г. На 16 септември 1984 г. Франция и Либия подписват в Триполи споразумение за пълно и едновременно изтегляне на военните си части. Френската армия се оттегля от позициите си, изтегля военната си техника и оръжия и слага край на присъствието си в Чад в началото на ноември 1984 г.

Въпреки обещанията на Триполи обаче, Митеран трябва да признае малко след срещата си на 16 ноември на остров Крит с лидера на Джамахирията полковник Муамар Кадафи, че петхилядният либийски контингент все още контролира северната част на Чад.

Чак през 1987 г. армията на Чад предприема контраофанзива и започва малко по малко да си възвръща Севера, с изключение на ивицата Аузу – област, която ще бъде върната на Чад чак през 1994 г., 21 години след началото на окупацията.

През 1986 г. френската армия разгръща нова военна кампания в Чад, основно по въздух. Тя е наречена операция „Ястреб“ и се осъществява под различни форми, в зависимост от политическата ситуация в Чад, където и до днес има разположен френски военен контингент от 950 души и 12 самолета, пет от които изтребители „Мираж“. Те са разположени главно в Нджамена и Абеше (в източната част на страната).

„Ястреб“ не е отбранителен пакт между Франция и Чад, а е споразумение за разполагане на френски въоръжени сили в Чад, чиито логистични съоръжения никога не са били поставяни под въпрос“, заяви за Франс прес ген. Анри Понсе, тънък познавач на Африка, участник в няколко военни интервенции на континента и бивш началник на специалните сили на френската армия.

„Френските пилоти разполагат с огромна територия за тренировки, а морските пехотинци се обучат за действия в пустинни условия“, добави ген. Понсе.

„Ястреб“ все още е необходимост. Ако Франция иска да продължи да води политика на влияние в Африка, трябва да разполага с опорни точки там“, заяви бивш шеф на разузнавателна агенция, който пожела анономност.

От Нджамена, напомня той, Франция успя на няколко пъти да се намеси с военна сила в Централна Африка: „Ако искаме да изгасим пожара още при първите пламъчета, е хубаво да имаме пожарникари наблизо“.

Ген. Понсе обаче се пита щом военната база в Нджамена има толкова голямо значение, „дали Чад все още е от такъв стратегически интерес за Франция, при положение, че нашите икономически интереси са основно в Нигер и Алжир?“

БТА