Митът за „лошата“ Меркел и „добрия“ Обама
Зад шумно рекламираното пътуване на гръцкия премиер Андонис Самарас в САЩ миналата седмица и срещата му с американския президент Барак Обама, бе издигнат един мит: Германия и европейският север са олицетворение на „икономиите“, а Обама в САЩ – на „растежа“.
Нищо от това не е далеч от реалността. „Лаврите“ срещу Меркел, които министър-председателят си бе поставил за цел да прокара във Вашингтон, не хванаха дикиш след поредния погром от рестрикции и икономии на управляващия дует в Атина Самарас-Венизелос в името на „надеждността“ на гръцкия дълг.
Възможно е начините за преодоляване на кризата да са различни с по-малко или с повече държавно участие в „спасителните пакети“ , но остава открит въпросът кой ще плати… цената за гръцкия дълг, която се поставя под общ знаменател в САЩ и Европа.
След няколко дни се навършват шест години от избухването на международната криза и това се случва не в някоя „екзотична“ страна, а на Уолстрийт – в Меката на пазарите, предизвиквайки световно задушаване. Днес икономиката на САЩ продължава да е анемична и да крие рискове, въпреки печатането на пари четири трилиона долара , които Федералният резерв е пуснал в обращение от 2009 година, за да избегне най-лошото…като това от 1929 г.
Доклад на международната агенция Стандарт енд Пуърс малко преди фалита на Детройт предупреждава, че най-голямата икономика на планетата е с „умерен растеж“, Китай „забавя тревожно темповете“, а еврозоната е „най-слабата брънка“.
Федералният резерв успя да спаси банкерите засега, но парите не вървят надолу по долните етажи на обществото, а без публичен контрол са оставени в ръцете на хората от Уолстрийт, които отново започват да ги въртят безогледно.
Акциите са скочили със 150 на сто от 2009 година, а „стимулиращите“ намеси са повишили американския дълг до над 16 трилиона долара, до 103 на сто от БВП, а дефицитът до 7 на сто.
На фона на тази реалност американският финансов министър, който наскоро мина и през гръцката столица Атина , се зае да приложи един по-свиреп пакет от рестрикции и икономии в историята на САЩ, обявявайки, че за десет години ще извърши съкращения за 2 трилиона долара.
Възможно е Обама да „върти на шиш“ Меркел на срещите на върха на Г-20, но правителството на демократите пое законодателни ангажименти, подавайки се на натиска на републиканците заради задаващата се „финансова пропаст“, най-големите съкращения да станат в здравеопазването и социалното осигуряване.
В много щати на Америка ножът влиза доста дълбоко в общини, училища, болници, държавни служби. Голямата безработица сред преподавателите в Чикаго и движението „Окупирай Уолстрийт“ са знак за това какво значи икономии в САЩ.
Дори „национализацията“ на Дженерал Мотърс след фалита на Леман Брадърс през 2008 г. не мина безкръвно: с 40 на сто паднаха минималните надници в замяна на „спасяването“ на Обама, въведени бяха индивидуални трудови договори и бяха извършени уволнения.
Облагите бяха за свръхбогатите, а реалният среден доход на домакинствата падна с 5 на сто, след като Обама пое властта за втори мандат, а официалният процент на бедност вече надхвърля 15 на сто 46,6 млн. души .
Големите компании увеличиха печалбите си по време на рецесията, като орязаха заплатите и извършиха уволнения, но отказват да използват натрупаната ликвидност близо 2 трилиона долара , за да увеличат инвестициите. Слабост, която в същото време представлява и голямата кръстословица за кризата в международен план.
Колкото и да се припомня, че зад различните „школи“, занимаващи се с управлението на рецесията и дълга било с лостовете на неолиберализма или неокенсианството все пак икономиите си остават ангажимент, който господства на двата бряга на Атлантика
БТА