Приток на бежанци създава напрежение в Германия

Асошиейтед прес

Даниел Кравчик е убеден, че нищо добро не чака неговия квартал в Берлин, когато бежанците се нанесат. „Ще разбиват мазетата ни, ще крадат мобилните телефони на децата ни, ще докарат престъпност и насилие и ще ни отнемат работата“.

29-годишният портиер, живеещ в източните покрайнини на Берлин, е един от многото местни хора, които посрещат на нож плановете на местните власти да превърнат една неизползвана училищна сграда в център за настаняване на близо 400 лица, търсещи убежище. В цялата страна нараства неодобрението към изграждането на приюти за бежанци.

Манталитетът на германците, че в страната вече няма място за пришълци, намира отзвук и в правителството. „Дори икономически силна страна като Германия изпитва затруднения“ от този наплив, заяви наскоро вътрешният министър Ханс-Петер Фридрих, опитвайки се очевидно да намекне за опасенията на гласоподавателите два месеца преди общите избори. От своя страна, крайната десница използва тези страхове, за да привлече нови симпатизанти, а нейните членове участват в митинги срещу новите приюти.

Около 43 000 души са подали молби за предоставяне на убежище през първите шест месеца на 2013 г. – почти двойно повече от броя лица, подали молби за същия период на миналата година около 23 000 . Въпреки че тази бройка не може да се сравнява със стотиците хиляди души, които заляха Германия в разгара на югославските войни през 90-те години, германските градове все още се затрудняват да се справят с притока на бежанци, основно от Сирия, Чечения и Афганистан. Германия е топ дестинация за бежанци в ЕС, следвана от Швеция, Франция и Великобритания, които също са получили хиляди молби за предоставяне на убежище през последните няколко месеца.

Берлин, по-специално, вече направо се задъхва: някои от приютите там са толкова пренаселени, че леглата за новодошлите понякога се слагат в коридорите и общите помещения. През първото полугодие на 2013 г. 2300 бежанци са пристигнали в столицата, докато за същия период през миналата година те са били 1180. Въпреки че германските провинции плащат за настаняване и прехрана, общините, често разорени, се нуждаят от допълнителни средства и понякога теглят заеми, за да настанят бежанците.

Германия има фиксирани квоти за процента бежанци, който е позволено да поеме всеки град или регион. Например Берлин може да даде подслон на 5 процента от всички бежанци в Германия. Щом те пристигнат в страната, законът предвижда да им бъдат предоставени подслон и храна, докато молбите им чакат одобрение. Понякога това може да продължи месеци и дори години. През първите шест месеца от тази година близо 4800 бежанци са получили разрешение да се установят за постоянно в Германия, което прави около 15 процента от всички разглеждани случаи за този период.

Протести срещу новите приюти за лица, търсещи убежище, има не само в Берлин, а в цялата страна, колкото повече бежанци прииждат.

В Заксенхайм край Щутгарт местните протестираха срещу планирания строеж на приют за 60 души. Той все пак ще отвори врати, но общинските служители намалиха броя на предвидените бежанци на 37, а останалите ще бъдат разпределени на други места. Местни жители наскоро започнаха да подписват петиция, насочена срещу отварянето на ново жилище за над 200 души в Аусбург, Бавария. Жителите на квартал в Хамбург протестираха след като градът обяви, че има намерение да пригоди сградата на старо училище в център за настаняване на бежанци с капацитет 100 души.

Миналия месец друг такъв център в Арнщат, югозападно от Берлин, бе нападнат от двама мъже, които хвърляха пиратки и крещяха расистки обиди. Според вътрешното министерство броят на престъпленията срещу чужденци или чуждестранни интереси се е повишил с 16,5 на сто през 2012 г. в сравнение с 2011 г.

Конфликтът обаче никъде не е толкова ясно изразен, както там, където живее Кравчик – бившият източногермански квартал Хелерсдорф – докъдето ти стигне погледът, виждаш все жилищни кооперации от комунистическата епоха.

Именно в тази част на столицата през юни властите решиха да преустроят 4-етажно училище в пансион за близо 400 бежанци.

Очевидно властите в Берлин не бяха подготвени за бурните враждебни реакции в Хелерсдорф – квартал, населяван почти изцяло с етнически германци, и от бързината, с която крайно дясната антиимигрантска Национална демократическа партия (НДП) успя да се възползва от гнева.

Веднага след обявяването на плана за изграждане на приют, по улиците се появиха плакати с надписи „Nein zum Heim“ Не на приютите . Диплянки и Фейсбук страница алармираха, че кварталът ще гъмжи от крадци, ще бъде затрупан с боклуци и площадките за игра вече няма да са безопасни за германските деца.

Берлинският клон на НДП публикува изявление на своята интернет страница, в което се твърди, че „центровете за настаняване на бежанци са развъдник на престъпността“

В опит да намали страховете, местният общински съвет покани през юли жители на квартала на среща за обсъждане на въпроса за центъра. Близо 900 души отидоха на нея, в това число десетки членове и симпатизанти на НДП, които провалиха срещата с ксенофобските си възгласи, твърдят общински служители.

Беше повикана и полицията поради опасения от насилие. „Атмосферата на срещата беше толкова напрегната и нагорещена, че наистина се уплаших“, заяви Рафаеле Кийне, общински съветник от лявоцентристката прартия „Зелени“, която подкрепя лицата, търсещи убежище. „Бежанците, които идват тук, са травматизирани. Те не са напуснали родните си страни за забавление, а бягат от войната и насилието“.

Кийне твърди, че е получила анонимна заплаха по електронната поща след като постнала онлайн медийни публикации за дебата. „Получих заплашителен имейл, в който се искаше да сваля цялата информация или нещо ще ми се случи“, сподели тя. Въпреки съпротивата, властите в Берлин твърдят, че ще задвижат плана за отваряне на центъра, но отлагат преместването на бежанците в сградата и не дават информация кога точно ще стане това.

Поддръжници на този план призоваха властите да назначат 24-часова охрана на празната сграда, за да предотвратят палежи или вандалство. „Надявам се щом бежанците дойдат, местните жители да свикнат с тях, както се случи във всички други части на Берлин, където са отворени домове за настаняване на бежанци.“, казва още Кийне.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.